30 юли, 2010 14:27 | 
Огнян Стоичков е роден на 1 април 1968 г. в гр. Омуртаг. По професия е юрист. Народен представител в 41 НС от избирателен район Пловдив окръг. Председател на Комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта. Владее френски и руски език.
– Г-н Стоичков, какъв е Вашият коментар за въвеждането на задължителното образование за 5-годишните деца. Какви са целите на тази реформа и какви са ползите от нея?
– Задължителният обхват на 5-годишните деца в предучилищната подготовка е в изпълнение на европейските директиви и „Стратегия 2020”, според която до този срок 95% от 4-годишните деца трябва да бъдат обхванати от предучилищна подготовка и възпитание. Такава е практиката в много европейски държави – в Испания и във Франция 4-годишните деца попадат в тази предварителна подготовка от години наред. Безспорно целта е децата да свикнат с една нова среда, различна от семейната. Идеята е добра, но имахме редица забележки по нейното изпълнение. В момента, в период на криза, държавата е отделила 7,5 млн. лв. до края на годината. Националното сдружение на общините в България след запитване до всички общини твърди, че тези пари покриват едва 40% от разходите за изпълнението на тази мярка.
– Какви трудности очаквате в този процес и дали наистина съществува необходимост да се отлага във времето с 1-2 години?
– Законопроектът влезе в пленарна зала с едногодишен гратисен период. По време на дебата беше предложено този период да бъде 2 години, което поставя два варианта. Първият е законът да се прилага сега в общините, които са създали условия. Вторият вариант е законът да влезе в сила след 2 години, когато всички общини са в състояние. Аз като юрист препоръчах да се мине към втория вариант, защото ние не сме федеративна държава и нямаме федерални закони, т.е. закони, които да са в сила за една община, а за друга – не. По този начин добрата идея за равен старт на първокласниците може да се изкриви. Ако дадено дете се пресели от община, в която няма 5-годишна подготовка, в друга, в която има, то ще бъде в първи клас заедно с деца, които вече са преминали задължителната подготовка. Безспорно то ще е потиснато дете, защото е незнаещо. Нищо не пречи след 2 години, когато общините се подготвят, този закон да влезе в сила с общозадължителния си характер за територията на цялата държава.
– Подготвен е Закон за училищното образование от МОМН. Предвидено е част от парите, които покриват единния държавен стандарт за ученик, да се дават, независимо дали ученикът учи в частно или държавно училище. Това е един вид въвеждане на принципа „парите следват ученика”. Този принцип създава ли възможност за реална конкуренция между частните и държавните училища?
– Да, възможно е. Държавата по Конституция гарантира и обезпечава образованието на своите граждани до навършването на 16-годишната им възраст. За нея от финансова гледна точка би следвало в еднаква степен да е разпределен ресурсът, независимо дали се поема от частни или от държавни училища.
– Какво мислите за засилен контрол от страна на училищното настоятелство. Директорите да бъдат на отчетност и към него?
– Това действително е една много хубава идея, върху която съм мислил. В българското училище по-назад във времето, в епохата на Възраждането, настоятели са били нотабилите, първенците, хора, чиято дума се чува. Това е нещо, към което трябва да се върнем. Няма друг разумен коректив в една училищна среда. Виждам добрата идея в проекта за Закон за училищното образование. Засилват се компетентностите и ангажиментите, но още може да се поработи в насока настоятелството да има не само съвещателен, но и равен глас в педагогическия съвет, когато се вземат решения за училището, за образователната политика, за избора на учебници, за разпределение на финансите на училището. Това са все въпроси, за които самият директор ще е благодарен да има насреща един партньор, разумен коректив.
– В тази връзка подкрепяте ли идеята директорът на училището да набавя собствени средства за финансиране на училищни дейности?
– Много може да се направи по европейските програми, които към момента са в една колеблива крива относно привличането на бизнеса към училището. Имам предвид езиковите школи, спортните клубове – те могат да бъдат привлечени под един покрив – това ще бъде лесно и за децата, и за родителите. Всичко е въпрос на бази и на помещения, но това е посоката, към която трябва да се върви. По този начин, като има повече извънкласни форми, които са атрактивни, децата ще заобичат повече своето училище и това ще засили чувството им за принадлежност, съпричастност и идентичност.
– Мандатността и периодичната атестация на директорите гаранция ли са за доброто управление на училищната институция?
– Ако се прави добра и обективна атестация, би следвало това да е гаранция. В новия закон за училищното образование също трябва да се дискутира този въпрос и се предвижда директорската правоспособност да се придобива само в Националния институт. Това е добре, в правилната посока е, аз ще го подкрепя, но най-много усилия трябва да бъдат насочени върху това директорът да бъде „осветяван“ в своята работа, да бъде атестиран адекватно за своите резултати. А те са много ясни и обективни, защото са продукт от постиженията на неговите ученици и учители. Ако учениците му се справят добре на входните нива в университетите или при външни форми за оценяване –говорим за междинното външно оценяване от 4 клас нагоре и разбира се олимпиади – национални и международни, то тези елементи са част от атестацията на един директор, макар и на пръв поглед непряко свързани с директорските ангажименти. Но това са косвените резултати от неговия труд.
