Как съвместяват различните гледни точки творците от „Точка срещу точка“

Малко след предпремиерата на литературно-музикалния проект „Точка срещу точка” се срещнахме с част от екипа, реализирал инициативата. Решихме да поговорим с небезизвестните автори на съвременна българска поезия ВБВ и Камелия Спасова, за да изясним как се съвместяват различните гледни точки. Помолихме ги да разкажат на усещанията си по време на подготовката на представлението; за очакванията, които са имали и за новите идеи, които предстои да бъдат вплетени.

Как се роди идеята за проекта „Точка срещу точка”?
Камелия Спасова: Идеята се зароди около 2007 г. Тогава участвахме в проект на Червената къща, който се нарича „Литературен сериал”. С ВБВ (Васил Б. Видински) имахме един разговор около репетирането и ни хрумна, че след време трябва да направим нещо заедно, което да бъде съчетано с акордеон. Тази идея остана нереализирана, докато не срещнахме Веселка Тончева, която е свирила дълги години на този инструмент. Тя сподели, че има страхотни ноти за три акордеона. Идеята се разрасна и придоби съвсем различни измерения – в моя замисъл имаше един акордеон, а изведнъж се появиха три, които звучат по много различен начин.

Как решихте да използвате точно акордеон?
Камелия Спасова: Най-интересно може да отговори на Веселка Тончева, която има особено отношение към този инструмент. На всички им прави впечатление, че трите акордеона звучат като орган в подобно съчетание. А аз съм си мислила за акордеон просто, защото изглежда красиво на сцената.
ВБВ: Освен това има нещо много специфично в звука на акордеона – това, че е плътен. Създава атмосфера, която е много плътна. Още тогава съобразихме, че това би се свързало с част от текстовете, които ние пишем.
Камелия Спасова: Акордеон, защото диша и издиша…

Кое ви накара да назовете проекта по този начин? Какво символизират точките?
ВБВ: Идеята дойде от един разговор, в който се изброяваха музикални термини и се стигна до момента, когато Веселка обясни какво значи контра пункт. Тя каза, че целият термин punctus contra punctum значи точка срещу точка. Мария Калинова възкликна, че това трябва да бъде заглавието. Хареса ни поради няколко причини. Първо, думите и музиката се противопоставяха, т.е. имаше някакво срещу на две точки, но contra punct-а винаги трябва да звучи добре, макар че има срещу. Другото нещо е, че самите ние, които участвахме с текстове, имаме различни гледни точки към нещата, които правим и нещата, които четем се различават. Тази разлика ни обединяваше и ни се стори, че заглавието съвпада с всички отношения между шестте души.

Как се присъедини останалата част от екипа?
Камелия Спасова: Първоначалната идея обединяваше поетите и сякаш трябваше акордеонистите да се материализират. Веселка Тончева се появи първа. Времето, което беше необходимо да се материализират другите двама, беше две години. Другата акордеонистка е Веселина Димитрова – сестра на Мария. Най-неочакваното и пълно съгласие дойде от Андрония Попова. Ние знаехме, че тя се занимава с акордеон, но не знаехме дали ще се съгласи да участва в този проект. Когато и тя се присъедини, всичко придоби завършеност. Всички се радваме на всички.
ВБВ: Това се усещаше по време на самите репетиции. Хората допринасяха по различен начин за това да има колектив, защото всеки разбира от нещо и се получаваше синхрон, т.е. имаше допълване.

На какъв принцип са подбрани текстовете и мелодиите, които участват в представлението?
ВБВ: За музиката отговаряха свирещите на акордеон. Те имаха нелеката задача да открият партитури, които са аранжирани за три акордеона.
Камелия Спасова: Музиката е избрана измежду двадесетина неща. Имаше дълго време, в което ние сякаш нищо не правехме, освен да слушаме. Твърде скоро дойде и моментът, в който избрахме какво точно ще включим. Всеки имаше лично отношение към определени парчета и лесно можеше да напасне своите текстове. Дълго време се напоявахме с тази музика.
ВБВ: Финално, решихме да направим специални текстове, написани специално за събитието. Те са свързани с определен тип музика и тема.

