Цецка Цачева откри изложба на БАН

Цецка Цачева, председател на Народното събрание, откри изложба, наречена „БАН и техниката”. Тя подчерта, че е изключително удоволствие Парламента да бъде домакин на неповторима изложба, която дава характеристика на най-високите постижения на членовете на БАН.

Председателят на парламента приветства учените от Академията, както и гостуващата монголска парламентарна делегация. Цачева заяви, че държавните институции в България съзнават висшата научна и практическа цел на учените. Въпреки това, правителството не съумява да стимулира повече научни изследвания и то във време, в което новите технологии са от съществено значение за развитието на цялото човечество, обясни тя. Председателят наблегна на това, че е важно за изложбата да бъде представена именно в Народното събрание, тъй като то е централен орган на държавната власт. Демонстрациите на най-нови уреди и апаратури, които ще се извършват по време на пленарните почивки, ще бъдат достояние на всички, които по линия на общуване с гражданското общество, посещават сградата на Народното събрание. Цачева заяви, че експозицията е впечатляваща и респектираща и пожела успех на учените.

Aкадемик Никола Съботинов, председател на БАН, посочи, че са организирани редица тематични изложби. За първи път се прави толкова мащабна изложба, подчинена на информационната политика на БАН. Съботинов обясни, че е представена много малка част от научните постижения. Ръководителят на БАН прикани народните представители да посетят институтите на БАН, за да се запознаят с пълните възможности на Академията. Целта на изложбата е да се покаже значимостта на българските учени както в България, така и по целия свят. Преди една година БАН минава европейска оценка, която продължава повече от 10 месеца. Тя показва, че България има значим научноизследователски потенциал. БАН става една от малкото институции, които получават европейски сертификат.

Академик Съботинов изтъкна, че БАН преминава през значителна реформа, която вече е към своя край. Младите учени в Академията участват в много повече проекти. Повече от 40 % от институтите на БАН са намалели. Председателят съобщи, че политиката на Академията е коренно променена. Посоката преминава от наука за науката към наука за обществото.

В изложбата участват 9 института. Представени са изобретения, свързани с българското участие в ЦЕРН, с диагностика на ракови заболявания, с националната охрана и др. Съботинов съобщи, че 5 пъти по-голяма изложба ще бъде представена на Пловдивския панаир през есента.

Пламен Яйчиев, представител на Института за ядрени изследвания, oбясни, че България участва в ЦЕРН от 1999 година насам. Пред Академика БГ той каза, че българите разработват около 120 камери, които представляват плоскости със специфични особености и работят с газ. Целта им е да проследят какво е станало в точката, където възникват всички частици, появили се при взаимодействието на протоните. Информацията, която достига до камерите за няколко наносекунди, отива в обща база данни. Камерите, изработени от българските учени, са малка част от CMS детектор, изграден с цел да изследват голям спектър от физични проблеми.

Протони и тежки йони се сблъскват в сърцето на експеримента CMS при безпрецедентни енергии. Създават се условия подобни на тези, които са съществували в една милиардна от секундата след Големия взрив. Учените в тази сфера се стремят да отговорят на въпроси като: Защо светът е такъв, какъвто го познаваме; Защо някои частици са по-тежки от други; От какво се състои черната материя във Вселената и др.

В ЦЕРН работи най-големият и най-мощният ускорител на частици с обиколка 27 километра. Учените са убедени, че той ще доведе до по-дълбоко разбиране на същността на Вселената. Резултатите от всички експерименти се разпространяват свободно и отразяват нови полета на научни постижения.

Яйчиев подчерта, че това е фундаментална физика и всяка държава има свои технологични приложения. Възможностите за изследователска дейност привличат младите хора, заяви той. Работата не е свързана само с физика, а и със софтуерни програми. Яйчиев добави, че в изграждането на камерите за детектора участват млади учени от Института за ядрени изследвания към БАН, изследователи от Софийския университет, както и от Института по мехатроника.

Специално за Академика БГ Пламен Яйчиев предостави презентация за българското участие в ЦЕРН. Нея можете да изтеглите тук.

Десислава Пътева
Снимки: Николай Николов