Участие на България в Европейския Център за Ядрени Изследвания (ЦЕРН)

На 3 юни 1999 г. XXXVIII Народно събрание на Република България ратифицира Конвенцията на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) и приложения към нея Финансов протокол. Законът за ратификация на Конвенцията е публикуван в брой 53/1999 г. на Държавен вестник въз основа на указ 153 на Президента на Република България. България е пълноправен член на ЦЕРН от 11 юни 1999 г. когато Съветът на CERN оповести, че документите с ратифицираната от Българското Народно събрание Спогодба за ЦЕРН са депозирани при генералния директор на ЮНЕСКО от българския посланик във Франция. Решаваща роля в историческото приемане на България в ЦЕРН изиграват академик Матей Матеев, професор Иван Ванков и член-кореспондент професор Йордан Стаменов.

В най-голямата и авторитетна междуправителствена организация на Европа за фундаментални изследвания членуват редица страни от Европейския съюз, както и Швейцария и Норвегия. В ЦЕРН в началото на 90-те години бяха приети Полша, Чехия, Унгария и Словакия, а с приемането на България общият брой на страните-членки достигна 20. През 2009 г. Румъния бе приета за асоцииран член (нов статут въведен след приемането на България). Подали са документи за приемане Сърбия, Словения, Турция и Израел. Хърватия се подготвя за аналогична стъпка. На последния съвет на ЦЕРН, бе взето решение за превръщане на организацията от Европейска в световна, като ще се допуска членство и на страни извън Европа.

Основната задача на ЦЕРН е провеждането на фундаментални научни изследвания, които се финансират от страните-членки и страните-участнички в провеждащите се експерименти. Поради това в нейния устав изобщо не се предвижда прякото материално подпомагане на научните звена в тези страни.

Най-важният резултат от участието на България в ЦЕРН е изключително плодотворното влияние на развитието на много научни и технологични области у нас, като физика на високите енергии, ядрена физика, информатика, електроника, медицина и др., вследствие на интеграцията и сътрудничеството в изследване на структурата на материята. Създава се перспективна и интересна работа за много млади учени и инженери, което спомага за задържане на квалифицирани специалисти в нашата страна. Членуването на България в ЦЕРН е въпрос на престиж и дава възможност за получаване на финансова и материална поддръжка на редица национални и международни научни и приложни дейности.

Ползите за страната от членството ни в ЦЕРН са разностранни като основната от тях е дългосрочното стимулиращо влияние върху развитието на науката и технологиите у нас. CERN е място, в което българите се чувстват равноправно с учените от другите страни. Пълноправното членство в CERN прави България съсобственик на научно-изследователска инфраструктура, научни и технологични продукти за милиарди швейцарски франкове. Част от ползите се изразяват в следното:
• достъп до всички желани колаборации в ЦЕРН
• достъп до know-how за авангардни технологии и иновационен трансфер
• обучение и квалификация на кадри в ЦЕРН (студенти, докторатни, специалисти, учители) за по-нататъшна реализация в България – активна форма на мобилност, решаваща проблема на „изтичане на мозъци”
• повищаване на авторитета на България в задълбочаване на приятелските отношения между учените и страните в света.

ЦЕРН изгражда уникални научно-изследователски комплекси и инфраструктура. Страните, финансирали организацията, получават достъп до тази инфраструктура с цел провеждане на научни изследвания, технически и технологични разработки. В Устава на ЦЕРН не е предвидена пряка възвръщаемост на вложените средства, както и пряко финансиране на научни изследвания и технологични разработки в страните-членки. Въпреки това съществуват редица механизми и програми на организацията чрез които ЦЕРН може да възлага поръчки в индустрията на страните-членки за подпомагане на определени мероприятия, да провежда програми за обучение и повишаване на квалификацията на широк спектър специалисти от различни области, както и да обменя “кnow-how”.

Българското участие в ЦЕРН и ползите от него могат да се разглеждат в три основни аспекта:

1. Фундаментални и приложни научни изследвания. Квалификация на кадри за науката, образованието и икономиката. Трансфер на знания.

