Едно училище - светилище - Академика | образование, наука и култура

Двадесет и три години, изпълнени с труд, любов и веселие – това е равносметката на Българското училище към Посолството на България в Лондон. На 15.09.2010 г. започнахме своята 24-та годишнина. Има с какво да се гордеем. Устояли сме на всичко. Напоследък се радваме и с държавната подкрепа на програмата Роден език и култура зад граница.

От нашето училище са тръгнали много инициативи. В 1991 година закриха доста от училищата към посолствата. В посланик г-н Иван Станчов каза, че ние ще си имаме училище. И си го направихме сами. На самоиздръжка, с усилията на цялата българска общност и с неговата подкрепа, която и до този момент не престава. Тогава децата бяха 35. Миналата година достигнаха 202. Тази година още от самото начало класните стаи се изпълват до краен предел. Даже ме е малко страх, че ще ни отеснеят съвсем, защото всеки ден звънят нови желаещи.
В Лондон (за разлика от доста други места, където училищата са в посолствата) посланиците ни закрилят, каквото и да им коства това. Хич не е лесно в едно посолство всеки ден от понеделник до неделя включително да учат над 200 деца. През тази година нашият посланик г-н Любомир Кючуков направи всичко възможно, за да имаме още една просторна и светла стая, където да посрещаме своите възпитаници. Сега в училището ни – светилище идват деца от 4 годишна възраст до 12 клас. И екипът от преподаватели е чудесен.

За най-малките в предучилищната група се грижи г-жа Невяна Анастасова с помощта на младия специалист Красимир Петров. Децата пърхат с усмивки и любов край тях и покрай забавните игри учат родните песнички и стихотворения, срещат за първи път славянските буквички. По история и география на България преподава г-жа Лидия Гюнелиева, която с майчинска грижа повежда учениците по пътеките на родината и ги среща с миналото ни, за да вкорени уважение към всичко, което е преодоляла и постигнала България. В гимназиалния ни курс работи поетесата и писателката Здравка Владова-Момчева, един специалист, чийто пиетет към красивия български език възпитава неповторимо.

Децата от 1 до 8 клас учат с мен български език и литература – растем заедно, учим се да пишем и четем, надникваме в дебрите на българската литература, за да знаем и можем, за да сме истински българи, макар и далеч от татковината.

Народните песни учим заедно с Деси Стефанова (ръководител на прочутия Лондонски български хор), хорцата тропваме заедно с хореографката ни Елена Роблес – верен помощник във всяка наша инициатива.

Работим с желание – не е лесно, проблеми има много, но винаги сме се справяли – ще се справяме и за в бъдеще. Притеснително е, че средствата, които миналата година бяха отпуснати от правителството – тази година са съкратени с близо 50% (след повече от двадесетгодишно неучастие на държавата в образователния процес на българските училища в чужбина). Отпуснатите средства през миналата година стимулираха разрастването на нашите училища, а сега ще трябва да се справяме някак си със собствени усилия. Но за децата сме правили винаги най-доброто – и пак ще е така.

Не е лошо да се напомня винаги на управляващите, че от 2004 г. досега от постъпленията на българите в чужбина в България са влезли 6,8 милиарда. Което значи всеки месец 123 милиона идват отвън към родината. Затова българските граждани до 16-годишна възраст и по конституция, и по морал имат право на финансово обезпечаване на образованието по роден език, независимо къде се намират.

В чужбина човек се чувства мисионер сред децата, а това задължава. Българските училища в чужбина и милеещите за тях са възрожденци. Винаги ги е имало и ще ги има. Ние пишем днес бъдещата история на България, защото отглеждаме бъдници. Далеч от Родината възпитаваме българи, а тя има нужда от всеки един, който расте със съзнанието че е такъв и се гордее с това.

Ние, българските училища в чужбина, го правим.

Снежина Мечева
директор на Българското училище към Посолството на България
в Лондон, Великобритания
Говорител на АБУЧ