НБУ ще разширява програмите си на чужд език

Интервю с ректора на Нов български университет доц. д-р Людмил Георгиев

– С какво новата академична година е по-различна от останалите, кои са новите неща?

– Всяка нова учебна година в НБУ е различна. Това личи от Стратегическия план за развитие на университета, от плановете за развитие на отделните департаменти и от плановете им за действие. По-конкретно, за тази година предстои реформиране на програмите, така, че да станат по-привлекателни за студентите ни, да се повиши избираемостта на курсовете в тях, както и на самите програми. Настъпилата икономическа криза, както и отварянето на образователния пазар в международен план, създават предпоставки за мислене в тази посока. И едно от новите неща, които направихме за 2009/2010 г. в кандидатстудентската кампания това е промяна в балообразуването и въвеждане на бонуси за програма по първо желание.
На реформиране подлежат и пограмите по Визуални изкуства, Пластични изкуства, Мода, Дизайн и др., които искаме да бъдат разделени на по-малки програми. По този начин ще увеличим възможностите за избор. Знете, че от самото създаване на университета сме работили винаги в интерес на студента, а не само на преподавателя. Именно затова се опитваме да предоставим на нашите студенти възможности за повече комбинации, съобразявайки се с изискванията на пазара на труда. На него са му необходими не просто специалисти по нещо, а хора, които отговарят на конкретното работно място. Затова студентите ни са в правото си, да могат да извършват различни комбинации, прогнозирайки собственото си развитие.
Другият нов момент е свързан с въвеждането на двусеместриални курсове по писане, говорене и изследване към общообразователните курсове. Студентите на НБУ преминават през задължителни курсове по български език, компютри и чужд език с възможност и за втори чужд език. В случая увеличаваме тези курсове и, забележете, прибавяме един нов компонент – изследване. Това е свързано с университетската политика на засилване на изследователския компонент не само сред преподавателите, докторантите и студентите – магистри, а и сред студентите от по-ниските образователни степени, за да събудим в тях интереса към научното изследване. Втората специализирана степен на общо образование с двусеместриални курсове по основни дисциплини: математика, статистика, история, антропология, философия, социология, история на изкуството и културата, които заместват досегашните курсове по програми, също ще бъде въведена. Към всяка програма въвеждаме и тренингови курсове.
Във втората степен, трети и четвърти курс, при условие, че успехът им е над много добър 4.50 и са събрали кредити от първата степен в трети курс, студентите ще могат да изберат своята майнър-специализация от друга програма от същото направление. А ако изберат от друго направление, трябва да изберат и три курса от общото образование на първата степен на това направление. Така те могат да запишат и втора програма. Искам да подчертая, че и при майнър и при втора програма – учат без увеличаване на таксата.
Нека припомня, че при нас студентът влиза с такса, която плаща през целия си период на обучение. Т.е. и през четирите години неговата такса остава една и съща.
Програмите ни се променят и в посока още по-тясното им свързване с практиката, като внасяме някои корекции в съотношението между практически, аудиторни и лекционни часове в курсовете и в кредитирането на работата на студентите, съобразно изпълнението на конкретни задачи в извънаудиторно време.
Казаното дотук е само малка част от нещата, които се отнасят конкретно до програмното усъвършенстване.
Имаме амбиции и по отношение на програмите ни на чужд език. Искаме да ги разширим. Това ще ни позволи да влезем в конкуренция с все повече европейски университети.
Основен акцент ни е и акредитирането на докторските програми на университета от Националната агенция по оценяване и акредитация.

– Какво предлага магистърската програма “Международна комуникация? Има ли интерес към нея?”

– Магистърската програма по “Международна комуникация” (Master in International Communication – MIC) е съвместен проект между шест европейски университета (България, Холандия, Великобритания, Италия, Унгария и Латвия), реализиран с финансовата подкрепа на ЕС. Университетите, предлагащи програмата, са обединени в консорциум, носещ името на утвърдения специалист по междукултурни комуникации проф. Хеерт Хофстеде (Доктор Хонорис Кауза на Нов български университет). Програмата е обвързана с мисията на университета, а именно да бъде новаторска, ориентирана към студентите и с интердисциплинарен подход. Целта й е да подготвя експерти с критично мислене, предприемачески дух, които притежават не само управленски умения, но и могат да използват постиженията на съвременните информационни технологии в своята практическа дейност на международно ниво. Това предопределя и значителният интерес към нея. Записани са 19 студента, които ще започнат обучението си в Италия, а следващият семестър ще вземат в НБУ.
Новата международна програма ще се предлага на английски език в шестe университета от Консорциума и има за цел да отговори на нарастващата нужда от специалисти в сферата на международните комуникации, обучението на които, се нуждае както от сериозна теоретична подготовка, така и от практически умения, насочени от една страна към управляването на самостоятелни информационни структури, и от друга – свързани с медиите, маркетинга, бизнеса, политиката, неправителствените организации.
Целта на европейската програма по комуникация е да се подготвят експерти и мениджъри, които са в състояние да анализират задълбочено в международен аспект медийни, комуникационни, социални, икономически и политически процеси и да разрешават възможни комуникационни конфликти, с които се сблъскват съвременните организации и институции в международен контекст.
След завършване на магистърска степен дипломантите със специалност “Международни комуникации” имат необходимата квалификация да се реализират като съветници, експерти и ръководни кадри в медии, ТВ и радиостанции и мрежи, звена свързани с масовите комуникации към обществени сдружения, национални и многонационални компании, политически партии и държавни институции, научноизследователски звена и др.
Философията на програмата е съобразена, от една страна, с философията на Нов български университет, а от друга страна с наложилите се вече стандарти за обучение и образование в сферата на международните комуникации. Основният акцент на програмата е върху подготвянето на специалисти със знания и опит за работа в международен контекст.

– Има ли механизъм по който студентите да оценяват преподаването в НБУ и какво показва той?

– Ние сме първият университет развил собствена система за качество в края на 90-те години. Тя включва наблюдение и атестиране на преподателите, включително и от страна на потребителите ни, т.е. от студентите. В края на всеки семестър отделните курсове се оценяват по система от 28 показателя, по които студентите анонимно дават мнението си за съответствието на курса с обявения паспорт на курса, за точността на провеждането на занятията, за работата на преподавателя с множествмото технически средства с които е обзаведена всяка наша аудитория и т.н. На края на годината се прави класиране на преподавателите и най-добрите се състезават за наградата на ректора – Преподавател на годината, а несправилите се според стандартите на университета ни получават намаление на заплатите си.
Мога да споделя и съвсем конкретни резултати. Например: За изминалата учебна година общата удовлетвореност на студентите от курсовете средно за университета е отлична 4.52 (по петобалната система), което представлява по-висока стойност в сравнение с оценката от проучването за предишната година – 4.32. За осигуряването на високо ниво на преподаване е от значение какви са качествата на преподавателите ни- В анкетната бланка се съдържат въпроси, свързани с личните качества на преподавателите: точност, коректност, толерантност. Проучванията до момента показват, че най-високите средни оценки общо за университетаса по този критерий.- 4.70(по петобалната система) за 2008/2009г. срещу 4.55 за 2007/2008г.
Това, което извършваното от години класиране показва е, че щатните преподаватели на НБУ с течение на времето са се приучили да спазват нормите за точност и представяне на материала чрез използването на минимум две медии, обновяване на учебните материали във вътрешно-информационната ни система MOODLE използването на която изисква специална подготовка и квалификация, която външните за университета преподаватели нямат. С хоноруваните преподаватели работата ни е по-трудна, тъй като посрещат завишените ни изисквания и тези на студентите като тегоба. Така, обратно на твърдението, че използваме широко преподавателите на други университети, ние всъщност ограничаваме техния достъп.

– Какво куца в мениджмънта на висшите учебни заведения у нас?

– Не се наемам да преценявам състоянието на мениджмънта на другите висши училища, тъй като съчетанието между академичната автономия и изискванията на образователния пазар правят картината доста ясна. Университетите имат правото да си създават вътрешната организация и да управляват предоставените от държавата и привлечените средства по начин, който преценяват за изгоден за тях. Ако това не се получава, трябва да преценят по-добре собствените си възможности и спрямо тях да разработват пазарните си стратегии. Не е актуална вече максимата: Ние сме най-добрите-дайте ни повече пари. Това “най-добрите” включва и възможността да си привлечеш средства и да ги управляваш ефективно. Държавата финансира потребността си от висшисти, които ще потърсят работа в нейните структури. Но това не са единствените потребители на завършили студенти. Такива са бизнесът и неправителствените организации. Те също следва да заявяват и финансират своите потребности, а не да “крадат” от тези на държавата. Това налага всеки университет да има свое лоби сред работодателите, неправителствените организации и международните институции. Например, УНСС постига това и основателно претендира за справящ се университет. Други университети нямат този мениджмънт а претендират за финансово внимание…Това, което липсва на повечето университети е децентрализацията – възможността да се делегират права и самостоятелност, включително и финансова на по-ниските нива на управление – катедрите и институтите. Липсва категорично предприемаческа инициатива по набирането на средства и студенти. Разчита се на спонтанния интерес по време на кандидастудентските кампании и на конюктурността на определени специалности, а сегашния пазар на висшето образование изисква целогодишна работа по създаването на интерес към даден университет и предлаганите от него програми. Съществува абсолютна уравновиловка между работещи и неработещи добре преподаватели, които не се борят за да защитят индивидуални заплати. Атестирането в държавните и част от частните университети става веднъж на пет години. В НБУ то става всеки семестър. В България има стотици професори и доценти. Замислете се колко от тях познавате като публично и медийно отстояващи някаква важна обществено значима кауза с експертното си мнение. Сигурно ще изброите десетина?!?…

