Петгодишните на предучилищна - мярка срещу неграмотността - Академика

Необразовани родители не стимулират децата си да учат

Петгодишните ще бъдат изпращани на задължителна предучилищна подготовка. Законовите промени в тази насока вече са факт. Какъв е смисълът от мярката и има ли готовност за нейното реализиране?

От форумите на интернет изданията се вижда, че мнозинството от по-образованите родители (или поне онези, които имат финансовия ресурс за достъп до световната мрежа) се изказват против задължителното обучение. Причината е ясна тъкмо те вероятно имат относително добри възможности да осигурят на децата си познания и умения, съставляващи „абсолютния минимум“ за бъдещото им развитие. Поради това смятат, че децата им няма какво да научат в рамките на задължителното обучение.

Разбира се, че ще има и деца, за които посещаването на предучилищната подготовка ще е до голяма степен излишно. И все пак се осмелявам да предположа, че те няма да са прекалено много. В крайна сметка обаче всичко зависи от качеството на предучилищното образование, от педагогическата зрялост и познавателно-емоционалния капацитет на програмите. За съжаление обаче не личи прекомерна готовност за въвеждане на амбициозния план.

Дори финансовите средства да са налице а част от тях ще дойдат по линията на европейски програми, има редица други фактори, които могат да изтикат намерението към провал:

остаряла материална база, която не осигурява на децата достъп до интерактивни програми

и други новости в сферата на обучението, недостиг на добре квалифицирани преподаватели и възпитатели. Не е популяризирана и дискутирана в обществото и концепцията на образователните и възпитателните цели в предучилищното възпитание. А без подобна реклама и разяснения всеки български родител инстинктивно ще откаже да участва в нови образователни експерименти.

В едно обаче тези родители не са прави мярката се въвежда не само заради целта да се приобщят децата от малцинствените среди към образованието. У нас има значителен брой семейства, без да са от малцинствата, в които образователният ценз на родителите не им позволява да стимулират създаването на познания и умения у най-малките. България е впрочем и сред страните, в които неграмотността е сериозно разпространена независимо от широко разпространеното противно мнение. Какъв е опитът в другите страни В Германия в момента прилагат видоизменен вариант на задължителното предучилищно обучение, който може да се приеме за успешен. Всички четиригодишни деца са задължени да участват в малък изпитен тест с характер на игра, чиято цел е да се установи нивото на речевото развитие, способността за комуникация и социална компетентност на децата.

Децата полагат теста пред начални учители, които са специално квалифицирани за целта.

С помощта на точкова система се оценява

как малчуганите разбират непознат езиков контекст, могат ли правилно да реагират на подадени команди, в състояние ли са да разпознаят измислени думи, да разкажат прост сюжет по картинка и др.

Онези, които се затруднят да постигнат минималния брой точки за успех, са задължени да посещават допълнителни образователни програми. Отказът да се участва в тях води до санкции, включително временно отнемане на детските плащания.

Германия има сериозен образователен проблем с децата от мигрантски и малцинствени среди, които много по-често от останалите прекъсват училище и остават без всякакви шансове да придобият професия. В същото време недостигът на места в детските градини е произвел този компромисен вариант, който може би не е за пренебрегване, още повече че готовността за „задължителното предучилищно обучение“ в България засега е предимно на думи.
В. „Монитор“, 24.07.2010 г.