Български специалисти участват в повече от десет проекта от научната програма на ЦЕРН (ALICE, CHORUS, COMPASS, GRID, HARP, L3, NA48, NA62, NA49, OBELIX, ISOLDE, AMS-2). През последните години се откроява участието ни в големите проектирани експерименти на Големия Адронен Колайдер, по-точно в изграждането на CMS – един от двата универсални детектора на ускорителя. Главната научна мисия на CMS е да открие и изучи механизма на нарушаване на електрослабата симетрия и възникване на масите на частиците, което е свързано евентуално с откриването на нова фундаментална тежка частица – Higgs бозон. Нашето участие в CMS е забележимо. Български учени, инженери, техници и производствени фирми участват в изработването на жизнено важни части на това изключително сложно съоръжение. Те са равностойни, уважавани заради компетентността си участници в ЦЕРН, където се чувстват членове на световното семейство на учените и специалистите, занимаващи се с физиката на високите енергии. Основни участници в CMS са учени от Института за
ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) на БАН (Владимир Генчев, Георги Султанов, Иван Ванков и др.), Физическия факултет на Софийския университет (Леандър Литов, Румен Ценов и др.) и Централната лаборатория по мехатроника и приборостроене на БАН.

От 2008 г. регулярно се провежда програма за обучение в ЦЕРН на учители по физика. Лектори от ЦЕРН и България ги запознават с най-съвременните направления във физиката, както и с изследванията извършвани в ЦЕРН. Студенти, докторанти и ученици участват активно в образователните програми на ЦЕРН.

2.Трансфер на технологии и иновации

В ЦЕРН бе създадена мрежа на Центрове за трансфер на технологии от страните- членки. Основната цел е разпространение на информация за и трансфер в индустрията на нови технологии разработени в ЦЕРН. България се включи успешно в няколко европейски проекта за изграждане и развитие на Grid инфраструктура. В момента работят 7 Grid центъра. GRID клъстерите на ИЯИЯЕ и Софийския Университет „Св. Кл. Охридски” са част от глобалната инфраструктура, изграждана по проектите LCG (LHC Computing GRID) и EGEE (Enabling Gids for E-scincE) на ЦЕРН и Европейския съюз. Предназначението и е да предоставя мощни споделени изчислителни ресурси на големи колективи от съвместно работещи учени от целия свят. Ресурсите на клъстера на ИЯИЯЕ в момента са достъпни за експеримента CMS (Compact Muon Solenoid) и проекта Geant4 на ЦЕРН. Завършено е изграждането на Grid кластера в Института за паралелна обработка на информацията на БАН.

Разработена е нова технология за позитронно емисионна томография базирана на камери със съпротивителна плоскост, произведени и инсталирани в детектора CMS.

Разработват се нови лекарствени препарати като моделирането се извършва на компютърни системи за паралелни изчисления, чийто основен ресурс е българският суперкомпютър.

3.Индустриално сътрудничество България-ЦЕРН

През месец март 2001 г. към ИЯИЯЕ бе създадено Бюро ЦЕРН. То има за цел да получава, обработва и разпространява към българските предпрятия запитвания за закупуване, производство и извършване на услуги, които ЦЕРН адресира до страните-членки.

За периода февруари 1999 – февруари 2010 г. български предприятия са получили поръчки от ЦЕРН на обща стойност над 13 500 000 CHF. Тези предприятия са от областите на машиностроенето (по-специално тежкото и цветната металургия), електрониката и информационните технологии, индустриалните услуги и строителството. Така възвръщаемостта на средствата от членски внос от участие в търговете на ЦЕРН е над 50%.

Покойният академик Матей Матеев, един от пионерите на научното сътрудничество на България и ЦЕРН, каза в едно свое интервю, че “Голямата ми мечта е да видя и да бъда свидетел на това, българските учители и учени да могат да работят в благоприятна и дружелюбна среда, освободени от грижите за ежедневното си съществуване. Едва тогава ще мога да бъда спокоен за бъдещето на своята страна и на нейните дъщери и синове.”