– Много от младите висшисти в България трудно си намират работа. Какво трябва да се направи, за да се улесни професионалната им реализация?

– В управленските структури на университетите трябва да бъдат включени практици-хора от бизнеса и държавната администрация. Те трябва да са членове на настоятелствата, там където ги има, на консултативни съвети към академичните и факултетни съвети и най-вече като членове на катедрените и департаментни съвети, където се изработват учебните програмите и където се изисква съобразяването с мнението и потребностите на основните групи бъдещи работодатели.

– Нужн или са според Вас законови промени в сферата на висшето образование?

– В сферата на висшето образование са необходими радикални промени, които да оправдаят по някакъв начин претенцията за университетска автономия, каквато сега е декларирана, но реално несъществува. Законите са остарели и не отразяват много променената академична среда. Не дават възможност на различните университети да покажат тази различност. В този смисъл съществуващо законодателство не е рамка, а съвсем конкретно предписание, по което университетите се унифицират до неузнаваемост. Академичната автономия означава да изградиш и защитиш различността си, ако имаш енергията да го направиш, защото се иска много енергия и ежедневна упорита работа. Основната роля на демократичната правова държава е да гарантира конкуренцията, включително и в сферата на висшето образование и да даде, например, възможност университетите сами да си преценят потребността от кадри с различна научна степен и звание, които да се дават от самите университети, а не от Министерски съвет. Претендентите за научни звания са познати най-вече в собствените им университети, където заслугите не са свързани само с научноизследователската им работа, а и дългогодишния принос на даден преподавател към изграждането и утвърждаването на университета, привличането на средства и студенти и качественото му преподаване. Нещо за което в специализираните съвети и комисиите на ВАК не може да бъде точно установено, а само прието на доверието на рецензенти – също от други университети…Така се свиква да се работи по слухове, чрез приятелски кръгове и на принципа “Ние сега тебе-ти утре нас…” Страхът, че изведнъж ще се произведат много професори е напълно неоснователен.Това е само едно професионално звание в научната област, както в други професии е званието инженер, доктор и др. И в момента не съществува някаква значителна разлика между професор и доцент освен 200 или 300 лева в заплатата. Ако университетът реши да си произведе повече професори ще трябва да плаща и повече професорски заплати, за които ще трябва да си осигурява средства и да защити званието с атестационните им оценки. И сега много добре знаем, че има огромна разлика между произведените от ВАК професори. Едни са международно известни учени с доказан световен престиж, а една значителна част имат известност само …. в катедрата към който принадлежат, в университетските коридори или в барчето на университета…Има асистенти издали по 5 значими монографии и учебници, цитирани в чужбина и професори, неучаствали със самостоятелен доклад на нито един международен форум и непознаващи компютъра…В България има стотици професори и доценти. Помислете, колко от тях познавате медийно, като произнесли експертното си мнение по обществено важен национален или международен въпрос? Със сигурност ще ви стигнат пръстите на едната ръка…

– Вие сте преводач на книгата “147 трика за доброто преподаване” Ако трябва да ги смедене само до три, кои биха били те?

– Да, аз съм а преводач и научен редактор на книгата на проф. Роберт Магнан “147 трика за доброто преподаване”. Създател съм на Центъра за обучителни ресурси към НБУ, който се занимава с обучението на преподавателите ни в съвременни преподавателски техники и умения, за потребностите на които направих този превод. Преведохме и още една ценна методическа книга, редактирането на която приключих наскоро “Как да подобрим академичното преподаване” от Мариелен Ваймер.
Посочвам ви три трика, без да смятам, че това са най-значимите три, защото прилагането на всеки трик зависи от конкретна ситуация: Бъдете винаги актуален и подготвен и превърнете лекцията си в сценично изкуство. Научете студентите си да мислят. Позволете на студентите да разбират, че приветствате и оценявате тяхното участие.