13 август, 2010 09:25 | 
– Г-жо Мечева, колко са българските училища зад граница и колко деца учат в тях?
– Училищата са между 135 и 140. Голяма е бройката, защото сме започнали от много малко. Напоследък броят им се увеличи значително много поради програмата „Роден език и култура”, която стимулира и улесни отварянето на нови училища. Историята на българското училище в чужбина е десетилетна. Допреди една година тези училища в по-голямата си част се организираха и съществуваха на собствени възрожденски начала. Добре е вече, че се осъзна огромната необходимост държавата да поеме обгрижването им. В момента правим статистика за броя на учениците. Още не е завършена, защото не всички са се включили. Но 202 деца се обучават в нашето училище към посолството в Лондон през тази година. Все още сме най-голямото българско училище в чужбина. От две години имаме гимназия, а от миналата година въведохме и предучилищна група. Непрекъснато се увеличаваме. За втора година вече съществува и второ училище в по-отдалечен район в Лондон – школото „Васил Левски”. Още едно съвсем малко училище се намира в още по-отдалечен район, където учат малък брой деца, но септември предстои да се отворят още 2 нови училища, тъй като явно необходимостта е голяма. В Америка се откриват непрекъснато в различни щати. Съвсем наскоро се откри училище и в Тенерифе към Испанското училище „Св. Иван Рилски”. Ето още един интересен факт – в Испания има вече 24 български училища. Там е една от най-големите български общности. В цяла Америка в момента са приблизително към 25 нашите училища.
– За решаването на кои проблеми помогна програмата „Роден език и култура”?
– Най-доброто на програмата е, че тя отпусна средства, които могат да покрият разходите за учебници и учебни помагала. Тя осигури покриване на 50% от техния наем. Защото помещенията са едно от най-важните неща, за да съществува едно училище, и са огромен проблем. Стигна се дотам, че искат да изгонят от сградите някои стари наши училища заради големия брой деца в тях. Оказва се много трудно такъв голям брой деца да останат в помещението. Това става поради съображения за сигурност и застраховки. Не се знае къде ще започне от 15 септември едно от най-големите училища зад граница в Мадрид. Не е ясно къде ще намерят помещения за децата в Париж. Също каква ще е съдбата с училището ни в Чикаго „Джон Атанасов”? Тяхната сграда за 9 класни стаи, където се водят занятия веднъж седмично, ще се разруши. Собственикът е решил там да се направи казино. Това е огромен проблем и осигуряването на помещения и отпускането на средства за наеми е фактор за тяхното съществувание. Освен това ние работим десетилетия наред. Аз имам 23-годишен стаж като учител в чужбина. Колежката в Москва близо 30 години е учителка в чужбина. От толкова време съществува и българското училище в Женева. Това са училища, в които учителите са работили или на възрожденски начала, или срещу минимално заплащане. За пръв път, след като са дали токова много от себе си, получиха възможността за по-нормално възнаграждение за положения многолетен труд. Самият факт, че с всяка минута се увеличава броят на училищата, говори, че програмата „Роден език и култура” дава възможност за това.
– Забелязвате ли недостиг на учители?
– Мисля, че не. Особено там, където са големи българските общности. Ние например не можем да се оплачем. Може би е проблем в по-отдалечени градове. Трагично е обаче, че в този момент в няколко страни се затвориха бройките на лекторатите по български език към университетите. 9 бройки се освободиха, една от които е и лекторатът към Лондонския университет. Пагубно е катедра по славянска филология в Лондон да няма българистика. Знаете, че старобългарският е в основата на славянските езици. А другите много държат на имиджа си, работят, спонсорират. А ние правим от години много малко.
– Защо се налага да се уреди законово статутът на българските училища зад граница?
– Много е важно, защото в предишния закон няма такова понятие „българско училище в чужбина”. Нашите училища стават все повече и повече. Ние не се закриваме. Напротив, ние се разширяваме, дори не можем да обхванем големия брой деца. А ни няма в закона. А нямайки ни в закона, спокойно може да се каже, че сме незаконни.
– Другият проблем е матурата. Какво трябва да се направи, че да се обхванат всички наши ученици в чужбина от зрелостните изпити?
