Всеки осми готов да емигрира

Всеки осми млад българин има намерение да емигрира в близкото бъдеще. Това е един от изводите в годишния доклад за младежта за 2008 година, „забравен“ от кабинета на Сергей Станишев и затова приет от Министерски съвет миналата седмица. Над 1\4 на възраст до 34 години пък планират да заминат на гурбет на Запад или „на временна трудова миграция“, както е официалният термин. Нов интерес към емиграцията са регистрирали от Националния статистически институт след регистрирания спад между 2002 и 2006 година. Сега желаещите да избягат от България са сред по-ниско образованите слоеве
Населението в България застарява въпреки повишената раждаемост през 2008-а.
на населението за разлика от преди две години, когато емигрираха предимно висшисти, констатира докладът.

41 на сто от младежите биха се преселили веднага в чужбина, стига да имат възможност, показват обаче данните на социологическо изследване на „Медиана“, направено през пролетта на 2009 година. Според агенцията през 2008-а броят на желаещите да заминат веднага е бил 36,6%, през 2006-а 28,7% и 64,7% през 2002-ра.
Вътрешната миграция пък е по направление „град-град“ и „село-град“ констатират от НСИ. Повече от три четвърти от младите хора на възраст от 15-34 години живеят в градовете.
Според статистиката в София преди една година са живели 1 162 898 души, което прави 16,4% от населението. В Пловдив 347 600, във Варна 318 313, в Бургас 188 861, в Русе 156 959, в Стара Загора 140 710 и 112 372 в Плевен. Това са и градове с население над 100 000 души. Най-малката по население община у нас е Видин, където живеят едва 110 хиляди души.

7 606 551 души е регистрираното население у нас в края на миналата година според НСИ. От 1989 година населението е намаляло с над 1 милион, а младежите с над 300 000 души.

В работоспособна възраст у нас са 63,2%, като процентът е най-висок в София – 67 на сто, и Смолян- 66 на сто. В областите Видин, Монтана, Ловеч, Плевен и Габрово процентът е под 60.

Най-голям относителен дял на младежите под 16 години има в Сливен – 18,6%, и Търговище – 16,2%. Процентът на младите е най-нисък в Перник- 12%.

Най-висока раждаемост е регистрирана в Сливен.Там е 13,2 на хиляда, следвана от Варна, Бургас и София. Най-зле е положението във Видин и Смолян, където раждаемостта е била съответно 7,3 и 7,8 на хиляда. Във Видин е регистрирана и най-високата смъртност, където умират 21,8 души на 1000, и в Монтана – 19,4 на хиляда. Най-ниска е смъртността в Благоевград – 11,5 на хиляда, и в Кърджали – 11,7 на хиляда.

Рекорд по раждаемост за последните 14 години е постигнат през 2008 година, когато са се родили 77 712 деца. Това според доклада поставя България до Гърция, Словакия и Швейцария. По-ниска е раждаемостта дори в страни като Германия, Австрия и Италия. В резултат на високата раждаемост и ниската смъртност в България е регистриран и най-висок прираст след 1995 година насам. Въпреки това прирастът е отрицателен – минус 32 811 души, или минус 4,3 на хиляда. В ЕС положението е по-зле само в Латвия. Поради тези данни прогнозата на НСИ за развитието на населението до 2060 година не е розов. Според реалистичния вариант на НСИ през 2020 година у нас ще живеят 7 137 000 души, 6 302 000 през 2040-а и 5 475 000 през 2060-а.
Според оптимистичния вариант през 2020-а ще сме 7 200 000, а според песимистичния тогава ще сме 7 095 000.
69,6% от хората на възраст под 35 години предпочитат да прекарват свободното си време пред телевизора, показва изследването на „Медиана“.
В сравнение с 2008 г. процентът на телеманиаците се е увеличил с 3,4 на сто. Купоните с приятели се нареждат едва на второ място в класацията как младите предпочитат да отпускат. 69,1% от участниците в анкетата са посочили този отговор. За сметка на това агенцията отбелязва рекорден бум на компютърните маниаци. Тийнейджърите отделят средно по 3 часа дневно за игри и чатове с приятели, а 81% от хората на възраст до 24 години имат персонален компютър и достъп до интернет. „В сферата на компютърните технологии България е направила колосална крачка“, сочат авторите на изследването.
144 са населените места в страната, в които не живее нито един човек, става ясно от доклада.
Според данните в него близо 71% от хората в България живеят в градовете, а едва 29% – в селата. Процентът при младите хора е още по-малък. Едва една четвърт от тях избират да останат на село. Останалите живеят в градовете, като голяма част от тях търсят начин за препитание зад граница. От всички 28 области в страната най-безлюдно е във Видинско. На територията на областта вече живеят едва 110 000 души, или 1,5% от населението в България. Според официалните данни София за свой постоянен дом са избрали 16,4% от гражданите, или 1,247 млн. души. Само за 2008 г. 120 000 души са променили адресната си регистрация, като 28% от тях са заменили живота на село с този в града, сочат още авторите на доклада.
Понятията като „стар ерген“ и „стара мома“ вече нямат сила в българското общество, а една трета от хората на възраст смятат брака за отживелица.
Това показват данните от изследването на „Медиана“. Според проучването повече от половината мъже и жени в страната възприемат живота без подпис в брачното като напълно нормално явление. „За по-малко от 20 години обществото е преживяло радикална промяна по отношение на самотните майки. Перспективата да роди дете, без да се ангажира със съпруг, изглежда все по-привлекателна за много жени с напредването на възрастта“, е един от изводите от изследването на агенцията. Данните сочат също така, че в страната има бейбибум – през 2008 г. са се родили общо 78 284 деца – с 2363 повече от 2007 г. Броят е рекорден за последните 14 години, се посочва в доклада. Изследването на „Медиана“ обаче отчита и редица отрицателни явления – повишава се възрастта за раждане на първо дете. Увеличава се и процентът на дамите, които нямат нито едно отроче. 21 на сто от жените, които вече са преминали репродуктивната възраст, нямат дете. „Жените при българите и българските турци не раждат. При тях не само че няма разширено възпроизводство. Няма дори нормално. В същото продължава да се увеличава делът на ромите сред децата и младежта – към момента той е над 10 на сто“, посочват от „Медиана“.
Създаване на своеобразни скаутски отряди по подобие на САЩ е една от мерките за справяне с мераците на младежите да емигрират, която предлага властта.
В доклада се предвижда да бъде насърчено развитието на доброволческите организации сред хората на възраст до 29 години. Идеята е те да бъдат ангажирани в превенцията на престъпността, както и в осигуряването на повече възможности за чуждестранен културен обмен. В документа е записано, че ще бъдат „гарантирани правата на младите доброволци, особено на непълнолетните“. Детайли обаче не са дадени. Предвижда се също така формиране на общински и областни младежки съвети, за да се мобилизира участието на хората под 35 години в политиката на местно ниво и процеса на вземане на решения.
Вестник „монитор“, 28.12.2009 г.