"Колибри" издават книга за Марчело Мастрояни

17 септември, 2010 13:00 | Книги, Свободно време | Няма коментари

„Може би никой друг актьор не се е сбогувал с публиката с такова изпълнено с жизненост завещание като „Спомням си, да, аз си спомням“ – филмът-изповед,с който в навечерието на слизанетоси от сцената Мастро я ни разказва със стоическо чувство за хумор,свенлива ирония и сдържана нежност за своя артистичен живот и за изкуството да живееш. В паузите по време на снимките на „Пътуване към началото на света“ в Португалия (1996), между планините и
морето, Марчело на драго сърце застава пред камерата и дърпа многочислените конци на спомените и размишленията. В смелото му плаване, продължило половин век, сред необятното съзвездие от творци, с които Мас трояни е работил, блестят пътеводните звезди на обожавания Де Сика, на Висконти – безмилостния наставник на сцената, на Фелини – Пигмалионов съучастник, на Ферери – подстрекател към нарушения. И в словата на този комедиант праг матик изненадващо изплуват позовавания на най-големите: Чехов,брат по кръв, без когото не може; Дидро, със златното си правило, че актьо рът трябва да разплаква, без да плаче; Пруст; Кафка.“
Тулио Кезич

Предлагаме ви откъс от книгата, която издават „Колибри“:

Спомням си едно голямо дърво мушмула.
Спомням си удивлението и очарованието, с които наблюдавах от „Парк Авеню“ небостъргачите на Ню Йорк при залез-слънце.
Спомням си алуминиевото тиганче с липсваща дръжка. Майка ми ни пържеше яйца.
Спомням си гласа на Рабаляти, излизащ от грамофонната плоча и пеещ: „И тик и так – какво ли бие: това часовникът е на сърцето“.
Спомням си Кларк Гейбъл много млад, в гръб, облечен в черно и бяло, а после се обръща и се усмихва – така. Един неустоимо привлекателен нехранимайко. Кой ли филм беше? Може би Това се случи една нощ?
Спомням си дърводелската работилница на дядо ми и баща ми. Дядо поправя стол. Спомням си мириса на дърво, мириса на дърво!
Спомням си униформите на германците. Спомням си евакуираните.
Спомням си, веднъж сънувах, че живея в дирижабъл. Или беше космически кораб?
Спомням си Х. Г. Уелс, Сименон, Рей Бредбъри.
Спомням си цветните илюстрации на „Кориере дела доменика“. Също и „Флаш Гордън“.
Спомням си, че Фелини ми казваше Снапорац.
Спомням си първия ми ученически лагер.
Спомням си Чехов: и по-точно капитан Сольоний, който в „Три сестри“ прави „Кът, кът, кът“.
Спомням си първия път, когато видях планините и снега, както и вълнението, което изпитах.
Спомням си музиката на „Stardust“. Беше преди войната. Танцувах с едно момиче, облечено с рокля на цветя.
Спомням си конете от старата реклама на бирата „Перони“.
Спомням си отлично вкуса и мириса на супата от нахут. И си спомням, че в нощта на Рождество играехме на томбола.
Спомням си ужасяващия грохот на „Liberators“, американските самолети от първата бомбардировка на Рим.
Спомням си елегантната лекота на Фред Астер.
Спомням си, когато в забавен кадър човек стъпи за пръв път на Луната. Но къде ли се намирах?
Спомням си, че видях първия си филм в Торино: Бен Хур, с Рамон Новаро. Бях шестгодишен.
Спомням си Париж по времето, когато се роди дъщеря ми Киара.
Спомням си оризовите супли. Но да ги купуваш всеки ден беше трудничко. Струваха четирийсет стотинки.
Спомням си първата ми мъжка шапка, беше модел „Саратога“.
Спомням си смешките на Шарло.
Спомням си за моя брат Руджеро.
Спомням си, че Цицерон е роден през 106 година преди Христа, 2122 години преди мен: