Теодосий Спасов: В България може да си навехнеш душата

Tеодосий Спасов е роден на 4 Март 1961 година в град Исперих. Завършил е Средно музикално училище „Филип Кутев” в град Котел и Академията за музикално и танцово изкуство в град Пловдив. Познаваме го като виртуозен изпълнител на кавал, който се отличава със своите оригинални идеи, за осъществяването на които събира музиканти от различни жанрове. Теодосий Спасов разработва свой собствен, неповторим стил на свирене – премесване на фолклор и джаз. През 1995 г. списание „Нюзуик“ го определя като един от най-талантливите източноевропейци. Спасов е носител на Наградата на Международната академия за изкуства Париж през 1996 г. Получава и наградата „Музикант на годината“ през 1997 и 2002 г. и други отличия.

– Наскоро се завърнахте от Германия. Как протече гостуването Ви там?

– За втора година в Улм, Германия се провежда дунавски фестивал. Разполага се в горното течение на Дунава, където реката се стеснява. Територията на фестивала се простира на двата бряга. Има и подвижна сцена, която се конструира в центъра на града. И още една сцена – в най-високата катедрала в света. Фестивалът е акцентиран главно върху участието на страни от дунавския район – Унгария, България, Румъния, Австрия, Германия, Словакия и Сърбия. Успоредно с музиката се представя и кухнята на всички тези страни, разполагат се много павилиони със сувенири. Имаше наистина голям интерес, въпреки лошото време.

Аз бях поканен с един от известните женски български хорове – „Големите гласове на България” с диригент Илия Михайлов. С Илия за пръв път се срещнахме в Ню Йорк в края на деведесетте. Уговорихме се да направим нещо съвместно след време и ето, че това вече се случва. Поканих тези музиканти, за да направим програма, която включва много мои композиции за такъв състав. В програмата присъстват и известни песни от репертоара на почти всички известни български хорове, като „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев” и други. Това са песни на композиторите Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов, Петър Льондев. В програмата има интересно съчетание между мен като солист и някои от певиците, които свирят на ударни инструменти и гъдулка.

– Как беше прието Вашето участие?

– Концертът беше приет с голям интерес. С бисове, тропане и ставане на крака, както си знае немската публика, когато и е харесала програмата. Появиха се българи, дори и наши колеги, които бяха научили за нашето участие на фестивала.

– Разкажете ни за нови Ваши проекти съвместно с чуждестранни изпълнители.

– Миналата година участвах в записите за новия албум на грузинския състав „Дъ Шин”. Албумът беше издаден от немската издателска компания „Ярo”. Проектът е със заглавие „Черноморски огън”. Акордеонистът от Украйна Нариман Юмеров и аз сме гости в този състав. Основната група „Дъ Шин” се състои от Заза Миминошвили – китара, Зураб Гаганидзе – бас и Мамука Гаганидзе – перкусия. В тази група присъстват и танцьори, които свирят на перкусии. В кулминационните моменти скачат и започват да танцуват на тази заредена с грузинска, черноморска енергия, музика.

Последваха редица концерти. Последно участвахме на фестивал в Рудолщат, Германия и на „Брусела фестивал” в Брюксел. По-късно отпътувах за Полша. Участвах там с много интересен, международен проект, който включва струнен оркестър, солисти от Скандинавия и моя милост. Лидерът е Гжегош Петровски с неговия квартет, върху който лежи основната конструкция на този проект. Оттам потеглих за Ирландия и свирих с групата „Тараб”. Музиката им е смес от италиански, ирландски, балкански фолклор и джаз. Много колоритна група. Така завърши юли месец, след което влязох в режим на почивка.

– Като че ли получавате покани за концерти предимно в чужбина, а не в България…

– Тази година така се получи, но мисля, че и икономическата криза има влияние…

– Наскоро издадохте албум. Кои изпълнители участват в него?

– Два диска излязоха наскоро. Единият е на джаз триото ми в състав Румен Тосков- пиано и Христо Йоцов – ударни инструменти. За съжаление, Румен си отиде от нас на 22 юли малко преди да навърши 42 години .

– Светла му памет…

– Да… България загуби един изключителен музикант и композитор. Аз загубих един истински приятел и усещам огромна пустота в себе си.
Другият албум е на един от последните ми проекти, който се нарича „Теодосий Спасов и Небесни струни”. Съставът представлява класически струнен квартет и перкусионистка. Много талантливи музиканти. Това са Доротея Димитрова – първа цигулка, Ана Иванова – втора цигулка, Михаела Павлова – виола, Йоланта Делибозова – виолончело и Смила Стоева – перкусии.

Този проект се появи във връзка с поканата ми в дните на известния виенски фестивал „Балканска треска”. Темата на този фестивал беше „Жените в музиката”. Към нас проявиха голям интерес и българо-испанската компания „Roca”, които инвестираха в този проект. Така ние издадохме диска, който е вече на пазара. Имахме поредица от концерти в България. Има интерес от Австрия, където ще направим турне с този състав през новия сезон.

Албумът е изцяло акустично записан в студио 88 с тонрежисьор Павел Болярски. Включва мои композиции, филмови и театрални теми, пиеси създадени и аранжирани специално за този състав. Обикновено във всеки албум изпявам някоя песен с цел да споделя някой хубав текст със слушателите. Тук такава песен е „Пуста младост”.
Тиражът на албума е почти изчерпан и ще се наложи ретиражиране.

– Това звучи чудесно на фона на разпростиращата се чалга вълна…

– Да, чалга индустрията силно, арогантно и агресивно заема територии. Правят се телевизии, радиа… Близо 20 години се стараят да се установят сериозно на територията на България, а и отвъд нея. Ние сме свидетели на концерти в центъра на София, които представят именно чалга културата…

– Какво може да се направи? Как да се възпита усет към стойностна музика у младите?

