18% от децата са с нарушена способност за учене

18% от учениците в начален курс са със специални нарушения на способността за учене (СНСУ), в това число и дислексия. Това сочи изследване, което беше представено на кръгла маса на тема „Образование за всички – Програма за помощ на хората с дислексия”. Целта на кръглата маса бе да се подпомогнат отговорните институции в България за избиране на успешна стратегия в сферата на обучението на лица със СНСУ. След проведено проучване на проблема дислексия в България, български и международни експерти дадоха препоръки за оптимизиране в три сектора – законодателство и нормативни разпоредби, организация на учебния процес, както и изследователски и политически дейности в подкрепа на реформите в областта на приобщаващото образование.
„Дислексията е специфично затрудняване в научаването, което засяга около 10% от европейското население”, посочи Ива Бонева, директор на Центъра за приобщаващо образование. По думите й, в България за дислексията се знае малко, нужни са държавна политика, нормативна рамка, база данни за хората с дислексия, информация, както и подготвени учители и специалисти.
„За съжаление наблюдението за дислексия се случва на много малко места в България – обикновено в начален курс, след 1-2 клас“. Това каза Десислава Колева, програмен директор в Центъра за приобщаващо образование във връзка с дискусия за проблемите на дислексията. „Дислексията не е заболяване, а когнитивно нарушение на начина, по който се възприема света. Най-често се изразява в затруднения на възприемане на писмен текст”, посочи Колева. Според нея симптомите могат да се наблюдават в много ранна детска възраст – ако детето пропусне стадия на пълзене, ако не се справя с четенето и писането, разсеяно е, пише нечетливо и обръща огледално буквите. „Няма как да се премахне дислексията, но могат да се превъзмогнат почти всички трудности, които хората с дислексия изпитват. В случая могат да помогнат логопеди, детски психолози или детски психиатри”, обясни Колева.
По думите й, в България много късно се диагностицира дислексията. „Липсата на информация е причина за неприемане на децата с дислексия. Децата с този проблем започват да вярват, че са глупави, защото не се справят като другите деца, а повечето хора с дислексия имат по-голям от средния коефициент за интелигентност”, отбеляза Колева. По нейно мнение в западноевропейските страни съществуват нормативни документи, които регламентират помощта в сферата на обучение и образование на хората с дислексия, както и такива, които регламентират подкрепата за тези хора във връзка с наемането им на работа.
Започва проект за деца със специфични образователни потребности на стойност 10 млн. лева. Това каза по Светлана Ломева, зам.-министър на образованието, младежта и науката. По думите на Ломева проектът е по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Програмата ще набира проекти за деца със специфични образователни потребности, включително и дислекция. Очаква се по проекта да кандидатстват училища и общини.
„Да не забравяме, че тези деца съществуват, те са изключително талантливи в дадена посока”, посочи Ломева. Според нея е нужно повишение на капацитета на учители и родители за запознаване с дислексията. Според Ломева е нужно да се вгледаме детайлно в проблема и да се постигне интеграционен подход. „Проблемът на детето с дислексия не е как то възприема света, а как възприема самия себе си. Важна е подкрепящата среда, която не ги отхвърля”, отбеляза Светлана Ломева.

Източник: Агенция „Фокус“