В учебниците пише на неразбираем за децата език

ДИЯН СТАМАТОВ, директор на 119-о СОУ „Академик Михаил Арнаудов“, София:
Огромният по обем материал е пълен с ненужни труднозапомнящи се подробности

– Какво е вашето мнение за учебниците, по които учат децата ни. Кажете кои са добрите страни най-напред?

– Учебниците и помагалата за децата от IІ до ІIV клас съдържат много илюстрации и като цяло материалът е добре онагледен. Речниците на непознатите думи са добър помощник на децата, въпреки че са непълни. Плюс е и това, че има разработени учебни тетрадки помагала и ръководства за учителите. Друга добре разработена страна в този сегмент са въпросите към уроците. Те изискват и създават умения за подбор на информацията и анализирането й.

– Какви са пропуските, установени от практиката в учебниците до IV клас?

– Основният момент е, че учебният материал не е съобразен с възможностите на децата, като особено тежък е преходът от IIІ към IIIІ клас, когато натоварването става значително по-голямо заради огромния обем от информация. Информацията в учебниците е предадена на неразбираем за учениците език или т. нар. висок академичен стил. Това се отнася особено за предмета „Човекът и обществото“. Допълнително се затруднява възприемането и в текстовете, където се използва автентичен диалектен език, който децата не разбират. Преподавателите споделят, че с изключение на предмета „Човекът и природата“, останалите дисциплини са представени теоретизирано и без практическа насоченост. Не на последно място трябва да се спомене, че книжните тела на всички учебници, които трябва да се използват няколко години, се разпадат още след първата.

– Как оценявате нивото на учебниците от V до VIII клас?

– Първо искам да отбележа добрите страни на учебниците от V до VIII клас. Подготовката по природния цикъл науки е добре онагледена, особено по физика, химия, биология и география за VII клас, когато се получават фундаментални знания по тези предмети. Тук е мястото да се отбележи, че задачите в тези учебници имат все пак някаква практическа насоченост, макар и недостатъчна. Добре подбрани са и въпросите към уроците, защото изграждат умения за подбор и анализ на информацията. Разработените помагала, атласи и тетрадки са в помощ и на учители, и на ученици.

– Какво спъва работата с тези учебници?

– Недостатъците са почти същите. В урочните единици има събран огромен по обем материал, включително и ненужни труднозапомнящи се подробности, всеки родител и преподавател ще потвърди, че преходът между V и VI клас затруднява децата. Макар и по-големи, учениците се затрудняват от същите неща – високия неразбираем стил на текстовете и невъзможността да оценят приложението на тези знания в живота.

– Какво трябва да се промени в средното образование с новия закон за училищното образование?

– Ученикът трябва да бъде поставен в центъра на образователната система и около него да са всички останали – преподаватели, училищно ръководство и родители.

– Значи ученикът трябва да се чувства като клиент в магазин?

– Точно така трябва да бъде, защото в края на краищата всичко се прави за ученика – подготовката на преподавателите, материалната база и учебниците. По отношение на възпитанието обаче трябва да има стабилна система за дисциплинирането на учениците. Не трябва да се изпада в ситуация, при която абсолютно всичко да бъде безкрайно либерално и както се казва ученикът да се „качва на главата“ на преподавателя. Това се случва от години вече и става така, че учителят и директорът се чувстват безпомощни. Най-честите провинения през последните години са едни и същи – голям брой отсъствия, немотивирано отношение към учебния процес и неуважение към учителите. Тези няколко на пръв поглед неопасни и елементарни постъпки трябва да бъдат санкционирани, защото само така ученикът ще разбере реалното си място в училищната среда. Подкрепям идеята да се обмисли и въведе наказание, свързано с полагане на общественополезен труд за гимназията. Става дума главно големите ученици, повечето от които работят. Те сигурно ще оценят много по-реално колко трудно се поддържа материалната база, а така и повече ще я пазят. Вярно е, че възможностите за труд в една гимназия са много малко – метене, чистене на прозорци и прекопаване на градинки. Не е нужно да се полага тежък труд, защото тийнейджърът ще оцени дори и само загубата на свободно си време. Сега в практиката ни има много случаи, когато само с една обикновена забележка не се получава необходимият ефект за подобряване на дисциплината и затова трябват промени.

– Сега също има наказания за провинения в училище, защо трябва да се променят?

– Трябва да се направи повече за въвличането на родителите във възпитанието на децата им. Сега при неявяване на таткото, извикан за провинение на ученика, или ако детето не посещава занятия, директорът трябва да се обърне до кмета, който може да санкционира бащата или майката. Това е сложна и неработеща система, защото по веригата са ангажирани много институции и тя не сработва. Санкцията за незаинтересувания родител също играе много важна роля. Има много случаи, в който детето тръгва от вкъщи за учебни занятия, но не влиза в клас и родителят не знае за това. Ето защо трябва да се изгради стройна система за привличане на родителя в помощ на училищното образование. Ето тези два момента, ако бъдат прецизирани, ще се подобри системата за дисциплиниране и да направи ученика по-съпричастен към собственото си възпитание. Сега системата за налагане на наказания е толкова усложнена, че ученикът винаги излиза прав дори когато греши.

– Казахте, че един от проблемите, свързани с дисциплината, е неуважението към преподавателя, което децата демонстрират. Как може това да се промени?

– Много са нещата, които трябва да се подобрят, за да се върне предишният авторитет на учителя. Заплатата също е сред тях. Сега тя не е висока, но по време на криза не е приоритет повишаването й. Трябва да се обърне сериозно внимание на регулярната и задължителна квалификация на преподавателите с над 5 години стаж. Сега на обучението не се обръща внимание. В момента се разчита учителят сам да се обучава, да търси и купува нови информационни материали и да отделя време за усъвършенстване и допълнителни познания. Тук е мястото да се каже и за подобряване на базата за подготовка, която трябва да е на съвременно ниво.

– Има ли и друг важен фактор за подобряването на отношението към преподавателската институция?

– Усъвършенстването на материалната база е третият важен момент в подпомагането на процеса за възвръщане на авторитета на преподавателската институция у нас. Когато един ученик влезе в кабинет, в който има добри или дори комфортни условия за работа, това се отразява и в отношението на детето към учителя. В момента има много класни стаи с неприветлив вид и това трябва да се промени. Вярно, че за това се необходими доста средства, но понякога дори само едно пребоядисване на класната стая с помощта дори на самите деца, дава отличен ефект в приобщаването на учениците.

– Докъде стигна подготовката на 119-о СОУ за целодневно обучение в първи клас?

– В нашето училище имаме много желаещи родители да запишат децата си и вече имаме 160 заявления за постъпване в първи клас. Всички са потвърдили, че децата им ще се занимават целодневно. Това е хубаво, но ще създаде едно голямо затруднение, защото в една сграда за 1000 ученици, ако 160 се обучават целодневно, това ще създаде затруднение заради недостигащите класни стаи, където да осигурим нормалното обучение и възпитание на всички. Може би в по-малките училища няма да има такова затруднение, но при нас има голям интерес и затова имам подобен проблем.
.
Визитка
Роден е през 1967 година в Карнобат, живее в София от първите години на промяната

Завършил е Биологическия факултет на Софийския университет

Преподава биология

Тодор Господинов, в. „Монитор“, 07.04.2010 г.