Проф. д-р Ирина Колева, ръководител на катедра в СУ: Преучилищната предпазва децата от стрес

– Проф. Колева, защо е необходимо задължителното предучилищно образование за 5-годишните деца?

- Неправомерно се разбира въпросът за задължителното предучилищно образование, защото реално това не е реформа. Това е факт още от времето на Никола Живков през 1888 година, когато се прави първата реформа в период на криза след османското присъствие за задължително предучилищно образование. В момента всеки родител може да даде детето си в трета възрастова група в детската градина, в която са 5-годишните деца. Досега последната четвърта група се наричаше подготвителна. Проблемът е, че задължителното предучилищно образование се снема с година по-надолу. Аз лично съм твърдо за тази реформа. Първо, до 2-годишна възраст се усвояват 80% от информацията до края на целия живот. Това е доказано от невропсихологическа гледна точка и от гледна точка на когнитивната психология. Не откриваме нещо ново в областта на двете науки. Представете си, че човек усвоява 20% от информацията си до края на живота. Затова в периода на ранното детство става бързо развитие на всички психически процеси – памет, мислене, въображение на детето. Ако изпуснем този период, това вече става фатално. Същото е и по-нататък. От 2 до 7-годишна възраст детето усвоява останалите 10 процента от информацията и поведенческите модели. А родителите не са длъжни да имат педагогически знания, те не се раждат образовани за родители. Затова сме ние, педагозите, да им помогнем в този план. Освен това 48% от децата в България са билингви – чийто семеен и майчин език не е български, без значение от какъв етнически произход – турски, ромски, еврейски, арменски… Това са деца, които влизат в училище, без да знаят дума български език.

– С коя етническа група е най-големият проблем за научаване на езика?

- Най-големият ни проблем е с подгруповото деление на милет. От османски турски милет означава народ. Това е тежко подгрупово деление на ромите, които се идентифицират като турци, но говорят на определен диалект на романес. Това е „Столипиново” – най-голямото гето в България – 90 000 роми, които се идентифицират като турци и говорят на архаичен османски диалект от 17-и век. Това е тежък проблем. Представете си какъв стрес ще е за такова дете да постъпи в 1-ви клас. После казваме, че децата са с коефициент на тревожност и са агресивни – естествено е всеки човек, когато го сложат в такава ситуация, да изпадне в стрес, както ако го пуснат в Китай и не знае нито една дума на китайски. Тук става въпрос точно за обхват на тези дечица.

– Как трябва да преподават учителите в предучилищната група?

– Неправомерно се пусна въобще информацията за „задължителна подготовка за училище”. „Вкарваме децата в училище на 5 години” това е абсолютно неправомерна теза. Не става въпрос за предучилищно обучение, а за социализация на децата. Процесът става чрез формата на различни игри – психотехнически, ситуационни, ролеви. Затова се работи по ситуационния подход, а в училището се работи по класно-урочната система. Разликата е огромна. В този смисъл детето се учи на определени социални модели на поведение. Тази възраст е много важна, защото детето до 7 години трябва да се научни на социокултурна компетентност, тоест да разбира разнообразието в другите: ти си циганче, ти си ромче, но аз те приемам такъв, какъвто си. Точно тук е възрастта, в която детето трябва да се освободи от предразсъдъци и стереотипи. Защото детето в тази възраст няма стереотипи. То няма страх, а ние го учим как да се страхува. Това в психологията се нарича феномен на научената безпомощност. Детето не се ражда безпомощно, но ние го научаваме в семейството, в детската градина, в училище как да стане безпомощно, като стимулираме различни предразсъдъци. Точно това е възрастта, в която трябва да се изградят определени поведенчески модели.

– А какви са недостатъците на реформата?

- И пред парламентарната комисия по образование заявих, че лобирам за поправка на член 20 алинея 2 – там точният текст беше, че „подготовка на децата за училище се осъществява в детска градина или училище”. Първо, терминът трябва да е „предучилищно образование”. После, знаят ли господата депутати лексемата „или” какво означава? Тя решава много. Не можем да сложим детето на чинове в училище. Освен това началният учител не владее технологиите на детския – затова детският учител учи 5 години. Началният учител не познава възрастово-психологическите особености на 5-7-годишните деца. Затова искам поправката да е, че задължително предучилищно образование се осъществява в условията на детската градина, а в училища само и единствено в община, където няма детска градина. Но само при осигурените за това ресурсни условия с външна и вътрешна педагогическа среда. Вътрешната е организацията на занималнята, която да бъде приближена до семейните условия. Външната е учителят да владее съответните технологии. Държа това образование да се води от детски учител. Човек, който е учил за това като бакалавър или магистър.

