Край на псевдовисшето по села и паланки

С проф. Борислав Борисов, ректор на УНСС и председател на Съвета на ректорите, разговаря Ярослава Прохазкова

– Проф. Борисов, кои гайки на висшето образование, както се изразихте, ще затегне новият закон, върху който работите?

– Изразът, с който определих проекта за новия закон, бе, че той „вдига летвата и затяга гайките“ в системата на висшето образование. Вдига летвата на изискванията и условията за качество на обучението и затяга доста силно режима на спазване на тези изисквания. Основните инструменти за това са акредитацията и финансирането на висшите училища. Целта е добрите университети да бъдат стимулирани в усилията им за високо качество на обучение и изследвания, а слабите да бъдат санкционирани за своята посредственост.

– Има ли напрежение сред ректорите?

– Всеки закон защитава определени интереси и засяга други. Интересът на ректорите към работния проект на закона бе много голям. От тях постъпиха над 400 предложения и всяко едно е разгледано в работната група. Трябва да подчертая, че много от тях бяха изключително полезни и веднага намериха място в текстовете на проекта. Сред нас, ректорите, трудно се постига единодушие, но като цяло проектът се възприема от повечето ректори. Разбира се, на тези, на които вдигнатата летва ще им се види височка, както и тези, на които затягането на гайките ще прищипе силно маниера им на несъобразяване с изискванията на закона, проектът няма да се хареса. Образно казано, сладкият живот на обучение главно с хонорувани преподаватели от „хвърковатите чети“, акредитацията на различни висши училища с едни и същи преподаватели, „псевдовисшето обучение“ по села и паланки, приемът, надхвърлящ с много капацитета им, и раздаването на пари „на калпак“ свършва, ако постановките в проекта се възприемат.

– Трябва ли да се затварят вузове?

– Не виждам причини да се затварят, стига да подготвят качествени специалисти и да са конкурентоспособни на образователния пазар. Но за тази цел някои висши училища ще трябва да положат значителни усилия.

– Какъв бизнес ще развиват университетите и защо?

– Струва ми се, че този въпрос не бе правилно разбран или пък нашият запис в текста не е бил съвсем точен. Естествено, че не става дума университетът да отвори примерно магазин плод-зеленчук на входа си. Става дума за възможност университетите да могат да реализират и печелят от продукция, създадена от присъща за тях дейност. Например техническите университети имат лаборатории, опитни производства, аграрните и хранително-вкусовите – също. Защо учебният театър на НАТФИЗ да не може да носи приходи на академията със своите представления. Масачузетският технологичен университет е един от най-големите продавачи на лицензи и има капиталови участия в производства, основани на негови патенти. За това става въпрос. Явно обаче текстовете в проекта трябва да се прецизират.

– Грешка ли е това, че законът за развитието на академичния състав не се изработи заедно с този за висшето образование?

– Ние разработвахме проекта на закон за висшето образование при отсъствието на закона за развитие на академичния състав и при отсъствието на много важната глава „Държавна политика във висшето образование“, която не влиза в професионалните компетенции на ректорите за разработване. Естествено, че тази ситуация затрудни нашата работа, а поради неяснота вероятно някъде може и да се получи разминаване между развити от нас тези и бъдещи постановки в тези документи. Мисля обаче, че като цяло различията, ако има такива, бързо могат да се преодолеят.

– Защо смятате, че не е най-добрият вариант академичното ръководство да се раздели от финансово-стопанското? Министър Сергей Игнатов настоява точно за това. Помощник-ректорът ще може ли да изпълнява мениджърската работа на университета?

– Наистина министърът е за това разделение и той се обосновава защо. Ректорите обаче са единодушни, че такова абсолютно разделяне на функциите, при това главният мениджър да се назначава от външна на висшето училище структура, е неприемливо и ще доведе до противоречащо си двувластие и съществено влошаване на управлението на университетите. Например академичното ръководство ще поиска лаборатория, но главният мениджър решава да построи паркинг.

Работната група направи усилие да реши този проблем, като предостави всички стопански функции на помощник-ректора, който обаче е подчинен на ректора. Това е един възможен и работещ вариант, макар и за него да са налице възражения от ректори, че са дадени твърде много правомощия на помощник-ректора.

Мисля, че и този въпрос до голяма степен е обект на държавна политика във висшето образование, и е извън нашата компетенция да го решим.

– Според документа, който подготвяте, ректорът ще има право на 2 последователни мандата от 4 до 6 години, сега са 2 по 4 години, кое налага промяната?

– Продължителността на образователния процес. Ректорското ръководство трябва да има възможност да види резултатите от реформите, които е предприело. В повечето висши училища образователният цикъл е 4 години, но за регулираните специалности той е 5 години и е логично например в медицинските университети ректора да го избират не за 4, а за 6 години. Това ще се преценява от самия университет.

– Какво искате да се промени в трансфера на кредити?

– Смисълът на кредитната система е да осигури мобилност на студентите. Сегашната кредитна система реално не функционира и не само, че не улеснява мобилността на студентите, а точно обратното. Признаването на изпити, взети в друг университет, е едно ходене по мъките за студента. Целта ни е да направим работеща кредитна система, която ще позволи пълна мобилност на студента не само в неговия университет, но и в който и да е друг университет, където той пожелае да учи.

– Акредитацията на вузовете ще се ускори, вече ще е до 6 месеца, това няма ли да означава претупване на процеса?

– Аз съм седма година ректор и когато ме избраха, започна институционалната акредитация на университета. Тази година приключва акредитацията на последното ни професионално направление. В същото време обаче изтече срокът на институционалната акредитация и така безкрай. Шест месеца е напълно достатъчен срок за една истинска професионална акредитация. Но това изисква много сериозна промяна в работата на Националната агенция за оценка и акредитацция.

– Обвързването на парите на университета с оценката от акредитацията ще доведе ли до резултати?

– Ние смятаме, че ще доведе до рязко подобряване работата на университетите и особено по отношение качеството на учебния процес.

– Ръководствата на колежите сигурно ще се противопоставят на искането ви да ги обвържете непременно с университет?

– С въвеждане на правилото един преподавател да се отчита при акредитацията само в едно висше училище, повечето колежи трудно ще издържат на изискването за академичен състав на основен трудов договор. Новият Закон за развитие на академичния състав ще ги улесни много в това отношение, но този въпрос не се решава за дни. При тази ситуация колежите имат следните възможности: да влязат в структурата на университет на базата на договор; да се акредитират като специализирано висше училище самостоятелно или чрез обединяване. По света най-често колежите са в структурата на университет.

Но аз мисля, че този въпрос е също обект на държавна политика във висшето образование.

– Небоходимо ли е в закона да бъде записано, че висшите училища могат да създават спортни клубове?

– Необходимо е. Сега университетите не могат да организират студентската спортна дейност в клубна форма, а това пречи много.

Ярослава Прохазкова, „24 часа“, 14.04.2010 г.