Какво се опитва да внуши това представление? Каква е целта му?
Камелия Спасова: В идеологията на това представление има нещо много класическо. През последните години се наблюдава насищане на събития, които имат пърформънс елемент. Събират се хора и всеки прави нещо неочаквано, представя се по блестящ начин. Тук се залагаше именно на репетирането, на една по-стриктна програма, както когато човек влиза в симфонична зала и слуша съвсем внимателно.
ВБВ: Ако попиташ всеки от нас шестимата, вероятно ще получиш шест различни отговора. Хората се включваха с различни очаквания. Веселка много държеше на това, че акордеонът не е фолклорен инструмент, както е популярно в България, а включва много повече жанрове.
Моето усещане за това представление дойде post factum. В началото беше по- ирационално защо го правим. Сега имам чувството, че целта има връзка със самото репетиране, което е ценно. По-дълго време се отделя за самото представление, не е просто четене, а има момент, в който трябва да се съобразиш с ритъма на музиката, с паузите.
Камелия Спасова: Веселина Димитрова имаше други очаквания. Тя искаше представлението да има един по- бърз и жив ритъм, да се четат по-весели неща. Пак се връщаме към това, че всеки е някаква точка с някакви очаквания, които са на ръба да се сблъскат или са на ръба да създадат този музикален контра пункт. Да е нещо, което звучи добре, но да не може да се събере съвсем.
ВБВ: Със сигурност имаше разминавания. Отпадат тези неща, остават другите и има балансираност между шест души. Дори когато с Яна Лозева правихме снимката за плаката се усещаше, че това е доста сложен процес.

А как очаквахте публиката да възприеме представлението?
Камелия Спасова: Моите очаквания бяха количествени и качествени. Количествено аз очаквах да дойдат около 50 човека, а дойдоха три пъти повече. Качествено не очаквах всички толкова внимателно да следят какво се случва. Имах чувството, че цялото нещо се получи като едно, благодарение на това, че хората, които присъстваха, бяха максимално концентрирани.
ВБВ: Аз си мислех, че ще дойдат около 100 души. Дойдоха малко повече, но освен тези очаквания ми се струва по-важно очакването, което още продължава. Хубаво е да направим представлението още няколко пъти. Всички разчитаме много на това, че няма да се изчерпи от веднъж, че ще можем да го правим на различни места с лека промяна.

Имате ли ясна идея за това как ще се изменя представлението?
ВБВ: Донякъде е ясно, защото има още хора, които са заявили участие. Това, което е сигурно, е че има начална арматура, както казва Веселка, която обаче позволява да се разместват неща, да се правят нови текстове.
Камелия Спасова: Едно от нещата, които бих променила, е мястото. Всяко място създава различен начин на усвояване на това пространство и от музиката, и от текстовете. А когато дойде един нов човек, се появява още една точка, която няма как да не размести всички вече отбелязани точки. На премиерата на представлението е обещал да участва и Георги Господинов.
ВБВ: 6 е много нестабилно число. Стремим се към 7.

Решили ли сте къде ще се състои премиерата?
Камелия Спасова: Всеки предложи много различни пространства като възможност. Аз много държах предпремиерата да е в Университета, защото тук репетирахме много дълго време. Георги Господинов ще има решаваща роля при определяне на пространството за премиерата. Според него ще е интересно премиерата да се направи в някой клуб.
ВБВ: Ние сме участвали с Георги Господинов в клуб, заедно с BluBa Lu. Беше се получило впечатляващо. Вероятно ще пробваме в някой клуб есента.

Относно темите, които са засегнати в представлението – каква е причината да оплитате детството и утопиите? Каква е връзката между тях?
ВБВ: Когато се вплитаха текстове и музика, аз не съм имал цялостна идея защо се прави и защо не. Това е само интуитивна връзка. Утопиите, поне както аз си ги представям, са начин да се представи нещо, което не е тук. Детството винаги е идеализирано – представям си нещо по-хубаво, по-чисто и по-хармонично. И сякаш има някаква проекция на миналото в бъдещето, която се нарича утопия.
Детството е това, което интуитивно и несъзнателно предопределя много неща. Нямам предвид някаква психоаналитична призма. Много е важно, че някои неща се случват за пръв път и после се оттласкваме…А утопията сякаш е онова нещо, което не просто проектира детството напред, а е това, към което ние искаме да конструираме нещата. Сякаш това е последното. Между първото и последното, което трябва да се случи, би трябвало да има някаква връзка.

Друга тема, която се появява в представлението, е затворът. Какво представлява той?
Камелия Спасова: Затворът дойде от задача, която си бяхме поставили – да напишем общ текст. В самата задача имаше някакво затворено пространство. Но аз бих казала, че много от връзките, които дойдоха post factum, се случваха от тази позиция. Всеки се опитваше да се намести към това, което става. Затворите се появиха при мен. Текстовете не са мислени да създават общ сюжет, но биха могли и така да бъдат чути.

Интервю на Десислава Пътева

Снимки: Яна Лозева. Владислав Христов