– Защо се появи група от родители, които веднага реагираха срещу поправката в закона? Защо в Европейския съюз децата тръгват още на 4 години на предучилищна и там няма проблеми?

– Реакцията беше по отношение на таксите. Те не реагираха против идеята въобще в чисто съдържателен план. Изконно право на родителите е да изберат в коя образователна институция да дадат детето и как да го социализират. Твърдо подкрепям родителските организации в това отношение. Няма проблем родител педагог или психолог да си отглежда детето от 5 до 7 години, щом е компетентен, както казва председателят на фондация „Ценности”. Но нека преди първи клас да има входен тест, условно казано. Но не психологически, което искаше да направи предишното правителство. Тук става въпрос за входен тест, с който да се установи равнището на знания на децата. Две са равнищата на знание в дидактиката. Първото е емпирично, практическо – то ще се измери, когато хвърлям топката и питам детето какво донесе, при което то трябва да отговори „топка” или „топки” в множествено число. Конструира единствено и множествено число и съществително нарицателно име. Второто равнище е осъзнато равнище, когато може да отделя морфемата от думата.

– Какво ще се промени в съзнанието на детето, ако се възпитава от неспециалист?

– Много неща ще се променят. Родителят дава обем информация: слага го пред монитора, купува му хубав компютър и детето общува само. Дори и да му чете книжки, това пак е обем от информация. Никъде в Европа не се работи така. Вече толкова много са източниците на информация – интернет, телевизия, другите деца. Образователната институция – детската градина, училището вече не е източник за информация по европейската стратегията за учене през целия живот 2007-2014 г. Функцията на учителя е да дава равнища на знанията, тоест да има рефлексивен процес. Простичко казано, детето да може да прави реална самооценка на собствените си поведенчески актове и тези на другите. Дава му се една технология на мислене. Пример в тази насока е възможността детето да се освобождава от мнението на авторитетни личности. Други детски градини работят по въпроса за възможността да решим позитивно проблема. В случая децата се учат на прости неща – какво е факт и какво е проблем. Например: „Не мога да си платя парното вкъщи.” Това е факт. А проблем е: „Откъде ще намеря пари, за да си платя парното?” Но решаването му може да бъде с позитивен или негативен знак. Аз мога да открадна отнякъде, и пак ще си платя парното, или да взема назаем, но мога и да работя на повече места, за да си платя парното. Ето, на тези простички неща се учат децата в детската градина. В противен случай се появява феноменът на научената безпомощност аз искам да бъда това, но не мога да стана. Това са, казано на популярен език, комплексите. Така детето си тръгва с комплекси до края на живота. Или отива в 7-и клас и някой „велик” учител му казва: „Ти може много да знаеш, но аз повече от тройка по математика няма да ти пиша, защото аз съм знаещият и можещият.” И то до ден днешен го помни. А какво ни казват хора на 60-годишна възраст за лош спомен от детството – най-вече лошите спомени на 70% са от образователните институции, а не от семейството.

– А тези проблеми на образованието не съществуват ли и в момента?

- Гарантирам ви, че реформата в детските градини е направена още през 1991 година. Те са най-реформираният етап на образователната система в България. Според мен най-неразградимата система е в училище – когато отидат децата там, учителите започват да работят фронтално по класно-урочната система. Не всички, разбира се, има прекрасни начални учители, които работят с интерактивни технологии – от 10-15 години. Но масово продължават да работят по класно-урочната система. Трябва да се помисли върху приемствеността детска градина – училище. Това е много важно и затова предложих да има поетапно въвеждане – за 2 години да се пусне пилотен проект само за общините, които имат готовност. Това са общините като Димитровград и Шумен. Там има детски градини с незаети места и са готови да приемат децата. През това време да се направи квалификация на учители, защото не всички са еднакви като във всяка сфера.

Георги Георгиев, в.“Монитор“