И каничката с кафе, и прословутата кифла отдавна са в историята. Днес хазяйката е толкова амортизирана, колкото и 90-годишното й жилище. Което изобщо не й пречи да си иска 250 лева наем за една стая, потънала в прахоляк. Някои тавани в благословената провинция са по-чисти.
Мебелите във въпросната стая вероятно имат антикварна стойност, но за употреба изобщо не стават. Леглото е толкова провиснало, че би създавало усещане за хамак, но за целта отнякъде би трябвало да влизат светлина и въздух.
В гардероба отлежават шлиферите на незнайни покойници – хазяйката не желае да си ги прибере другаде. А по безбройните рафтчета някой медик може да открие отдавна забравени от науката причинители на болести, които само чакат поредната си нищо не подозираща жертва.
Профилът на въпросната жертва е ясен – студент или работещ младеж. Може да е от провинцията, а може и да е от София, но без собствено жилище. Хазяйката предпочита от прованса, защото софиянчето по-бързо се ориентира и напуска. Кооперира се с познати и си наемат баровски двустаен без хазяи в „Хаджи Димитър“. С пералня! Затова казвайте, че сте от Тутракан, независимо откъде сте. Колкото по-отдалеч, толкова по-спокойна е хазайската душа. Ето ви го първият безплатен съвет.
Кандидатът за прашната стаичка обаче ще има повече късмет, ако е момиче – хазяйките душа дават за наематели от женски пол. Е, не чак душа де… И по-скоро вземат, отколкото дават…Но това е друга тема.
От средата на септември до началото на октомври студентите прииждат на талази и всеки иска спешно да се настани някъде. Тогава е жътвата и за брокерите, и за собствениците на по-големи апартаменти. Особено за онези, чиито предци далновидно са се боднали в така наречения идеален център – близо до Ректората, до Орлов мост или до каквото и да е по-познато за пришълеца нещо.
Стаите са най-скъпи именно в този период от годината. През декември може да се намери и на половината на тази цена. Просто тогава няма чак такова търсене. Ето какво прави опитният наемател – търси си през зимата. Втори безплатен съвет.
Сега малко цифри за връщане в реалността. Стаите в столичния център варират от 150 до 250 лв. Ако по някаква причина не ви се живее в кварталите, по-добре си вземете брокер – трети съвет. Ако е от утвърдена агенция, ще познава наемодателите, ще ви направи договор и ще си заработи комисионата. Коя агенция обаче е утвърдена? Тази, която има поне един офис в центъра и поне трима-четирима служители.
Комисионата варира от половин наем, през твърда сума от 120-150 лв., до цял наем. Тоест, ако наемате нещо на цена 100 евро, трябва да имате в себе си 300 евро, защото повечето собственици искат веднага да им се даде един наем плюс едзин депозит. Това е безценният четвърти съвет – носете си повечко пари и предварително уточнявайте за кое колко ще ви искат.
Без брокер вероятността да попаднете на измамници е голяма, особено ако за пръв път наемате. А измамниците са всякакви – отдават имоти, които не са техни, преотдават нещо, което са наели на много по-ниска цена, лъжат за сметките и за какво ли не.
Ако смятате, че можете да се оправите сами, действайте си без брокер. Това означава да намерите квартира или чрез познати, или чрез обява. Вторият начин е най-разпространен. Ако пускате обява за търсене, използвайте не само интернет, но и безплатните телефони на вестниците „Позвънете“ или „София днес“. Така ще ви се обаждат собственици, но трябва изрично да напишете, че търсите без посредник. Сайтовете са окупирани почти изцяло от агенциите за недвижими имоти – все пак те това работят.
Ако предпочитате вие да звъните на собствениците, трябва да си купите същите тези вестници. Но ще ги намерите само рано сутринта. През септември и октомври те свършват преди останалите. Пети безплатен съвет.
Стаята с хазаяи не е най-добото решение, ако искате свобода. Наемането на самостоятелно жилище обаче е скъпо удоволствие. Цените варират от 100-120 евро за бксониера до 150 евро за едностайно жилище с оборудвана кухня в кварталите. Можете и вие да разлепвате обяви по улиците, но това никак не е европейско. Изпозлзването на спирки на градския транспорт си остава класика, но не го правете. Там има достатъчно обяви, налепени от собственици.
Шестият безплатен съвет е особено важен: най-важно е местоположението на квартирата. Транспортът оскъпява и най-изгодното жилище, ако учите или работите далеч от него. Близостта на метрото е особено важна и затова не се колебайте да избирате квартали като „Люлин“ и „Обеля“. Учебното заведение може да се окаже на 15 минути път.
Седмият съвет е за по-самостоятелни. Наемането на дву- или тристайно жилище винаги е по-изгодна сделка от тази с гарсониерата. Колкото е по-голямо жилището, толкова по-приемливи са цените. Тристаен апартамент, например, може да се наеме и за 150 евро. Това прави стотина лева на стая. Несравнимо е, като го поставим до прашасалата стая с истерична хазяйка, настояваща да плащате половината ток, макар да изразходвате енергия само със зарядното на телефона си.
Колкото и да сте самостоятелни обаче, във всички случаи ще имате досег с хазяите. Проучете ги чрез любезни разговори със съседите. Дори да ги мразят, ще има зрънце истина в оценката им. Старайте се да бъдете максимално откровени, но и да защитавате интереса си. Все пак хазяинът е човек, който просто иска парите ви, нищо друго.
Съвет номер девет: пазарете се. В този свят всичко може да се спазари. Или поне трябва да се опита. Все пак вие давате парите и имате право да участвате в това и без друго неясно ценообразуване.
Десетият съвет е последен, за да се запомни добре. Наемите са почти изцяло в сивата икономика. На пръсти се броят онези собственици, които декларират доходите си от наеми. Вероятно властите нямат и желание да изкарат тези доходи на светло, въпреки че от тях могат да се съберат милиони за хазната, и то само от София. Достатъчно е данъчните само да си купят вестник с обяви. Но не го правят. Затова вие се погрижете поне за себе си – искайте договор и настоявайте да ви се дава разписка за платена сума.
Така ще можете да спите по-спокойно.
Макар и под чужд покрив.
Евелина Гечева

29 септември, 2009 19:57 |
| 
Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+
Крум коментира на 30 септември, 2009 г., 14:21 ч.
хаххахахахах. бабките наистина са много спечени в последно време
Тони коментира на 1 октомври, 2009 г., 21:36 ч.
Така си е, много трудно се намират нормални квартири, ако човек няма опит в тази дейност. На всичкото отгоре са твърде скъпи. Пък за сивата икономика да не говорим. Софийските рентиери си стоят извън закона десетилетия наред и никой не ги пипа.
наблюдател коментира на 6 октомври, 2009 г., 19:05 ч.
Браво, Ева, много на място и навреме! Дано не си потърпевша!
Ралица Русинова коментира на 17 август, 2010 г., 18:02 ч.
Ценно