"Светец в асансьора" ни представят "Колибри"

Представяме ви откъс от книгата на Петру Чимпоешу, издавана от „Колибри“:

Игра на Червена шапчица

Всяка вечер и всяка сутрин Света Богородица, Пречистата Дева, пада на колене пред небесния престол, изпълнена със смирение, кръсти се и изрича:

– Господи, аз, която стъпвам по пръстта на земята и съм от пръст направена, преди векове получих знак от архангелите Михаил и Гавриил, а после пак от тях приех и Благата Вест, заченах по чудотворен начин Иисус, Твоя Син, чрез когото Ти благоволи да приемеш естеството на грешния човешки род, за да го избавиш от първородния грях и да го издигнеш в царството Си, и пребивавайки като Иисус, Син человечески, сред хората и като Христос, им даде Новия завет, с него започна ново летоброене и нова ера в света и той го освети като Клетва с кръвта Си и бе пренесен в жертва на Кръста в дните на Пилат Понтийски, на тебе се моля сега, Владико, Господи, Благи и Милостиви, Създателю на живота, да проявиш Своята безгранична доброта, да се смилиш и да помилваш Твоята рабиня

ПЕЛАГИЯ

и прости й греховете, волни или неволни, сторени с дело, с дума или мисъл, днес и във всички дни от живота й, и най-вече ужасния грях, смъртния грях, неназовано да остане името му, който върши от няколко години, без да може да се отърве от него, защото изтерзаната й душа се е залепила за душата на оня мъж, чието име ще премълча, и затъвайки в сладостта на телесните страсти, те вече не могат да се отлепят един от друг, преплетени в това прегрешение като стъблата на липи, които вече няма как да бъдат разделени, освен ако не ги отсекат из корен… Не ги отсичай още, Милостиви, открий в безкрайната Си благодат път за избавление и помилвай тях сред неизброимото множество на Твоите агънца, защото, макар и уловени в мрежите на греха, те смирено търсят пътя към Теб. Чуй ме, Господи, и не подминавай думите ми, Ти, който така обичаш хората! Смили се, покажи своята безкрайна благодат и спаси грешните им души, разпръсни домогванията на злото, предпази ги от срама пред хората и покажи им решително правия път, защото те нямат друг Бог и друга надежда освен Теб, Отче небесни, всеопрощаващ Дух на истината, Творецо на всичко видимо и невидимо както на небето, така и на земята. Амин.

Света Богородица знае много добре какво говори. Тъй като, преди да падне пред Небесния престол, и тя самата беше изслушала с внимание изпълнената със смирение и срам молитва на госпожа Пелагия от втория етаж, и думите на Богородица не са друго освен повторение на това, което Пречистата Дева беше чула преди малко от своята недостойна рабиня.

Всяка вечер и всяка сутрин госпожа Пелагия пада пред иконата на Света Богородица и отправя горещи молитви към нея, за да измоли от Сина си и от Господа наш милост и опрощение за оня ужасен смъртен грях според Светото писание и според каноните на Отците на църквата, от който не може да се отърве по никакъв начин, защото изтерзаната й душа се е залепила за душата на оня мъж, с когото съгрешава.

И се моли така, със съкрушено сърце и разкаян дух, с много метани и дълбоки поклони, признаваща своя грях и шепнеща горещи молби за опрощение, душевен покой, помощ в добрите дела, здраве за съпруга й Костика и за родителите й госпожа Алис и господин Василе. Искам да добавя, че всички тези молби не бяха напразни. Те веднага се връщаха и стопляха душата й като благословия, защото, когато накрая се изправяше с изтръпнали колене, тя се чувстваше по-добре, по-спокойна, в по-голяма хармония със себе си, сякаш бе плакала.

След това, ако беше вечер, тя си лягаше в студените и неприветливи постели, в същата спалня, където на заключена врата и с шепот се бе молила, отделно от законния си съпруг, който оставаше във всекидневната да гледа или мач, или някое политическо токшоу, докато не заспеше на канапето, сломен от усърдните дни. А ако беше сутрин, госпожа Пелагия пиеше кафе и изпушваше една цигара, единствената за деня, след което тръгваше бързо за работа. Но щом излезеше на стълбището, непристъпно за дневната светлина, понеже проектантът не беше сметнал за нужно да предвиди прозорци, а крушката, която трябваше да го осветява, винаги беше или изгоряла, или липсваше, тя се спираше за няколко секунди пред дупката, останала на стената на мястото на електрическия ключ, изтръгнат оттам от силите на мрака, и с един привидно небрежен жест хвърляше в нея едва забележима хартиена топка с размерите на сливова костилка.