ниската грамотност на зрелостниците е в пряка зависимост от ниската грамотност на обществото

17 септември, 2009 09:49 | Бъди грамотен | Няма коментари

ниската грамотност на зрелостниците е в пряка зависимост от ниската грамотност на обществото

Доц. д-р Ангел Петров, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски”, бе любезен да отговори на анкетата на Академика БГ

– Кои са причините за многото двойки на матурите по български език и литература?
– Колко са на брой двойките, дали са много, или са малко, това са въпроси, на които може да отговори образователното министерство, защото там се съхраняват данните от проведените четири сесии на изпита (две редовни и две поправителни). Обществото се нуждае от професионален анализ на регистрираните постижения и слабости по български език и литература на нашите зрелостници. Но най-много от такъв анализ имат нужда учителите по български език и литература и специалистите по методика на езиковото и на литературното образование. Моето лично впечатление като оценител през изминалите години е, че равнището на езикова грамотност, проявявано от завършващите средно образование млади хора, е изключително незадоволително. Причините за такава констатация могат да се търсят в различни посоки. На първо място, това е липсата у подрастващите на мотивация при общуване да спазват нормативните изисквания на книжовния български език. Когато от телевизионния екран, от печатни издания, от понякога най-отговорни държавни или обществени трибуни „се излива” некнижовна реч, е много трудно младият човек да бъде убеждаван, че да се говори и да се пише на книжовен български език, е проява на образованост, на добро възпитание, на култура, че е социално престижно и е предпоставка за изграждане на авторитет. Така че ниската грамотност на зрелостниците според мен е в пряка зависимост от ниската грамотност на обществото ни като цялост, функция е на промени в системата от ценности на широки обществени среди, резултат е от непълноценния духовен живот, който голяма част от българите са принудени да водят в условията на нескончаем преход. На второ място, причините за проявите на ниска грамотност следва да се търсят в самата система на обучението по български език и литература в гимназиалната училищна степен. Действащите в момента учебни програми за периода 9. – 12. клас на СОУ не са съобразени с форма?та на изпита. Учебно време за работа върху овладяване на книжовните норми, за редактиране на често срещани стилно-езикови грешки, за развиване на рецептивни и на продуктивни комуникативни умения, т.е. часове за практическа работа с езика, от каквато най-много имат нужда учениците непосредствено преди изпита, не са планирани. И като се има предвид традиционната претовареност на програмите с други проблеми от учебното съдържание, става ясно защо учениците се явяват на изпита слабо подготвени. Всъщност подрастващите с право недоволстват, че години наред не са били целенасочено подготвяни за това, което реално ги очаква на финала на средното им образование.

– Трябва ли по-ясно да се отдели обучението по граматика от това по литература?

– Не мисля, че е необходимо да се променя единният учебен предмет. За мен обучението по български език и литература е обучение по българска словесност, култура и традиции, предавани от поколение на поколение чрез средствата на нашия роден език. Наистина общуването в естетическата сфера чрез текстове на художествената литература е само един от видовете общуване с помощта на езика (наред с общуването в институционалната сфера, в медийната сфера, в научната сфера и пр.), но то е изключително важно както за духовното, така и за цялостното социално израстване на младите хора.

– Необходимо ли е да се акцентира повече върху правописа? Ако отговорът е да, как да стане това?
– По време на целия курс на училищно езиково обучение трябва да се поставя акцент както върху овладяването на правописа, така и върху овладяването на другите конвенционални системи – правоговора и пунктуацията. Това е така не защото останалите проблеми от учебното съдържание са с по-малка значимост, а защото чрез равнището именно на правописните, на правоговорните и на пунктуационните умения най-ярко проличава грамотността на хората. В училище и сега има предвидени учебни занятия за практически занимания с езика, те обикновено са повече от половината от общия брой часове за годината (в периода 5. – 8. клас). Въпросът е как тези отделени по програма часове реално се използват в учебната практика – формално или функционално. Лошите резултати от матурите са пред очите на обществото, тях всеки ги вижда и с основание недоволства. Това, което обществото не може да види, е какво става по време на конкретния урок (освен ако не се появи със скрита камера някой смел телевизионен репортер). Там учителят определя правилата и резултатите – добри или не чак толкова добри – в голяма степен са следствие от неговия професионализъм и мотивация за работа. А както е известно, има какво да се желае и по отношение професионалното усъвършенстване на преподавателите, и по отношение повишаването на тяхната мотивация за работа. Представените в последно време идеи на образователното министерство за кариерно развитие на учителите и за издигане престижа на учителската професия са обнадеждаващи.

– Нужно ли е осъвременяване на списъка с изучаваните български автори?

– Очевидно отговорът е ДА, но по този въпрос би трябвало да дадат професионално мнение моите колеги, специалисти по методика на литературното образование.

– Да се оформят ли профилирани паралелки за деца с литературни наклонности?
– Известно е, че в определена възраст и най-често за не много дълъг период от време голяма част от учениците проявяват литературни наклонности – пишат стихове, разкази, есета, някои дори посягат към по-обемни жанрови форми. Първите литературни опити на децата несъмнено трябва да се поощряват, но това едва ли е основание за отделянето на такива ученици в специализирани паралелки.

– Налага ли се промяна в конспекта по БЕЛ за кандидатстване?
– Може би въпросът трябва да се конкретизира, защото е неясно за кандидатстване в кое учебно заведение става въпрос.

– Трябва ли да има диференциация при кандидатстването – за някои специалности да има изпит по литература, а за други – само проверка на грамотността чрез тест?
– Всяко уважавано висше учебно заведение би трябвало да приема своите кандидати след някаква форма на проверка на тяхната езикова грамотност. Какви да са другите изпити, дали въобще ще ги има и пр., това зависи от много фактори – каква е конкретната специалност, има ли достатъчно кандидати. За какви приемни изпити може да се говори, ако броят на кандидатите е по-малък от броя на отпуснатите по държавна поръчка места?

Подкрепете ни

Теми:
Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата