Тука има, тука няма пълен член

15 декември, 2009 23:28 | Средно образование | Няма коментари

Тука има, тука няма пълен член

Чете Стоян вестници и се диви – всичко ли оправиха в тази държава, та вече допряха и до пълния член. Цяла седмица шепа учени от един университет вдигат патърдия в медиите да се премахне пълният член от българския език. Тъкмо свикна Стоян с идеята, и ето ти от същия университет повя вторият вятър на промяната – този път да махнем краткия член.
Ама как тъй съвсем без член бе, чуди се Стоян. От една страна, за пълния му е ясно – той обозначава този, който върши действието. Пък в тази държава, ясно е, никой отдавна не върши никакво действие, така че от пълен член няма необходимост. Ако това ще накара институциите да заработят, фирмите да излязат от сивата икономика и петдесетте процента неграмотни абитуриенти да минат в друга графа, Стоян гласува и с двете ръце за премахването му. Даже, струва му се, е време учените хора да се съберат, както говореше незабравимият Вазов герой Иванчо Йотата, и да решат наведнъж всички въпроси на правописанието по начин, който ще доведе до тотална и повсеместна грамотност в училищата. За онези, които не знаят как, Стоян предлага да подходят на принципа на първите реформатори на родния ни език през Възраждането, които са събирали лексика от всички краища на страната, за да изградят правописната норма спрямо най-използвания модел. Само че, вместо да обхождат държавата, новите възрожденци може да използват като сравнителен модел Фейсбук, Скайп и форумите, в които отдавна се вихри неподозирана от академиците правописна реформа. Като за начало ще се разправим със запетайките и двойното „н“. Ама кой наистина произнася двойно „н“ в една дума, питат адептите на реформата. И, кой знае защо, го запазват само в думи като именник и рожденник, където баш не му е мястото. Запетаята също не е необходима – едно 50 процента от двойките на матурата идват точно от непоставени запетаи. Така че, ако не искаме да сме на опашката в ЕС по неграмотни ученици, караме смело с препинателните знаци и пускаме всичко под ножа. Можем да си оставим само точката за краен случай – не че ще я ползваме често, ама хич без препинателен знак не бива. Правописът ще бъде пренесен на изцяло фонетичен принцип – стигат ти само надписите в магазина от типа на „ханборски салам“ и „кремвиши“, за да напаснеш към тях целия правописен модел. След това е лесно да премахнем звучните гласни – така или иначе, в края на думата всички ги произнасят като беззвучни. Вярно, това ще опрости леко българската азбука, лишавайки я от някои основополагащи букви, но тях винаги можем да ги заменим с латински, както сочи справката във форумите. В крайна smetka za6to i tiah ne gi za4erknem napalno, като си имаме четворки и шестици на клавиатурата, както и емотикони с усмихнати и озъбени човечета, които изразяват цялата богата гама от човешки чувства? Пише ученикът съчинение в клас за емоционалното състояние на Боне Крайненеца във финала на разказа „На браздата“, пуска два емотикона с намусено и плачещо човече и си получава отличната оценка на общо основание, без да пълни четири страници с думи. И не само грамотността му печели, ами и природата, защото по този начин ще спаси цяло дръвче от необходимостта да бъде отсечено и принесено в жертва за класната му работа. А с това ще помогне и за смекчаване на глобалните климатични промени, и изобщо – току-виж спасил света с една-единствена правописна реформа. Или поне така се е размечтал Стоян, само дето лекарите дойдоха ненавреме с успокоителното и не успя да се види как взема Нобелова награда за особени заслуги пред човечеството.

Стела Стоянова, вестник „Стандарт“, 15.12.2009 г.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата