БАН фалира

БАН фалира. В академията са останали пари за плащане на ток и парно. Средства за това има само до края на февруари. От март енергото може да дръпне шалтера на научните институти, ако спешно не бъдат осигурени пари поне за плащане на сметките. За тоталната липса на финанси алармира вчера председателят на БАН акад. Никола Съботинов пред Общото събрание на академията. Той отправи молба към всички шефове на институти да търсят начини да съберат средства, включително и по външни проекти, за да могат да си платят тока.
„Държавата ни дава пари само за заплати, те на практика не покриват нищо друго“, заяви Съботинов. Общият бюджет на академията е 74 млн. лева, след като депутатите в последния момент отрязаха от него 10 млн. и ги прехвърлиха на земеделието. От тези средства държавата превежда всеки месец 1/12 на академиците. „Замразили сме всякакви командировки, както и всички видове международна дейност. Не пътуваме навън, не обменяме учени, не участваме дори в международни проекти, които са обект на правителствена спогодба“, оплака се Съботинов.
Според него, ако институтите не успеят да икономисат още някой лев до началото на март, академията ще се принуди да моли министър Симеон Дянков за целеви субсидии. В противен случай ще спрат да функционират всички лаборатории, за чиято поддръжка са нужни пари. „Вече няколко пъти сме молили държавата, поставям този въпрос при всяка наша среща. Дадоха ни единствено пари да не спрем отоплението на Ботаническата градина, както и 3,8 млн. лева, за да пенсионираме 500 учени, които са достигнали нужната възраст. На тяхно място обаче назначаваме млади хора, не закриваме щатове, така че са ни нужни пари за техните заплати“, уточни Съботинов.
Сагата между академията и финансовия министър Симеон Дянков започна, след като той се обяви за закриване на повечето институти от академията и нарече работещите в нея „феодални старчета“. Академиците се засегнаха и дадоха остър отпор на изявлението им, но месец по-късно предложиха проект за реформиране, съгласно който БАН ще намалее от 69 на 42 института. На практика обаче предложеният от ръководството на БАН вариант не закрива институти, а чисто и просто ги слива под обща шапка с идеята така да бъдат „спасени“ работещите в тях. Дори и получилият най-ниска международна оценка център по архитектурознание се слива с института по литература, вместо да бъде ликвидиран. Съботинов каза, че разчита да получи пари от Дянков едва когато избута реформата докрай, но уточни, че никой не му е давал обещания за увеличаване на средствата.
Вчера учените се обявиха и срещу предложението на Сергей Игнатов институтите да сключват договори и да се сливат с университети. По време на общото събрание учени емоционално нарекоха министрите, под чийто натиск се провежда реформата, „случайно попаднали на политическата арена хора“. Съботинов пък уточни, че при нормални обстоятелства за провеждането на подобна реформа трябват поне 2 години, а не 6 месеца, за колкото смята да я приключи той.
Стела Стоянова, в. „Стандарт“, 02.02.2010 г.

Ще се молим за субсидии

Акад. Никола Съботинов, шеф на БАН
Поставях въпроса за липсата на средства на всяка наша среща с министър Игнатов, както и пред премиера. След февруари на нас няма да ни остава нищо друго, освен да се молим за целева субсидия да си платим сметките. Не знам колко точно са парите ни за ток и парно, но със сигурност субсидията от държавата не покрива нищо от тях. Доволни сме, че поне ни дадоха пари за пенсионирането на възрастните учени и за библиотеката. Разбираме затрудненията на държавата, но не разбираме защо първа жертва пада една институция като БАН, която доброволно поиска международна оценка и първа започна да се реформира.
Освен това сме притеснени и от непоследователността на министър Сергей Игнатов. Първо той се обяви за ликвидиране на някои институти, след това оповести, че те няма да се затварят, а ще сключват договори с университетите. Тази непоследователност на държавната политика ни пречи да доведем докрай започнатата реформа, тъй като не знаем какво в крайна сметка се иска от нас.