Училищният старшина

10 май, 2010 12:44 | Средно образование | Няма коментари

Като изключим юношеските шампиони по карате и джудо, сигурно всички деца все някога са яли бой в училище. Не е кой знае какво, не се умира от някой и друг шамар. С годините в спомените подобен епизод постепенно дори може да обрасне с куп сантиментални орнаменти.

Нещо като умилителния образ на някогашния старшина, който пазят всички мъже, преминали през родната казарма, докато тя беше не за професионалисти, а задължителна.

Само че днес май сме изправени пред нещо съвършено различно. Децата се оплакват от насилието в училище и социалните работници и психолозите са шокирани от масовостта на явлението. Но за разлика от злобния старшина то няма как някога да стане повод за мили спомени. Защото става все по-безогледно, побойниците по правило не дочакват възмездие и не получават дори морална присъда. Насилието заприличва на озоновата дупка, никой не може да се опази необлъчен. Всички деца, попаднали в неговото енергийно поле, неизбежно се ожесточават, стресират се, променят представите си за света. Социолозите предупреждават, че в каквато и среда да растат, вече всички ученици приемат боя като нормален начин да се разрешават споровете и проблемите. Дори най-страхливите мечтаят за силни приятели, а след училище помпат мускули в кварталния фитнес.

Колкото и да се чувстваме виновни, училищното насилие всъщност не е наше изобретение. Редовно от различните краища на света идват съобщения за изкрейзили юноши, които гърмят по свои съученици и учители, докарани или до пълно отчаяние, или до най-високия градус на гнева. Това наистина не сме го открили ние, но сме напът да се включим в тенденцията с летящ старт.

Затова, ако искаме сериозно да се справим с него, трябва да започнем не от школото, а от родителите.

Според неправителствените организации над половин милион българчета са жертви или свидетели на домашно насилие. Дори статистиката да не е съвсем точна, пак е достатъчно обезпокоителна. Ако затегнем контрола върху юмруците на възрастните, сигурно ще понамалим броя на травмираните психически деца.

Сега, когато в семейството се бият, най-често социалните търсят подслон и опитват да изведат по-далече самите жертви. И докато жените и децата се надяват да се освободи място в някой от малобройните центрове за подслон, побойниците спокойно се ширят в семейното жилище. Законът поначало не преследва кой знае колко настървено и безотговорните родители. Заради това социалните настояват в новия Закон за детето наказанията срещу тях да се разпишат много по-категорично.

А колкото до училище, в него трябва да върнем чувството за отговорност. Да дадем повече свобода на децата да се изразяват, да обсъждат, да споделят и спорят, но да ги приучваме да поемат отговорност за своето поведение. Най-добре ще е примерът да дойде от възрастните.
Соня Ангелова, в. „Монитор“, 10.05.2010 г.