Малките училища - жертви на реформата - Академика

Образователната реформа потупа по рамото големите и издърпа ушите на малките училища. Това е образният извод от анализа на Световната банка до какво са довели промените в просветата, направени напоследък у нас.

Според експертите на банката малките общини и градове са изнесли на гърба си тежестта на реформите в образованието, без да получат необходимите компенсации от това. Те са местата с най-много затворени училища, което е довело до увеличаване на отпадащите ученици. Ако преди две години там поне в първи клас влизаха 100% от децата, напоследък училищния праг прекрачват едва 93 на сто от първолаците. Особено тежък е този проблем в общините с повече роми. Техните деца не посещават средищното училище не защото е далече, а защото не са достатъчно социализирани. Родителите им посочват като причини да не ги изпращат в клас най-често липсата на полуинтернати, където децата може да бъдат оставени за обучение след часовете. Други се жалват, че средищното школо не им осигурява храна или пък няма помещение, където те могат да изчакат училищния автобус. Като цяло повечето от тях изтъкват предимно битови причини за нежеланието си да пуснат децата в клас.

Според експертите на банката намаляващият брой на ромските деца в училище обрича работниците ни след 15-20 години на полуграмотност, защото много от тях ще излязат от тези среди. Освен това цели региони, където училищата са затворени, след време ще се окажат в изолирано положение и ще си имаме потомствени безработни и цели фамилии, които не са прекрачвали школския праг.

Анализаторите са наблюдавали особен феномен – малките училища и тези в отдалечените райони показват по-лоши резултати на тестовете от големите, но децата от етническите малцинства се справят по-добре там. Причината според някои от тях е в по-големите възможности за индивидуална работа с децата. Те обаче препоръчват изрично да проведем изследване защо в малките школа като цяло се появяват по-слаби резултати от обучението. Още повече че експертите откриват и една друга особеност, която задълбочава разликата между училищата – децата от бедни семейства, които нямат достъп до частни уроци, като цяло се справят по-лошо от връстниците си. Това е тенденция, която се задълбочава с годините, и след време можем да се изправим пред прослойка от бедни и необразовани хора, които няма да могат да се справят и в икономически план.

Една от препоръките обаче е качеството на обучението да не се мери с външното оценяване поне в досегашния му вид. Идеята е да се направи национален стандартизиран тест, който да се прилага в няколко последователни години. Само така според специалистите ще имаме яснота как се справят различните випуски с училищните задачи. Миниматурите засега не можели да послужат за подобен анализ, защото много от тях претърпяват промени през година и оценките от тях са несъпоставими. Един от примерите е външното оценяване в седми клас, което след двегодишно съществуване внезапно стана приемен изпит за гимназии и заради това бе променен моделът му. Освен това обществото нямало доверие въобще в миниматурите от 4 до 7 клас, защото най-често квестори при тях са учители от същото училище. Те познавали децата и им подсказвали отговорите, поради което резултатите не били национално представителни. Международните изследвания, в които българчетата участват, пък се оказват катастрофални като резултат – последното такова проучване PISA през 2006 година ни нареди на опашката по грамотност, като посочи, че около 50 на сто от децата не могат да изпълняват по-сложни задания върху текст освен обикновеното му прочитане. Резултатите по математика пък се влошават с всяко следващо международно проучване. Това е една от причините Световната банка да смята, че вероятно се налагат промени в учебните ни програми, които биха позволили децата да участват в такива изследвания равнопоставено с връстниците си. В момента страната ни е на крачка назад от Чили.
На практика у нас все още не може да бъде оценена качествената промяна, която е последвала от реформите, тъй като нямаме методика, с която да го правим. Не съществуват национални изследвания по този въпрос, а международните не съответстват на нашите стандарти. Става ясно, че реформата е икономисала 100 млн. лева, които иначе щяха да бъдат част от бюджета за образование, но спестените пари са налети предимно в увеличение на заплати, а не в подобряване на качеството на преподаване.

Стела Стоянова, в. „Стандарт“