– Системата за кариерно развитие на учителище ще повиши ли престижа на тази професия? Учителите ще се ползват ли с необходимата тежест в обществото?
– Кариерното развитие е добро начинание, стига да бъде адекватно финансово осигурено. Идеята е добра, стига да се намерят средства за нея. Според мен, за да бъде престижна учителската професия, един учител трябва да взима не по-малко от 3-4 минимални работни заплати. Колкото и да звучи претенциозно и може би прекалено в период на криза, това е инвестицията в образованието, за която ние само говорим на този етап. Време е това говорене да се отрази като цифри в държавния бюджет. Да се покаже, че българският учител е призната, добре платена фигура в обществото. И оттам нататък, когато бъдат осигурени тези по-значителни средства, може да се говори за пазар и конкуренция. Когато за едно учителско място кандидатстват 10-15 човека, тогава самата конкуренция ще отсее най-добрите.
– Г-н Стоичков, ще ви помоля за коментирате още едно положение от Закона за училищното образование. Това е именно задължението учителите да декларират липса на конфликт на интереси в началото на всяка учебна година. Това може ли да бъде край на частните уроци и на непреподадения материал в училище?
– Това може да бъде един от факторите, които ще прекратят тази порочна практика, която за съжаление не е изключение. Ако учителят дава частни уроци, то не трябва да е на ученици, които ще изпитва в клас. За мен една пълна, строга забрана би била резонна, ако има адекватно заплащане. Това вече наистина е строга и подредена система. Докато я направим, би следвало да гледаме нещата от всички ъгли. 2010 и следващата 2011 г. ще бъдат учебни години на възможното. Учебна година на желаното ще бъде 2012.
– Какво е мнението Ви за въвеждането на платено обучение?
– В комисията работихме по Закона за висшето образование. А относно мярката за платено обучение, която предстои да се приеме, аз съм против. Изразих тази позиция както в Комисията, така и в пленарна зала, защото има опасност да се повтори една грешка от 1999 г. Тогава Сметната палата е констатирала множество злоупотреби с финансови потоци. Второ, качеството на всички държавни училища е разпознаваемо в Европа. Тяхната добра търговска марка значително би могла да пострада, когато те се превърнат в една манифактура за платени дипломи.
Отговарям на репликите, че и сега има частни университети и студенти. Да, има, но те се борят като играчи на свободния образователен пазар. Те самите са мотивирани да поддържат своето качество, за да са атрактивни. В момента пазарът е пренаситен от висши училища – 52 на брой и студентът разполага с широка палитра, където може да даде своите 10-15 хиляди лева. Това са изключително много пари. При 6-годишно обучение по медицина това са 110-120 хиляди лева. И с една заплата от 1000 лева, колко години ще са необходими на един започващ медик в България, за да покрие разходите по своето обучение? Той ще работи в следващите десет години, за да покрие инвестицията в образованието си. Мисля, че не това е логиката, нито на закона, нито на Лисабонската стратегия и Болонския процес. Инвестирай в образование означава инвестирай в мозъци, а не в касата на ректора.
Никой не е забранил на държавните университети да участват в проекти – европейски, международни – да акумулират финанси отвън. Но защо не правят това, след като са опрели до тази антикризисна мярка?
Най-търсени са медицинските и инженерно-техническите специалости. Проф. Веселинов, ректорът на Техническия университет-София, е против тази мярка. Законът предвижда прием срещу заплащане, и то до 10% от свободните места в съответното професионално направление. Атрактивните професии, които са държавносубсидирани, като например медицина, право, архитектура, нямат свободен капацитет. С редовния прием 100% от местата се заемат. Но има направления, които остават незаети и при редовния прием. Като пример „Социална педагогика”. Студентите обаче виждат, че с тази специалност нямат реализация и не кандидатстват за местата, за които се отпуска субсидия. Ние в момента казваме-те не искат субсидираните места, ние пък ще им предложим обучение срещу заплащане. Не виждам логика в това.
Дафи Прокопова
снимка: Николай Николов
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype. 
Facebook
Twitter
Google+
една майка коментира на 31 юли, 2010 г., 15:52 ч.
и сега учителската професия е на почит но самите учители не оценяват това. А най-тачената е да си директор на училище , тъй като е пожизнено. Превръщат се във васали. Особено шо се касае до заемане на свободни учителски места – в провинцията – майка плаче да се домогне човек до информация за да кандидатства, а за заемане на учителско място изобщо не говорим…