Академията между ликвидацията, реформите и статуквото

Преди няколко месеца ние, хората на науката от БАН, излязохме на уличен протест срещу правителствената политика водеща към ликвидация на Академията и недостойно обществено и житейско положение на учените. Алтернативата, която отстоявахме с ръководството на БАН, е модернизация чрез реформи, насочени към премахване на наследената от миналото административно-бюрократична, централизирана и скъпоструваща структура на БАН и пълна автономия на научните институти. Възползвайки се от протеста, академичното ръководство се договори с правителството и получи благословията на премиера за фактическо съхраняване на статуквото, преди всичко Централно управление и заедно с него всички свои удобства и привилегии. За пред хората бе разиграна поредната имитация на реформи, изчерпващи се с механично сливане и преименуване на институти и безсмислена количествено-точкова атестация на дейността на научния състав в стил – социалистическа отчетност.

Правителството, и най-вече неговият финансов министър, не се отказва от своите ликвидаторски намерения и при актуализацията на бюджета драстично съкрати с около 20% и без това оскъдната държавна субсидия на БАН. Академичното ръководство не можа, или поради чувство за самосъхранение не пожела, да се противопостави на правителствените действия в хода на приемането на бюджета от парламента. По този начин ръководството демонстрира своята безполезност в този си вид и състав и би трябвало да си подаде оставката, както поради неспособност да защити интересите на учените, така и поради нежеланието си да реформира действително Академията. Вместо това то предложи и Общото събрание на БАН безропотно прие нов бюджет, според който научните институти получават с близо 50% по-малко средства, 47% – в случая с Института за исторически изследвания (ИИИ БАН).

Ръководството на БАН предлага императивно научният състав на институтите доброволно да излезе в неплатен отпуск за време равнозначно на недостига на средства за покриване заплатите и осигуровките, дължими по трудовите договори. В случая с ИИИ-БАН това означава средно намаление на месечното трудово възнаграждение с над 250 лв. Същевременно бюджетните средства за Централно управление се съкращават, според достъпните данни, с по-малко от 30%, неговият състав е претърпял козметично намаление с няколко пенсионирани от началото на годината и не е известно да се предвижда неплатен отпуск или някакво по-сериозно ограничение на големите заплати и други разходи на ръководния състав. Запазването на сегашната бюрократична и неефективна структура на Академията естествено води до запазване на високия дял разходи за администрация и обслужващ персонал за сметка на средствата за научна дейност. Към това се добавя и неефективното и непрозрачно използване на имоти и други източници на собствени средства в системата на БАН.

За академичния състав е абсолютно неприемливо намаляването на бюджетните средства за Академията да се компенсира чрез намаляване на твърде скромните, законни, трудови възнаграждения. Тяхното изплащане е приоритетно, доколкото от това зависи осъществяването днес и в бъдеще на основната функция на БАН – научноизследователската дейност. Далеч по-рационално, в духа на необходимите реформи, недостигът на бюджетни средства може и трябва да се компенсира с намаляване на ръководния състав на БАН, закриване на Централно управление и всички излишни обслужващи звена, и заедно с това съкращаване на разходите за заплати, международна дейност, материална поддръжка, транспорт и пр.

Ръководните органи на БАН трябва да имат координиращи и представителни, а не разпоредителни функции, предимно по отношение на подпомагане участието в международни проекти и във взаимоотношенията с държавните институции. За това е достатъчно БАН да се представлява от председател, двама научни секретари, респективно за хуманитарното и природонаучното направление, подпомагани от ограничен административен персонал. Изключително важните за науката дейности като академично издателство, помощни фондове, информационни звена като библиотека, архив и пр. да бъдат поверени от Общото събрание на БАН на изборни настоятелства.

Институтите трябва да получат пълна автономия в академичната общност – БАН. Общото събрание и Научният съвет са органите, които могат да определят и контролират научноизследователската дейност, международните връзки и проекти, формите на интеграция с други институти от БАН и ВУЗ, да договарят пряко бюджетната субсидия с Министерството на финансите, да поддържат отношения с министерствата на образованието, на културата и други държавни ведомства, да назначават и определят функциите на директорите, да решават въпросите по подбора, развитието, условията на работа и заплащането на научните сътрудници и спомагателния персонал.

Докато реформите не се извършат, в БАН няма основание да правим никакви „доброволни жертви”, още повече, че това означава да приемем политиката на днешните управляващи, водеща до ликвидиране на науката, в частност проучването на историята, съхраняването на националната памет, наследството и културната идентичност на българите. Ръководството на ИИИ-БАН трябва да защитава интересите на научния състав, да търси справедлив изход от ситуацията, а не да приема безпрекословно указанията и решенията на висшестоящите органи на БАН. Ако не може да го прави, по достойно е да се оттегли от непосилната отговорност.

Ние, научните сътрудници и персоналът на института, вече направихме компромис като доброволно приехме временно намаление с 10% на трудовите си възнаграждения до 1 декември т.г., запазвайки условията на сключените трудови договори. В случай, че не бъдат изплащани полагаемите по договор трудови възнаграждения единствената възможност за всеки от нас е да заведе осъдителен иск в административния съд срещу работодателя – Институтът за исторически изследвания, представляващ БАН и държавата, да бъде осъден да изплати полагаемото възнаграждение, заедно с дължимите лихви. Според действащото законодателство, съдът ще удовлетвори нашите искания.

Другото, което може да предприемем в защита на своите права и професионално достойнство е гражданският протест, заедно с колегите от научната академична общност. И заедно с тях да упълномощим нашите представители в Общото събрание да предприемат необходимите действия за реформиране на БАН. Алтернативата е унизително приспособяване, мизерно съществуване и невъзможност да бъдем учени.

Секция “Нова българска история” към БАН
Svobodata.com