Все повече младежи се включват в акциите за кръводаряване

27 април, 2010 18:57 | Здраве | Няма коментари

Все повече младежи се включват в акциите за кръводаряване

Казват, че хората си приличат и по това, от коя кръвна група са. Има обаче нещо, което е сигурен признак за прилика по отношение на добротата и хуманността. Става въпрос за безвъзмездното, доброволно кръводаряване. Обикновено за това, колко ценна може да е човешката кръв, разбираме, когато наш близък се нуждае от скъпоценните капки живот. За щастие, Националния център по хематология и трансфузиология работи добре и разполага със запаси кръв и плазма, особено когато става въпрос за редки кръвни групи. Понякога обаче болниците, особено тези в по-малките градове, изпитват недостиг на кръв. Един от начините за преодоляването на тези кризи са кампаниите за безвъзмездно и доброволно кръводаряване. Традиционно в България те се провеждат през пролетта и наесен, а партньори в организирането им са Министерството на здравеопазването, Националният център по хематология и трансфузиология и Българският червен кръст. Стартът на тазгодишната пролетна кампания за безвъзмездно и доброволно кръводаряване под надслов: „Запалете свещичка, дарете живот“ съвпадна с честването на християнския празник Цветница и ще продължи до края на юни. Ще я последва кампанията за кръводаряване „Бъди силен! Дари кръв!“, насочена към студентите и учениците, навършили 18 години. Общо в рамките на пролетната кръводарителска кампания в България са планирани 55 акции за кръводаряване в училищата и университетите в столицата. По данни на Националния център по хематология и трансфузиология, през 2009 г. за първи път от дълги години има съществен ръст на доброволните кръводарители. Те са били с около 6000 повече отколкото предходните 4-5 години. Нещо повече – към кръводаряването проявяват интерес и чуждестранни граждани, живеещи у нас. Най-сериозен ръст има сред кръводарителите от възрастовата група 18 – 30 години, като по-голям дял имат мъжете: „Дарявам кръв вече трета година, като тази година ще ми бъде шесто даряване – казва Добромир Георгиев, студент в СУ „ Св. Климент Охридски”. Чувствам се много добре откакто започнах да го правя. Има две неща, върху които трябва да се акцентира. От една страна e психологическият момент. Много е хубаво да знаеш, че някой някъде живее благодарение на теб. Да даваш нещо и да не очакваш нищо в замяна, да даваш най-възвишеното нещо на този свят, защото това не може да се купи нито с пари, нито да се осигури с връзки. Човешката кръв е човешката енергия, а тя дарява живот. За първи път аз дарих кръв, когато дойдох да уча тук, в университета и това е нормално, защото, за да дариш кръв, трябва да имаш навършени 18 години, а и тук всяка година има една есенна и една пролетна кампания за безвъзмездно кръводаряване с установени на място лекарски кабинет и специалисти. Не е нужно да ходиш до Националния център по хематология и трансфузиология.”
Статистиката сочи е, че около 80 процента от кръводарителите даряват кръв по няколко пъти годишно. Въпреки това все още се усеща недостиг на кръв. Кръводарителите на 1000 души население у нас са около 21, а за да се покрият нуждите на болниците това число трябва да клони към 40 на 1000. И още нещо – едва около 20-25 на сто са безвъзмездните кръводарители. Останалите обикновено дават кръв, когато се наложи операция на приятел или роднина. Има и хора, които дават кръв срещу заплащане. Каква според Добромир е разликата между безвъзмездното кръводаряване и това, което се прави заради пари? „Случвало ми се е до ходя до Националния център по хематология и трансфузиология, където даряват кръв срещу заплащане – казва Добромир. – Кръв продават най-вече хора от ромски произход. Истината е, че повечето от тях не се хранят достатъчно добре и не са в достатъчно добро здраве. От друга страна, когато даряват кръв заради парите, има и алчност. Например даряват тази седмица и след две седмици се опитват да дарят отново. А има един такъв момент – времето между две кръводарявания е минимум три месеца, като е препоръчително да е дори шест месеца. Аз си мисля също, че когато човек го прави за пари, а не заради вътрешно удовлетворение, кръвта има различни качества.”
Какво според Добромир е нивото на кръводаряване у нас в сравнение с това в по-старите страни – членки на ЕС?
„Ние държим едно добро ниво, според чергата си, разбира се. В други страни, където социалното мислене на хората е по-развито, броят на кръводарителите е доста по-голям. Вярно е обаче, че там има и други лостове, които способстват такива кампании. Държавата взима по-активна позиция в такива кампании. Сещам се за един пример в Германия, където по време на младежка кръводарителска кампания, освен вътрешната мотивираност на хората, се използва и нещо друго. Всеки кръводарител, който минава през пунктовете, получава едно безплатно прелитане с балон над града, което е допълнителен стимул. За съжаление в България няма кой от държавните институции да застане зад подобна идея. За момента подаръците, които получава един кръводарител, са по-малки, но въпреки това моралното удовлетворение наистина си струва.”
Автор: Диана Христакиева, БНР

Подкрепете ни

Теми:
Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата