Университетите ще останат наполовина

8 март, 2010 08:37 | Гост | Няма коментари

Университетите ще останат наполовина

Министърът на образованието, младежта и науката доц. Сергей Игнатов пред образователния портал Академика БГ

–    Министър Игнатов, кои са важните моменти в новия закон за висшето образование?
–    Основните моменти в закона произтичат от програмата на ГЕРБ и на правителството. Имаме голям проблем с българското висше образование – то все още не е конкурентно спрямо европейското. Виждаме, че голяма част от активните млади хора избират европейски и северноамерикански университети. Така че основната цел на този закон е да направи българския университет привлекателен. В него трябва да се случат редица промени, които да го синхронизират с представата за западен университет. Един от основните проблеми, които засягат студентите, е мобилността – дори вътре в самия университет. Много трудно се преминава от една специалност в друга, много трудно студентите могат да избират курсове по собствено желание и на базата на тях да формират или да разширят специалността, която учат. Изключително трудно е преминаването от един български университет в друг. Все още е мечта да отидеш за един-два семестъра да слушаш определени курсове и лекции при определени преподаватели. Тази трудност е свързана предимно с финансирането, тъй като при прехвърлянето на студента от един университет в друг той известно време ще учи безплатно в новия, в който отива. Освен това средата си има своя консерватизъм и казва: „Ние си имаме учебен план, по който вървим, той да учи нещо, но като се върне, не е учил нашите неща и като се върне, не признаваме кредитите“. В момента имаме присъствие на две култури – новото европейско явление, което е свързано с натрупваннето на кредити и техния трансфер. Негови привърженици са младите хора. Другото е от времето на тази на Хумболтовия, традиционния университет.
–    Как ще се реши това противоречие?
–    За да се реши всичко това, се върви към промяна на финансирането. Това се обмисля, има различни предложения. Но всички те се концентрират около идеята за ваучери – парите да вървят заедно със студента. Другото е, че универистетите трябва да получат право да имат собствени структури. Ще има основни показатели, по които да се проверяват – да речем, брой преподаватели, в зависимост от капацитета, от тях определен брой хабилитирани. Но как те ще бъдат разпределени вътре в универистета и каква ще бъде организацията и ръкводството на отделните  факултети и катедри, те ще си решават сами. Имаме сериозен проблем и със самото управление на университетите. Искаме те да получат по-широка автономия.Обаче широката автономия върви ръка за ръка със строгата отчетност. Автономията е едно от големите постижения на прехода. В средата на 90-те години универистетите получиха тази автономия и се стигна до положение, че сега държавата, която дава парите, много трудно може да се намеси. Тя може да да само провери, да направи констатация на нарушенията.
–    Но не може да санкционира.
–    Не може. Каквото и да правят университетите, ние го знаем, но не можем да се намесим. Знаем за нерегламентирана търговска дейност и за такива структури към тях, но не можем да направим нищо. Така че трябва да се раздели академичното управление от финансово-стопанското. Това ще помогне и за борбата с корупцията, но ще повиши и качеството на цялата академична дейност. Когато академичното ръководство мисли само за нивото на преподаване и за учебния процес, а не за битови и стопански неща, то вече е концентрирано именно върху това, което е основната конкуренция между университетите. Естествено, ще  се блокират и  корупционни съблазни в управлението на университета. Трябва да се разпише много прецизно действието на една финансово-стопанска структура с добре работеща администрация. Едно лице, сега го наричат помощник-ректор, може да получи повече права, така че ректорът да не подписва сделки и поръчки. Академичното ръководство трябва да следи какво става и да бъде в диалог с тази администрация. Ще се прецени каква да бъде връзката на тази администрация с Министерството на образованието, което дава парите. Няма нищо по-естествено от това този, който дава парите, да може да проверява.
–    Какво ще се случи с управлението на собствеността?
–    Това е един от проблемите, които ректорите поставят – да могат да управляват тази публична дзържавна собственост, която е университетска. Ето, в случая със Спортната академия се занимаваме ние. Там са малко сложни казуси. По-нормално е университетите да отговарят за собствеността, която им е предоставена.
–    Какви други недостатъци има старият закон?
–    Старият закон се бие и с наредбата за кредитите. Трябва да се изгради работеща система за качеството на преподаване. Това означава, че студентите трябва да бъдат активната страна в оценяването на преподавателите, на катедри, факултети, специалности, дори начините, по които се преподава. И това по някакъв начин да рефлектира върху заплащането на преподавателя. Защото нашата заявка е в центъра  на образователния процес да бъде студентът. Днес университетът съществува заради студента и трябва да се удовлетворяват изискванията, заради които той плаща.
–    Какво е отношението Ви към дискусията за висшето образование, която тече в студентските среди?
–    Университетите трябва да се отворят не само към завършващите ученици – те стават все по-малко, но и към работещите хора от всички възрасти. Затова ще трябва да се развие и модерно електронно обучение. Тогава преподавателят ще качи всички лекции в интернет, препоръчаната литература ще бъде в електронната библиотека и студентът ще чете от вкъщи. Преподавателят ще бъде в постоянен контакт с него във виртуалното пространство.  Когато отиде да преподава, няма да чете лекции, а ще се обсъждат нещата в дискусионна среда. Така се променя целият модел на преподаване и ние отдавна имаме нужда от това. То трябваше да се случи отдавна. Впрочем същото се отнася и за средното образование – вървим към интерактивност. Всичко това трябва да залегне в закона и младежите, които започнаха тази дискусия, трябва да бъдат поздравени. За пръв път младите хора казват какво искат. Светът се развива много бързо, възрастните понякога не желаят да приемат новото по ред причини, но то надделява. Трябва да се чуят хората на 25-30 г. Аз познавам някои от тях, те са учили на Запад, в САЩ, познават другия модел и знаят слабостите у нас, могат да посочат точно къде сме изостнали. Ние наистина сме в много отношения изостанали.
–    В какъв смисъл?

