Тотален ценностен разпад сред българите според новата книга на доц. д-р Марин Паунов

Доц. д-р Марин Паунов от УНСС представи книгата си „Ценностите на българите – съвременен портрет на европейски фон”. На пресконференция в БТА той очерта потенциалните причини за ценностната дезориентация на българите в сравнение с другите европейци, както и основните статистически тенденции около този социален феномен.

Изводите и анализите на книгата се опират на първични данни от изследване на ценностите на European Social Survey сред 43 000 респондента от 21 европейски държави. Самата книга очертава с едри щрихи ценностния портрет на съвременния българин чрез образа на виртуалния г-н Иванов. Резултатите от проучването дават възможност да се открият някои от най-значимите особености на българския национален характер и корените на съвременната криза на ценности и нагласи у нас.

Изследването стъпва върху методиката и подходите на социалния психолог Шалом Шварц към човешките ценности, които са разпределени в няколко отделни ценностни групи.

България попада последна в класацията на отношението към властта сред обществото. Забелязва се особено силно отчуждение от нея. В същото време става ясно, че сме най-привързани към сигурността като ценност, където сме на първо място в класирането. Авторът обяснява явлението с натрупаното напрежение по време на „най-кривия възможен преход” в България и с нежеланието ни за повече промени.
При самоуправлението, свързано до голяма степен с идеята за свобода, българите единствени регистрират отрицателни стойности.

Според изнесените статистическите данни в България хората се грижат само за себе си, респективно и за най-близките си хора, не се опитват да помагат на другите и не притежават колективна нагласа. Този критерий отвежда страната ни отново на последно място. От своя страна, серия въпроси, свързани с удовлетвореността, отреждат на България позиция на „най-киселата държава в Европа”.

Проучването сочи, че българите най-рядко от всички се чувстват щастливи и са най-неудовлетворени от работата си, както и от стандарта си на живот. У нас е най-ниска и удовлетвореността от равнището на образованието и на здравеопазването. Българите имат и най-ниско доверие в политиците, в полицията и в съдебната система, което според автора на книгата е един от най-страшните проблеми в начина, по който функционира обществото.

Положителни резултати се отбелязват единствено в мотивацията ни за себеутвърждаване, което безспорно е свидетелство, че българинът се стреми към постижения. По въпроса основният извод на доц. д-р Марин Паунов е, че това е вид нестандартен индивидуализъм или „поединично спасяване”, както сам той определя ценностната проява.
Сравнително добре е представена и добронамереността на българина, както и привързаността му към традицията.

Авторът споделя, че сме свидетели не толкова на ценностна криза, колкото на тип дезориентация. Според него не всички наши ценности са застинали, тъй като част от тях са фундаментални. Те са причина и следствие за това, което ни заобикаля.

За доц. д-р Паунов един от факторите за болния ни дух е ортодоксалната християнска църква. Друг много силен фактор са медиите със своята „слугинарската журналистика”.

Най-сериозният му аргумент обаче се открива в нивото на образованието ни, което е в катастрофално състояние. Доц. д-р Марин Паунов намира основната причина в средното образование, което отдавна няма ангажимент да възпитава, освен да обучава.

Елица Борисова