Професионална гимназия в Монтана си избира ново име

До 10.ХІІ.2009 г. в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия – Монтана се обсъжда изборът на патрон на училището. Преподавателите, училищното настоятелство и учениците трябва да избират измежду изтъкнати архитекти и строители на съвременна България, български възрожденци или велики исторически личности. На педагогически съвет, състоял се на 26.ХІ.2009 г., бяха направени няколко номинации за патрон. До окончателен избор ще се стигне чрез гласуване в официалния сайт на училището, гласуване на Педагогически съвет и гласуване на Ученическия комитет.
Ето и предложенията, които са направени до този момент.
1. Арх. Никола Лазаров – един от 10 велики архитекти на България за 20 век. Той е роден на 1 април 1870 година в Карлово. Завършва архитектура като държавен стипендиант в Париж. Започва работа като архитект по подръжка на правителствените здания в княжеството, след което открива в София частно архитектурно бюро. Довършва сградата на Военния клуб, проектира банята в Плевен, Театър Нова Америка в София, двореца Врана, Българскта кооперативна банка, Софийската окръжна палата, читалището в Стара Загора, помага по изграждането на ректората. Негово дело са Паметникът на освободителите и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885 г.) в Русе. Архитект Лазаров проектира над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна.

2. Арх. Стефан Стефанов – Професор архитект СТЕФАН СТЕФАНОВ е роден на 3.04.1926г. в с. Горно Царовене – Михайловградско, в семейството на земеделски стопани-лозари. Гимназиално образование завършва през 1945г. в Михайловград, а висше – архитектура, през 1953г. в Държавна политехника – София Работил е 13 години като проектант в „Софпроект”- София, и Михайловград. През 1966г. е приет с конкурс за редовен асистент в катедра Жилищни сгради на ВИАС, където през 1973г. хабилитира за доцент. С настоящия труд, през 1980г. е избран за професор в същата катедра. По негови проекти са реализирани няколко стотици жилищни и обществени сгради, архитектурно-склупторни паметници на антифашистката борба и множество интериори. Подчертано е предпочитанието му към архитектурата на еднофамилната къща и вилата, където търси претворяването на прогресивните традиции от нашето богато архитектурно наследство. Някои от неговите реализации са: ресторант „Ханска шатра”- Слънчев бряг, ресторант „Монтанезиум”- Михайловград, жил. Бл. № 112 и 113, бул. „Ленин”- София, жилищна сграда на ул. „Оборище” 1-3 – София, ЖСК „Тракия” и ЖСК „ Пролетарий” 228А – София, Музей на Г. Димитров – Радомир, паметници на антифашистката борба в с. Тошевци – Видинско, в град Кула, в село Стояновци – Врачанско, в село Оризово – Старозагорско, край р. Тъжа – Старозагорско, легационна сграда на ул. „Ал. Жендов” – София и други. Плод на неговата проектантска и педагогическа работа са и книгите му: „Индивидуални жилищни сгради” – 1977г., ДИ „Техника”, „Въведение в проектирането на малката къща” (с колектив)1977г. – ЦС МТ – София. Проблемни празработки в областта на еднофамилните къщи и интериора е публикувал в сп. „Архитектура”, сп. „Наш дом”, сп. „Отечество” и др. Участвувал е в колективни и самостоятелни изложби с арх-графики и акварели.

Умира през 1996 година.Професор архитект СТЕФАН СТЕФАНОВ е роден на 3.04.1926г. в с. Горно Царовене – Михайловградско, в семейството на земеделски стопани-лозари. Гимназиално образование завършва през 1945г. в Михайловград, а висше – архитектура, през 1953г. в Държавна политехника – София Работил е 13 години като проектант в „Софпроект”- София, и Михайловград. През 1966г. е приет с конкурс за редовен асистент в катедра Жилищни сгради на ВИАС, където през 1973г. хабилитира за доцент. С настоящия труд, през 1980г. е избран за професор в същата катедра. По негови проекти са реализирани няколко стотици жилищни и обществени сгради, архитектурно-склупторни паметници на антифашистката борба и множество интериори. Подчертано е предпочитанието му към архитектурата на еднофамилната къща и вилата, където търси претворяването на прогресивните традиции от нашето богато архитектурно наследство. Някои от неговите реализации са: ресторант „Ханска шатра”- Слънчев бряг, ресторант „Монтанезиум”- Михайловград, жил. Бл. № 112 и 113, бул. „Ленин”- София,жилищна сграда на ул. „Оборище” 1-3 – София, ЖСК „Тракия” и ЖСК „ Пролетарий” 228А – София, Музей на Г. Димитров – Радомир, паметници на антифашистката борба в с. Тошевци – Видинско, в град Кула, в село Стояновци – Врачанско, в село Оризово – Старозагорско, край р. Тъжа – Старозагорско, легационна сграда на ул. „Ал. Жендов” – София и други. Плод на неговата проектантска и педагогическа работа са и книгите му: „Индивидуални жилищни сгради” – 1977г., ДИ „Техника”, „Въведение в проектирането на малката къща” (с колектив)1977г. – ЦС МТ – София. Проблемни празработки в областта на еднофамилните къщи и интериора е публикувал в сп. „Архитектура”, сп. „Наш дом”, сп. „Отечество” и др. Участвувал е в колективни и самостоятелни изложби с арх-графики и акварели. Умира през 1996 година.
3. Захари Зограф – български художник и иконописец виден представител на Самоковската художествена школа. Роден е Самоков и е син на Христо Димитров. След това той учи при своя брат Димитър Зограф, с когото по-късно работи заедно. Той е един от българските художници с най-голямо творчество. Захари Зограф е един от малкото художници, които внасят битови елементи в своите стенописи.

Най-известните му икони са тези в черквата „Св. Константин и Елена“ в Пловдив и черквата „Св. Богородица“ в Копривщица. Сред известните му творби са също и иконите от Плаковския манастир, Долнобешовишкия манастир и други. Захари Зограф работи повече стенописи. Най-известните му творби са вБачковския манастир (параклиса и черквата „Св. Никола“), черквата на Рилския манастир, Троянския и Преображенския манастир.

През периода 1851 – 1852 година Захари Зограф живее и работи в Атон. В този период той създава стенописите в манастира „Лаврата на Св. Атанасий“. Захари Зограф е автор и на икони в Зографския манастир.

През 1850 година той създава три стенописни автопортрета в Бачковския, Троянския и Рилския манастири.
В по-късните си години той рисува няколко ктиторски портрета. След като умира той оставя след себе си голям брой скици, които не са превърнати в истински произведения..
4. Симеон Велики – български владетел, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу византийци и сърби довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в югоизточна Европа. При управлението му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол.Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречено Златен век на българската култура,от Спиридон Палаузов – български историк презXIX век. Създадената през 870 г. Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголическипреводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят.