Доцент Добрин Денев е ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия в град София. Роден е на 25 декември 1946г. в гр. Ямбол. От 1976г. до 1991г. работи в Катедра “Геотехника”, а от 1989г. става доктор към същата катедра. В периода 2004 – 2008г. е декан на Факултета по транспортно строителство в УАСГ. От 2008г. е ректор на висшето учебно заведение. Доцент Денев се съгласи да даде специално интервю пред Академика БГ по случай откриването на новата учебна година на 20 септември.
– Какви са позициите на УАСГ относно платеното обучение?
– Нека направим уточнението, че платеното обучение в България съществува отдавна. В този смисъл, не мога да разбера защо медиите подеха такава кампания срещу него. Една голяма част от студентите в България следват, след като си платят. Академичният съвет на нашия университет реши да обучаваме не повече от 6 души платена форма. Предлагаме на всички, които желаят да се възползват от тази възможност, да пуснат молба до 15 септември. Тогава ще направим класиране, което няма да се различава от това в кандидатстудентската кампания, т.е. ще е по бал.
– Какви трудности ще ви създаде съкращаването на бюджета за новата учебна 2010/2011 година?
– Ние не сме най-бедният и най-нежеланият университет, но съкращаването в бюджета ни поставя пред редица изпитания. Съзнаваме, че държавата прави това, за да се съхрани в условията на криза. Проявяваме разбиране, но в никакъв случай не го адмирираме. Съкращаването ще доведе най-вече до свиване на капиталовите ни разходи.
– Единствено във вашия университет наемите за общежития през лятото не са двойни. На какво се дължи това облекчение за студентите ви?
– Ние не водим някаква различна политика в сравнение с другите университети. Тази година нещата се промениха и то драстично. Явно ще трябва да правим промени в това отношение. Наемите през тези два месеца, които ние винаги сме поемали като разход, съгласно нормативната уредба, вече ще трябва да се поемат от студентите. Все още не е решено окончателно и смятам, че ще намерим взаимноизгодно решение, което в никакъв случай не означава, че ще извиваме ръцете на студенти или по някакъв начин ще ги караме да съжаляват, че се обучават при нас.
– Това означава ли, че има вероятност другото лято да се увеличат наемите?
– Да. Има такава вероятност. На последния академичен съвет, който беше на 1-ви септември, този въпрос беше поставен, но не получи окончателно решение.
– Тази година приемът за университета е намален. На какво се дължи това?
– Ние имаме желаещи, независимо от обстоятелството, че не можахме да запълним местата си. Все още записването не е приключило, а имаме повишен интерес и от студенти от други страни.
– В УАСГ голяма част от преподавателите са значително по-възрастни. На какво се дължи този факт – на нежеланието от страна на младите, завършващи студенти да се включат в преподавателската дейност , заради заплащането или причината е друга?
– Точно тези хора са истинският капитал за нашия университет и правим всичко възможно те да бъдат задържани, разбира се, дотолкова доколкото законодателството ни позволява. Те не само не отстъпват по нищо на по-младите, но и продължават да бъдат – в истинския смисъл на думата – „корифеи” в своята област. Имат много добрата си подготовка, защото са способни и имат утвърдено име в обществото. Най-добрите трябва да останат, защото преподавателската професия е като спорта – или можеш, или не можеш. Важно е какво и как преподаваш, а не на колко години си.
Същевременно има и една друга тенденция, която се опитваме да пречупим. Това е намаленият интерес към преподавателската професия у младите. Това, което направихме в последните 3 години е съвсем целенасочено и настъпателно – да променяме статуквото по отношение на трудовите възнаграждения. Нашите преподаватели получиха за тези години петкратно увеличение на своите заплати – с по 10%. Към това можем да добавим нещо, което винаги правим – раздаваме допълнителни стимули преди големите християнски празници като Коледа и Великден. Средното увеличение е 1,55 пъти, а за асистентите – 1,67 пъти. Общо сме увеличили заплатите с 67%. Моята лична амбиция е до края на мандата ми да направим така, че да достигнем двойно увеличение, но на фона на ограничения бюджет може би няма да може да се получи.
– Имате ли статистика колко от завършващите студенти всяка година намират работа по специалността?
– Не водим такава статистика. Това е много трудно, но онова, което мога да кажа е, че що се отнася до специалисти с висше образование, нямаше безработица. Ако имаше такава, то тя не засягаше добрите и дори средните по успех випускници. Да не говорим за много добрите и отличниците. Те намират много добра работа и сега все още мога да кажа, че в сферата на строителството има дефицит за качествени специалисти.
– Какво е отношението на бизнеса към вашите студенти, предлагат ли им се стажове от строителни фирми?
– Има двупосочен обмен, който осъществяваме по различни начини. Един от тях е да организираме срещи на студентите от последния курс с представители на фирмите. На тези срещи, в един непринуден разговор и атмосфера, фирмите разказват каква е тяхната специфика, какви специалисти търсят, какви обекти им предстои да изграждат. Обсъждат се възнагражденията, шансовете за понататъшно развитие има всеки един студент и т.н. Това, мисля, дава добър резултат. По този начин ние подпомагаме и държавните структури. Мога да дам пример с изпълнителна агенция ,,Пътища”, където към нас периодически се обръщат за перспективни и желаещи да се посветят на тази работа млади хора, вече не студенти, а дипломрали се специалисти.
– Имате ли научен обмен с чужди университети?
– Имаме съвместно обучение и наши преподаватели обучават студенти в чужбина, а тук идват австрийски преподаватели. Осъществява се и съвместно обучение по две специалности с Техническия университет във Виена. Имаме научен обмен с германски, френски, английски университети, а в последно време установихме връзки и с университети в Украйна, Одеса, в Москва, Предстои посещение на представители на нашето ръководство в Сирия. Там има 2 университета, които проявяват интерес за делово сътрудничество и в научната област, и в сферата на подготовка на кадри. Това са университетите в Дамаск и в Латакие.
– Какво е мнението Ви относно рейтингите за университетите и това кой ги изготвя и обработва?
– Ние нямаме самочувствие на второкачествен ВУЗ. Точно обратното е. Но в последно време в медиите, преди всичко, се разиграва някакъв “водевил”, който се казва даване на рейтинги на университетите. Убеден съм, че или се работи тенденциозно, или по някакъв начин – некомпетентно. И двата варианта са еднакво опасни, защото на базата на всичко това се очертава средствата за наука да бъдат давани целево. Ние не можем да се сравняваме в това отношение с някои от частните ВУЗ-ве, които са готови да си купят този рейтинг. Ние не можем да заделяме средства за това някой по изкуствен начин да създава рейтинг. Не университети с традиции, възможности, с лабораторна база и с доказани вече успехи, да останат зад кадър.
– Вие самият знаете ли кой изготвя рейтингите и кой ги обработва?
– Не знам, никой не идва. Това се прави все едно гледайки в тавана, по някакъв неразбираем начин. Ще дам пример, макар че аз не съм против никого. Частен университет като този по библиотекознание изведнъж е в челната тройка. Второ при един такъв публикуван в пресата рейтинг се оказа, че между първите 10 са онези университети, чиито ректори влизат в ръководството на съвета на ректорите. Даже попитах, така съвсем реторично, да не би да има нещо общо с тази работа. Не, не може така. Нека да е ясно кой какво е дал за тази държава и кой какви кадри подготвя. Някой решава, че всъщност, може с едно телефонно обаждане, а може би с почерпка, да си издейства рейтинг. Това не го разбирам, даже аз съм против. Това е грозно. Пак казвам. не съм против никого, но тук става ясно, че се лобира, че се ползват недостойни прийоми. Това не е академично в своята дълбока същност и природа.
Елена Монева

14 септември, 2010 22:56 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+