Стиховете на пионерите на английския романтизъм Уърдзуърд и Колридж вече и на български

7 юли, 2010 13:06 | Книги, Свободно време | Няма коментари

„Лирически Балади” е стихосбирката събрала двама поети, поставили началото на романтизма в английската поезия. Уърдзуърд и Колридж публикуват книгата си през 1789г. Преводачът Ангел Игов и неговия редактор Любомир Терзиев имат заслугата стихосбирката да бъде достъпна и на български, макар и чак сега – 220 години по-късно. Книгата бе представена в Алма Матер, в четвъртък вечерта, а гостите, с чаша вино в ръка се насладиха на рецитала на поемата „Сказание за Стария моряк“.
Идеята е на Ангел Игов, а преподавателят по английски романтизъм в Софийския университет Любомир Терзиев е доволен, че най-накрая се е намерил човек, който иска и има куража да направи превод на стиховете на Уърдзуърд и Колридж. И така двамата запълват гояма празнина в преводаческата и литературна традиция. Защото преведените книги стават част от литературата, на чиито език се превеждат.
Чуйте какво казаха Ангел Игов и Любомир Терзиев.
Кой най-много се интересува и има желание да чуе „Лирически балади” на български език?
Игов: Ние с Любомир Терзиев също сме си задавали много този въпрос. Като гледам аудиторията, интересът е главно откъм англицисти и това ми се вижда логично донякъде. Надявам се тази книга да намери път към сърцето и на други хора, които се интерсуват от романтическата поезия и литературната класика, защото това определено е важна книга.
Какви бяха трудностите при превода?
Игов: Да се запази доколкото е възможно повече звука, смисъла и духа на оригинала, което винаги е въпрос на някакви компромиси. Аз се шегувам отвреме на време, че станах специалист и мога да издам речник на едносричните думи в българския език, защото английският изобилства от такива думи и е трудно да намерш еквивалентни думи.
Терзиев: Оказа се, че търсенето на рими е една много приятана и збавна дейност. Всъщност това е трудния баланс при превода на поезия – спазването на тези 3 неща – римата,ритъма и смисъла и баланса между тях. Винаги прави човек някакви компромиси. Когато го прави съвестно, си мисля, че се стреми да са по-малко.
Отпреди 200 години насам езикът много се е променил. Стремяхте ли се да запазите архаичния стил?
Терзиев: И двамата сме се тремили да запазим това звучене, защото това е звученето на оригинала. Това създава и известни рискове за възприемането на книгата в българска среда, но пък няма нищо лошо в това. Нека се възроди малко тозаи пласт от езика, който по мое впечатление младото поколение с много голяма скорост губи. За съжаление в последните десетилетия нашия език стана малко мързелив. Така че в този смисъл книгата би могла да има и някаква възпитателна цел.

Мина Цанева