
Дани Арати е Мениджър Образование в Intel. Той е отговорен за успешното въвеждане на различни проекти на Intel онлайн обучение в Европа и извън нея. Преди той е бил ръководител на проекта за Intel E-Business Group. Има бакалавърска степен по италианската литература и журналистика от Университета Фрайбург (Швейцария) и магистърска степен по масови комуникации изследвания от Лестър Юнивърсити (Великобритания).
– Г-н Арати, как бихте описали концепцията Intel Teach пред българските учители?
– Intel Teach e обучение за професионална квалификация за учители, чиято цел е да промотира умения за преподаване и учене, според изискванията на 21ви век. По своята същност това е педагогическо и методологическо обучение, за което информационните и комуникационни технологии (ИКТ) са инструмент, който подпомага развитието на тези умения. От страна на Intel това се прави като вид филантропска програма и е част от нашата дейност в сферата на корпоративната социална отговорност. Това е дейност, която не цели печалба, или т.нар. нон профит. Това е международна програма, която за момента се прилага в 27 държави в света и по нея сме обучили около 7 милиона учители в световен мащаб от 1997 година досега. Резултатите се оценяват от независими оценители, така че ние да знаем, че резултатите са добри, да знаем какви действия да предприемем и да си сътрудничим с местните министерства на образованието, включително и под формата на публично-частни партньорства с правителствата.
– Бихте ли посочили каква е готовността на България да въвежда и прилага ИКТ в образованието?
– Българското Министерство на образованието е много отдадено на това да направи трансформация – например да даде на учителите достъп до Интернет. Ние виждаме колко са отдадени на този процес и сме уверени, че успехът ще продължи. Както може би знаете, ние водим преговори за въвеждане на Intel Teach в Бълагрия
– Какви са критериите за избор на местни партньори за локализация?
– Първото нещо в една страна е да започнем да работим с Министерството на образованието. И оттам нататък идентифицираме от какво се нуждае Министерството и какви са техните очаквания. Това, което е важно да се подчертае, е че Intel Teach е педагогическа концепция, методологическо обучение – няма връзка с хардуеър, няма общо с ИКТ. Тоест, какви точно технологии се използват не е от такова значение.
– Има ли някякви специални модификации в отделните страни?
– По отношение на Intel Teach – да. При въвеждането на тази програма се вземат предвид специалните нужди и очаквания, на местния учебен план, и съответно се въвеждат в учебната програма. Има няколко ключови аспекта на учебната програма, които за Intel Teach ние не бихме променили, защото ако го направим, то това вече няма да бъде Intel Teach. Но като се изключат тези стожери на програмата, за останалите неща ние сме доста гъвкави.
– В България има родители, които се страхуват, че технологиите могат да откъснат децата им от „обичайните детски дейности”, като играта навън, например.
– За това можем да говорим с часове. Същото е и по отношение на телевизията – поставят се много правила и ограничения за децата, така че да не гледат телевизия, за да не ги разсейва от учението. Интересно е, защото, например според проучвания, сред причините за затлъстявания при децата, се посочва липсата на физически упражнения. А всъщност, сред причините за това е фактът, че родителите се страхуват да пуснат децата си навън да играят. Страховете съществуват, но според нас това, което е важно са моделите за употреба на ИКТ.
Начинът на употреба е този, който определя дали нещо е позитивно, или не. Това, което бих искал да подчератая, е че под ИКТ не бива да си представяме само компютър или лаптоп, защото ИКТ включват много повече – например цифров фотоапарат или камера. Както и например цифровия микроскоп, който позволява да откриваш и изучаваш природата. Важно е това, което правим с технологиите.
Ако родителите имат такива страхове, то има нещо положително – родителите са наясно и са ангажирани в процеса. Това означава, че до известна степен те са готови за трансформиране на образованието. Защото са наясно, че нещо се случва и имат някои опасения и ги изразяват. Мисля, че е много положителнен фактът, че тези неща се поставят и обсъждат на светло.
– Защо Intel инвестира в образование, особено в малки държави?
– Intel инвестира в образованието още от създаването си през 1968 г. Това, което искаме да постигнем, е да осигурим достъп на всяко дете до възможно най-доброто образование. Малките държави имат едно предимство – те могат директно да „скочат” в последните технологии в ИКТ и образованието. Фокусирали сме се върху образованието, защото имаме опит и знания. Разбира се, технологиите са нашето ядро, но технологиите имат огромно вклияние върху образованието.
– В кои държави Intel има най-успешен проект?
– Трудно е да се каже. Имаме доста успехи, но сме имали и доста трудности. Не бих искал да акцентирам върху един специфичен успех. Учителите ни благодарят. От лична гледна точка, най-големите трудности срещнахме в желанието си да промотираме публично-частно партньорство във Франция, защото във Франция има много малко традиции в ППЧ. Така че, нашият подход при разговорите с институциите там, трябваше да бъде изключително внимателен – ние искаме да си сътрудничим, да създаваме стойност. И сега там програмата официално се провежда от Министерството на образованието и това, което постигнахме е доста рядко – правителството е уверено, че това е една много добра програма.
По отношение на удовлетвореността ,това беше много добро постижение. Особено що се отнася до това да се опровергае тезата, че публично-частното партньорство е нещо лошо, особено в сферата на образованието.
– Как се справихте с лингвистичните различия?
– Смятаме, че има голяма нужда от локализиране на съдържанието. И под локализация ние визираме не само превод на местния език, а много повече от това – адаптиране към съответния учебен план, към конкретните местни нужди и очаквания. Ако мога да дам един пример с прилагането на Intel Teach в Германия, където учителите според учебния план трябваше да правят определени неща по определен начин. Наложи се да променим цялостно терминологията.
Обучени сме да бъдем гъвкави, когато отидем в определена страна и видим какви са стандартите. Ние имаме опит в локализирането. На конкретния въпрос – езикът не е бариера. Локализацията е това, което изисква допълнителна работа.
/Използвани са въпроси и на други медии/