– Нужно е отношение от държаните институции и официалните медии към другите изкуства. Не би трябвало да са пасивни, а да се постараят да балансират всичко това. Чалга културата измести българският национален фолклор и българската естрада, поп музиката. Като че ли българинът няма необходимост от култура, има нужда от забавления. Подмениха се стойностите. Освен, че е забавление, музикалното изкуство е възпитание и изгражда естетически стойности и вкусове. Хората не са комфортно ангажирани в икономически ритъм, за да бъдат спокойни в свободното си време и да се развират и самоусъвършенстват в духовна посока. Има голяма деформация на маса от хора, дори и на моята възраст, които се държат грубо, арогантно и неграмотно.

– Това означава ли, че по-целеустремените и талантливи хора нямат никакво желание да останат в България?

– Да, точно това означава. Всички, които искат да се развиват и да живеят един нормален живот. След като завършат началното си и прогимназиално образование, се реализират навън като студенти. Много малко от тях се завръщат в България. Когато си свикнал да живееш в нормална държава, всички тези неуредици те дразнят и най-вече манталитета, общуването… Колкото и да се криеш и да избягваш срещи, масата те притиска отвсякъде. За радост обаче имаме оазиси, където можеш да срещнеш нормални хора. Има такива места, където попадаш в 200 метра зона или в 20 квадратни метра и си като в нормална държава. Виждаш, че и хората около теб са такива. В съседното заведение, да речем, са хора от ерата на соцдинозаврите и ги подминаваш бързо. Да… в България е много интересна ситуацията… Много е разнообразно и… е страшничко, защото може да си навехнеш душата и после трябва да ходиш на майстор да ти я оправи…

– На майстор? Къде се намират такива майстори?

– Идват всякакви. Гледам афиши от Индия… Някои пък се уповават на наши, рилски системи. Други застават зад европейски идеи, които идват тук с благотворителни намерения с много силни субсидии от Европа. Реализират идеите си с цел да помогнат на младите, а всъщност преследват свои лични комерсиални интереси. Интересна територия… Все още е мътна водата. Дано правителството успее да светне картината.

– Вие вярвате, че правителството ще успее да измени статуквото?

– Мисля, че целта на всички правителства е такава, да. Всяко правителство обещава и се стреми към подобряване на българския стандарт. Такава е платвормата им. Не са се ангажирали да създават по-голяма мътилка, нали? Не съм чувал правителство или пък парламент да взема решения, които да са срещу държавата. В световен мащаб поне е така.

– Като че ли в медиите и в обществото се шири по-скоро мнение, че се обслужват частни интереси. Смята се, че заделените пари за наука и култура се поглъщат от различни фондове…

– Това означава, че държавата е слаба. Няма държавност, ако държавата служи на частни интереси. Според мен, частниците трябва да служат на България и то доста сериозно както се прави в Швеция, например. Всеки би трябвало да служи на тази държава. Ние не сме крадци, за да крадем държавата, нали…?

– Вие самият замислял ли сте се някога да се установите някъде другаде, извън България?

– Най-лесно е да изчезнеш, да теглиш кръст на огнището си, на роднини, близки и приятели. Много тъжна история… Всеки се хвали с това как неговите близки са кой в Испания, кой в Италия… Нормално би било, ако се хвалят, че техните близки, техните потомци са се устроили добре в родината си. Това е за хвалене, другото е за оплакване. Самозалъгваме се. Всеки трябва да намери начин, самоинициатива да помръдне нещата в полза на страната ни. Аз не съм националист, но все пак не мога да посрещам приятелите и гостите си от чужбина в Испания, Германия или в Кипър. Искам да ги посрещна тук, в България.

– Съвсем наскоро медиите обявиха, че всеки четвърти младеж в България е без работа. Това не идва ли именно от опасението, че младите нямат опит и на тях не може да се гледа сериозно?

– Младите хората боравят със средства от XXI век. По-старите, които заемат важни позиции и са фактори, все още работят в стил XX век. Новостите ги плашат и не допускат млади хора. Някои са пенсионери преждевременно по отношение на технологията и съвременната си неадекватност. По-голямата част от тях не говорят езици, не използват пълноценно компютър.

– Как могат да се стимулират младите хора да останат в родината си, след като не им се дава шанс за изява?

– Имаше една вълна, ако си спомняте преди 8 години, когато западно образовани младежи идваха да се реализират тук като политици, като ръководители. Те обаче попаднаха в компанията на стари или корумпирани хора, които ги напътстваха. Мутираха знанията и желанието им за промяна. Бързо се превърнаха в хора-демоде…
Предполагам, че скоро ще има още по огромна маса работещи пенсионери, които още повече ще спънат държавната машина и тя ще се катурне. Тогава ще дойте тази наша българска поговорка: Когато каруцата се обърне, пътища много. Не е ли логично преди да се е обърнала каруцата, да се тръгне по по-добрия път?

– Обикновено артистите роптаят от това, че се ограбва трудът им, ако някъде се появят пиратски записи на песните им. В същото време всеки има свободен достъп до музиката, която Вие самия правите, тъй като е качена на Вашия сайт…

– Все пак трябва да има и благотворителност от моя страна. Не може само да печеля. „Дай, за да ти се даде.”
–

Специално за читателите на Академика Бг, Теодосий Спасов предостави mp3 с песента „Пуста младост” в негово изпълнение. Повече музика от именития български музикант можете да намерите на http://www.theodosiispassov.com .

Интервю на Десислава Пътева
снимка: Николай Николов