Конференция за космическите изследвания в БАН

От 2 до 4 ноември 2009 г. в София ще се проведе Петата научна конференция с международно участие КОСМОС, ЕКОЛОГИЯ, НАНОТЕХНОЛОГИИ, СИГУРНОСТ (SENS 2009). Тя се организирана от Института за космически изследвания при БАН и Българското астронавтично дружество. Тазгодишният форум е посветен на 40-годишнината на Института за космически изследвания и 30-годишнината от полета на Първия българския космонавт Георги Иванов. В продължение на 3 дни ще бъдат представени над 80 научни доклада, разпределени в 7 секции – Космическа физика, Аерокосмически техноологии и биотехнологии, Дистанционни изследвания и Геоинформационни системи, Екология и управление на риска, Космическо материалознание и нанотехнологии, Космос и военно дело и Астрофизика и нелинейна динамика. На разработването на малък балкански спътник BalkanSat ще бъде посветена специална сесия.
Участниците представят редица академични институти, граждански и военни висши учебни заведения, ведомствени научни институти, държавни и частни фирми. Добро ще бъде и младежкото участие в лицето на докторанти на ИКИ – БАН и на други институти и университети.
Всички научни доклади ще бъдат издадени.
По време на конференцията в ЦУ на БАН ще бъдат експонирани две изложби – “40 години Институт за космически изследвания при БАН” и картини, нарисувани от Петър Стоянов – старши научен сътрудник в Института за космически изследвания – БАН.
През 1969 е създадена Централна лаборатория за космически изследвания към Българската Академия на науките. От 1987 год. тя прераства в Институт за космически изследвания.
Институтът е едно от водещите звена в рамките на Българската академия на науките. Фундаменталните му интереси са тясно свързани с националните приоритети в областта на науката и техниката. Основни тематики са: космическа физика, дистанционно изследване на Земята от космоса, авио-космически технологии, космическа медицина и биология.
Учените в Института изследват различни космически източници на лъчение и тяхното взаимодействие с космическата плазма. Изучава се директното и индиректно въздействие на космическото лъчение върху структурата и динамиката на атмосферата. За извършване на тази дейност се използват методи и инструменти за измерване на различните физически параметри. За целите на екологията и др. се използват редица методи за дистанционно изследване на Земята от космоса.
Друг клон от изследователската дейност в института е насочен към медико-биологични изследвания на оператори и участници в космически полети.

Важна част от космическите технологии е насочена в областта на комуникациите, навигацията и обработката на информация, които са от съществено значение за реализацията на всеки космически експеримент и имат голямо приложно значение. Много методи са свързани с разработването на изследователски системи за управление на авиационни и космически апарати, както и за определяне на пространствено-временното положение на движещи се обекти, контрол и управление на въздушното и морско движение.
В областта на космическото материалознание усилията са насочени към изследване и получаването на нови фрикционни и свръхтвърди материали.
Институтът за космически изследвания работи в тясно сътрудничество със сродни български, чуждестранни и международни институти и организации, като: COSPAR, IAF, IAU, INTERCOSMOS, IKI-RAN, IMBP and IZMIRAN – Mосква, ESA, NASA, DARA, CNES, COPUOS-UN, NASDA , и др. Работи съвместно с Чехия, Унгария, Индия, Украйна и др.
Институтът е участвал в изготвянето на апаратура и експерименти за следните спътници и проекти: „Интеркосмос“- 8, 12, 14, 19; „Интеркосмос-България-1300“ и „Mетеор-Природа“, „Вертикал“ – 3, 4, 6, 7, 9 и 10 както и в изготвянето и осъществяването на научната програма на Първия и Втория Български космонавти на борда на орбиталните станции „Салют-6“ и „Mир“, космическите станции „Вега“, проектите и спътниците „Aктивен“, „Гранат“, „Интербол“, „Апекс“ и „Фобос“.

ИКИ е участвувал в изследванията и разработката на следната апаратура за космическата станция „Мир“: космическа оранжерия „Свет“, комплекс за медико-биологични изследвания „Невролаб-Б“, програма за дистанционно изследване на Земята „Природа“, спектрометър „Спектър 256“ и др.
Научните резултати от тези изследвания са публикувани в редица статии и научни доклади. Институтът издава и собствено списание „Аерокосмически изследвания в България“