– Проблемът за българската матура го поставяме от две години. Ние се борим за полагането на българска матура в системите на образованието в съответните държави. Ето как стои въпросът в Англия: преди 16 години в Англия имаше български A Level в английската образователна система. Децата, като ходят в английско училище, можеха да държат нивото A level по български език. Ето какво значи това: с три A level се влиза в английски университет. Можете да си представите, ако единият изпит е на родния език, какво ще е предимството и улеснението за нашите деца. Закриха обаче няколко A level на славянските езици преди 16 години. Остана само руският. Но както вече споменах, заради силната си национална политика поляците от 3 години възстановиха техния A level. Правителството им води двустранни преговори с британското правителство. Това трябва да направим и ние – за втора година отправяме молби и към министрите на образованието, и към външните министри да се направят двустранни споразумения. След като сме членове на Европейския съюз, след като поляците могат да си го позволят, това е пътят, по който и ние трябва да тръгнем.
– Какво постигат децата в задграничното училище?
– Всички резултати се постигат с желание и любов. Нямам нито един случай на дете, което да е дошло при мен в първи клас и да остане неограмотено. На 24 май всички четат и пишат. Това е показателно. Ако тези деца не идват в училище, дори и да живеят в български семейства, те остават неграмотни и неговорещи. При нас дори идват деца, които и дума български не могат да обелят – при нас проговарят, прописват и започват да четат. Така че, ето един показател, по който може да съдим. Освен това в Париж се направи тестът, който дават на децата в четвърти клас. Там средната оценка е петица, а в България средната оценка е четворка. За всяко дете, колкото и минимални познания да натрупва, е постижение. Езикът е връзката с родината. Казваме, че сме поели идеята на „мисия завръщане”. Но това не значи непременно да се върнем всички в България. „Мисия завръщане” трябва да се възприема метафорично като завръщане към българската култура. Към усещането, че си българин, където и да се намираш по света.
– Какво още постигнахте с програмата „Роден език и култура”?
– Програмата „Роден език и култура” даде възможност да закупим носии на децата. Знаете ли каква радост е момченцата и момиченцата да се облекат в националните си костюми. Нашите деца от Лондон носиха знамето на Европейския съюз в Уестминстърското абатство на Деня на обединена Европа, облечени в национални носии. Българският лондонски хор изпя наши народни песни в една от най-великите катедрали във Великобритания. Там България възхити всички с песните си и костюмите. Присъстваха всички дипломати от всички държави. А когато започнаха църковнославянските песнопения и народната ни песен… Когато я чухме под купола на Уестминстърското абатство, направо се просълзихме. Е как щеше да стане това, ако го нямаше българското училище.
– Кои са любимите български автори на нашите ученици в чужбина?
– Представете си едно дете в чужбина. Каквото и да прави, колкото и добре да говори съответния език, си е чужденец по произход. Защото културата ни отличава. Когато дойдат в българското училище, те се чувстват като у дома си. Именно българският учител издига в тяхното съзнание образите на поетите и на писателите, на героите. Не дойдат ли на училище, няма да са чували. При нас те го научават, започват да цитират, да се интересуват. Нашите гимназисти всяка година правят любителски филм, в който говорят за себе си и за своята връзка с училището. Тази година всичко мина под духовното въздействие на Петко Славейков. На 3 март направиха невероятен рецитал по „Извора на белоногата”. Това са неща, които се правят с любов и оставят в съзнанието на нашите деца завинаги. Някак си българското в чужбина има друго звучене. Стремим се към него, не се дистанцираме.
Въпросът за четенето за авторите, за българските книги е проблем за всички млади. Те вече не четат, висят в интернет с часове. Но училището, учебникът е прозорец за нашите деца към литературата, към духовното богатство на родината. Който идва на училище, получава това зрънце богатство. Децата възприемат училището като удоволствие. Поетесата и писателката Здравка Момчева е действително дар за нашето училище. Тя обучава нашите деца на поетичния език, който владее. Когато я слушат, тя ги втрещява и те искат да я следват. Българският учител в чужбина е мисионер. Той трябва да гори, да пламти. Той не отива там за заплата. Той отива там, за да работи за душите. Повечето български учители зад граница са такива. Ако прочетете някои произведения на госпожа Момчева, ще разберете, че литературата възпитава.
Георги Георгиев, в. „Монитор”, 13.08.2010 г.
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.
Facebook
Twitter
Google+
Asen Hadjimolov коментира на 19 октомври, 2012 г., 19:05 ч.
moje li malko poveche informacia otnosno tova kade se namira uchilishteto,ima li svobodni mesta i kak stava zapisvaneto.deteto mi doide ot balgaria kato prekasna 7 klas,vse oshte ne e zapisan i v angliisko,no az darja da prodalji vazmojno nai skoro s materiala si.molia pishete mi