–    Ще дам пример. Преди дни бях в Софийската математическа гимназия. Там има много висока концентрация на интелект. Техните ученици постоянно носят медали от международни олимпиади. И какво се случва с тези деца, като завършат? Те не могат да намерят място в нашите университети, защото са надраснали нивото на българското висше образование. Започват първи курс с хора, които са по-назад от тях, учат неща, които вече знаят. Затова отиват в чужд университет, който отговаря на техните изисквания. И като отидат, не се връщат, защо няма къде да се върнат. Научната среда е общо взето самовлюбена и има много голям егоцентризъм. Познавам хора с PhD от няколко университета. Идват тук и им се казва, че с това CV ще си намерят по-добра работа навън. Защо? Защото ако дойдат тук, се увеличава конкуренцията. Това е основният проблем. Нашето образование трябва да се отвори и хората, които са завършили специализирани училища, да постъпват направо в трети или в пети семестър. И другото – къде са нашите научни центрове, които с отворени обятия чакат тези таланти? Дори да има някъде такава среда, какво ще прави младият човек там? Той няма реализация – ще чопли на хартия, а иска да види какво се случва на практика. Науката има нужда от сериозна реформа, която да й помогне да задържи интелектуалния елит на България и да работи с него ефективно и резултатно. Самооценката ни е твърде висока и приемаме със снизхождение всеки, който не е изкачил тази изкуствено създадена йерархична стълбица у нас. Това е основната цел – да се реформира висшето образование и науката, защото все още имаме някакъв научен потенциал. Но когато живееш в неефективна структура, самият ти не можеш да бъдаш ефективен. Университетските ръководства вече осъзнаха, че се конкуриратт с университетите в Европа, а не помежду си. Ами да, УНСС, примерно, с кого да с конкурира в България? Но като вземе да се конкурира със силни европейски структури, нещата изглеждат по друг начин.

Продължи към втора част

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата