Анелия Андреева: Промените в Закона за училищното образование са сериозни, но не нови

Какви ще бъдат в промените в Закона за училищното образование обясни пред радио „Фокус” Анелия Андреева, директор на Националния институт за обучение на директори

Водещ: Кои са най-големите промени, които се предвиждат в Закона за училищното образование?
Анелия Андреева: Проектът, който е предложен за обсъждане, се опитва да вкара в норма вече съществуващите практики в училищното образование в България. Също така, разбира се предлага и някои нови неща. Мисля, че е добре да започнем с новата структура в средното образование, която се предлага от закона, а тя е четиристепенна, което означава начален етап от 1-ви до 4-ти клас, прогимназиален етап 5-ти-7-ми клас, гимназиален етап в две степени, който е от 8-ми до 10-ти клас, и втората степен е 11-ти-12-ти клас. Това е една сериозна новост, но тя всъщност не е нещо ново, тъй като урежда вече съществуващите отношения, които и досега са се случвали в средното образование.
Водещ: Искам да ви попитам по-конкретно и за мерките за дисциплина, които се предвиждат – какви точно ще бъдат те?
Анелия Андреева: Мерките за дисциплина са доста разнообразни и бих искала да обърна внимание на това, че те всъщност са мерки за превенция, подкрепа и дисциплиниране. И нека да не обръщаме внимание само на рестриктивните мерки, които са по-сериозните наказания по отношение на нарушение на дисциплината, нека да се спрем малко повече на мерките за превенция и подкрепа. Защото това, което се предлага в проекта, е една доста сериозна система от обвързани мерки – като започнем от подкрепящите мерки за децата и учениците, които не се справят достатъчно добре с учебния материал и имат някакви поведенчески проблеми. Тези мерки могат да бъдат допълнителна работа с учениците, могат да бъдат насочване на ученика или детето към консултация със специалист, ако има някакви поведенчески проблеми, могат да бъдат мерки и за подкрепа на семейството, което да може да подпомогне своето дете в неговото развитие. Предлагаме една много сериозна система за оценка на потенциала и развитието на всяко едно дете, която се изразява както в специализирана оценка за училищната подготовка преди постъпване в първи клас, така и със съответните оценки и информация, която се дава на родителите при завършването на определена степен – накрая на 4-ти клас, 7-ми клас, 10-ти клас и при завършване на средното образование. Бих искала тук също така да обърна внимание на предложението, което се намира в закона за поставяне на оценки за поведението. И специално искам да обърна внимание, нека да не се възприеме това като връщане на оценката за поведение, която съществуваше и тогава, когато ние сме били ученици – това в никакъв случай не е същото. Тази оценка с думи, която се дава за поведението на всяко дете по всеки учебен предмет, има съвършено различна функция. Докато оценката за поведение преди имаше по-скоро наказателна, рестриктивна, ограничителна функция, тази оценка за поведение, която ще получават сега децата, има преди всичко функцията да подпомогне това дете да информира както неговите родители къде то може да има някакви проблеми по съответния предмет, така и учителите, и училището къде това дете има нужда от помощ. Също така тази оценка би могло да служи и на самите учители да преценят, ако всички ученици по предмета география примерно показват поведение, което се нуждае от подобрение, очевидно е, че може би има проблем в самия учител по география, който или не преподава достатъчно интересно, или има някакви други проблеми. Така че тази оценка се надяваме, че ще бъде от полза на децата и учениците. Има една малка опасност тук тези оценки да се формализират, но аз много се надявам, че учителите правилно ще разберат посланието. Ако е необходимо, те ще бъдат подпомогнати с допълнителна квалификация, така че правилно да разбират смисъла на тази оценка.
Водещ: Имам един такъв въпрос относно основното образование – защо то ще се завършва след 7-ми клас, а не след 8-ми, както всъщност май беше досега? Какви са мотивите за това?
Анелия Андреева: Досега беше 8-ми клас, така е. Има формални и неформални мотиви, за да се вземе това решение. Един от формалните мотиви е, че новата структура всъщност е приета от националната програма, която 2006 година в Народното събрание. Тя е приета с пълен консенсус, между другото, така че обществото още през 2006 година се е съгласило, че това е по-правилната структура за средното образование. Но неформалният мотив, който за мен е по-важният, е това, че учениците са на възраст 12-13 години в 7-ми клас. Това е една много интересна възраст, тя е с доста психофизиологични особености в развитието на детето. Точно в този момент приблизително всички деца започват да израстват, става тяхното емоционално, психологическо израстване, тяхното самоосъзнаване. Това е един ключов момент във възрастовото развитие на децата – изключително подходящ момент за получаване на по-интензивно, по-систематизирано на нови знания. Това, между другото, беше установено и знаете, че децата масово напускаха след 7-ми клас и се преместваха в някакъв друг вид училище, обикновено гимназия, било то езикова или професионална. Т.е. това е една практика, която съществуваше и досега, но тя не беше облечена в норма, което създаваше доста сериозни затруднения.
Водещ: А какво ще стане с учениците, които сега са в 8-ми клас тази година, те ще завършат ли основно образование сега, след като завършат?
Анелия Андреева: Разбира се. До момента, в който законът не влезе в сила, учениците, които са в училищната система, продължават по системата, по която са учили. Т.е., ако законът влезе в сила следващата година, учениците, които тогава са 8-ми клас, ще си получат основното образование и ще продължат да се обучават по старата система.
Водещ: Малко това ме навежда на една друга мисъл – ще се приобщят ли лесно училищата, разбирам, че този закон ще се гласува най-късно до 15 септември, няма ли да е късно тогава?
Анелия Андреева: Аз не мога да прогнозирам кога ще се гласува закона. Вие знаете, че предстои, то започна всъщност, едно много широко обсъждане на предложението. Дори и законът да бъде гласуван и да бъде приет преди 15 септември, той няма да влезе в сила от тази учебна година или поне не във всичките си части. Тъй като училищната система има нужда да се подготви, за да може да го прилага. Да вземем например факта, че може да се наложи някои училища, които досега са били основни, т.е. до 8-ми клас, да се трансформират. За това е необходимо време и ние не можем да очакваме, че това ще се случи веднага. Това важи също така и за поетапното въвеждане на задължителната целодневна форма на оптимизация. Това също е един процес, който не може да се случи от днес за утре.
Христина ТИШЕВА, Радио „Фокус“