400 учени с предизвестие за пенсия

Около 400 души са получили предизвестие за пенсиониране в БАН и но 10 % от тези места вече има назначени млади хора. Това обяви по време на пресконференция Главния научен секретар на БАН Стефан Хаджитодоров.

По повод реформата в БАН нейният председател акад. Никола Съботинов съобщи, че академията няма да си позволи да губи щатни места за учени. „Веднага на тези места назначаваме млади хора и ще се стремим да ги мотивираме”, заяви акад. Съботинов. Той опроверга твърденията, че Академията е получила допълнително 3,8 млн. лв. за пенсионирането на възрастните учени. Напротив, академията има лимит в харченията си, като ограничението е да харчи за пенсиониране на 3,8 млн. в рамките на отпуснатата издръжка от 74 млн. лв., посочи Съботинов. Според него тези средста са достатъчни едва за заплащането на труда на учените, а за поддръжка на Академията няма ресурс.

„Академията е спряла своето международно сътрудничество. Спряхме академичния обмен между учените. Спряхме изпълнението на правителствените спогодби в областта на науката. Надяваме се, че втората половина на годината бюджетът ни ще бъде коригиран, така че да бъде завишен”, подчерта акад. Съботинов. Той посочи и липсата на потвърждение от страна на правителството, че ако бъде изпълнена реформата, ще им бъде увеличена държавната субсидия.
Академик Съботинов каза още, че няма да настъпят промени в сградния фонд след сливанията на институтите и БАН няма да продава сгради и имоти. „Там, където има възможности, ще създадем условия за публично-частно партньорство. В Академията започват стартиращи фирми и нови икономически моменти. Предвижда се изграждането на три технологични парка в София, Бургас, Пловдив, подобен ще има и във Варна”, посочи акад. Съботинов. Той каза още, че очаква финансиране за изграждането на база за живеене на млади учени и докторанти.
Във връзка с критиките, свързани с факта, че България като страна – създател на интердисциплинарната наука може да загуби позицията, която заема и да бъде изместена от Турция, където също има Център по тракология, акад. Съботинов заяви: „Ние знаем какво е световна наука по-добре. Ние защитаваме най-добре нашата наука”.

В предложения проект на Управителния съвет на БАН се предвижда сливането на Института по тракология с Института по история и Балканистика. „Ние ще запазим научните изследвания, които са доказали своето качество, няма да допуснем да бъдат съкратени значими научни области, в които академията е постигнала известни резултати. Ще направим и функционирането на тези звена по-добро”, заяви председателят на БАН.
За разлика от Института по тракология, резултатите от международната оценка на Кирило-методиевският център, който е емблематичен за България е добра и затова ръководството на Академията предвижда неговото подсилване. „Той е на второ място по оценка между 11 хуманитарни научни звена на Академията”, посочи акад. Съботинов. „Съгласен съм, че създава неудобство на някои звена. Самите финансови условия налагат известно свиване на звената”, заяви председателят на БАН. Имената на досегашните институти ще запазят като имена на департаменти в по-големи структури, като например Центърът по тракология. „Нямаме пари да запазим всички самостоятелни структури”, заяви Съботинов. Той припомни, че много малки звена са се оформили като по-големи през годините. „Всяко едно от тях се разви много добре, постигна много високо ниво на научните знания, но за съжаление икономическите ресурси са ограничени. Трябва да намерим една по-оптимална структура”, смята председателят на БАН.
„Академията трябва да намали звената си и да промени възрастовата си структура. Ние трябва да направим така, че реорганизирайки се да запазим всички научни направления”, каза още акад. Съботинов.