Изложба представя делото на Св. Кирил

На 11 февруари 2010 г. от 11.00 ч. в Националния музей „Земята и хората” ще бъде открита изложба на тема „Кирило-методиевската идея в православното християнство”. Тя е организирана от Кирило-Методиевския научен център при БАН и с нея се отбелязва празникът на 14 февруари – Успение на св. Кирил – Константин Философ – създател на славянската азбука. Встъпително слово на тема „Св. Кирил в българската и европейската традиция“ ще произнесе ст.н.с. д-р Славия Бърлиева, научен секретар на БАН за хуманитарните науки.
В 16 постера се представят различни артефакти, свързани с кирило-методиевската идея в широките исторически граници от края на ІХ в. до наши дни. Наред с най-ранните изображения на св. Кирил и Методий: стенописът в базиликата „Сан Клементе” в Рим от края на ІХ в. и образите на светите братя от църквата „Св. Георги” в с. Курбиново, Македония от 1191 г., са представени по-малко известните и най-новите художествени произведения, каквито са: паметна плоча в с. Керека, Дряновско – първият паметник на светите братя у нас след Освобождението; съвременният стенопис „Патриарх Фотий с византийския император Михаил ІІІ” от параклиса „Св. Фотий” в гръцката православна църква „Св. Троица” в гр. Свети Августин (ХХ в., Флорида, САЩ) и най-новият паметник на Светите братя в Одеса, дело на Валентин Василев (2007 г.).
Специално внимание е отделено на всички дати, на които православната църква чества поотделно (14 февруари, 6 април) или заедно (11 и 24 май) светите братя Кирил и Методий. Представени са някои от най-ранните ръкописи, в които тези дати са отбелязани (Календарната бележка за св. Кирил от Асеманиевото евангелие от X в.; Пространното житие на св. Методий в препис от XII-XIII ; Пространното житие на св. Кирил и Проложното житие на св. Методий в преписи от XVв. , както и в Изборно евангелие от ХІІІ в).
Може да бъде проследена и темата за библейските книги, чийто първоначален богослужебен превод на славянски също се свързва с дейността на Кирил и Методий. Представени са както ранни богослужебни книги като Архангелското изборно евангелие (около 1092 г.); Ватиканското изборно евангелие (Х в.), известно като Ватикански палимпсест, върху чийто изтрит текст по-късно е написано гръцко Изборно евангелие; Мирославовото изборно евенгелие (края на ХІІ в.); глаголическото Зографско четириевангелие (Х–ХІ в.); Енинския апостол (втората половина на ХІ в.) и Барберинският палимпсест (края на ХІІ – началото на ХІІІ в.), така и една сравнително нова находка – Четириевангелие от ХV в. от с. Башковце в днешна Словакия).
Отбелязана е и изобразителната традиция на ХVІІІ в., която прославя делото на светите Седмочисленици ( стенописното изображение на св. Седмочисленици в църквата „Св. Архангели” в манастира „Св. Наум” в Охрид от 1799–1800 г.; отделните медальонни стенни изображения в църквата „Св. пророк Илия” в Сятиста, Гърция от 1740–1744 г. на св. Кирил, св. Методий, св. Горазд, св. Сава и св. Наум).
В няколко постера се проследява честването на празника 11(24) май от ХІХ в. насам: Словото за деня, произнесено в Солунската българска екзархийска гимназия от Григор Пърличев през 1885 г. и снимка на честването на празника в същата гимназия с неизвестна дата); част от неиздадено досега писмо (любезно предоставено специално за изложбата от сем. Пърличеви) на българското класно училище „Св. Кирил и Методий” в Кукуш, на което се чете печата на училището и годината 1909 г. Наред с това – и една покана-афиш за честването на деня на св. Кирил и Методий, публикувана във в. „Народен глас” (Гранит сити, щата Илинойс) от 1938 г. На тази изложба може да се прочете и текстът на едно не особено популярно, но звучащо актуално и днес есе на Илия Бешков, носещо датата 24 май 1947 г. Изложбата е подготвена от екип на КМНЦ при БАН и е осъществена от художника Ивелина Велинова. Продължителност: 11–22 февруари 2010.