Проф. Кокалов: Нашите студенти се реализират успешно

Професор Светослав Кокалов е ректор на Националната художествена академия. Той е художник с дългогодишна практика като сценограф. Оформя десетки представления – предимно по пиеси от световната класика, играни на най-престижните сцени в България. Ръководител е както на традиционни сценични проекти, така и на студентски пърформанси, вплитащи живо изпълнение, кинетична визия и звук. Експериментира с дигитално арт видео.

– Професор Кокалов, кое е най-голямото предимство на Националната художествена академия пред останалите висши учебни заведения?

– Онова, което кара кандидат-студентите да се насочват към нас, е марката на Художествената академия. Това е най-престижното училище за преподаване в областта на визуалните изкуства и дизайна, реставрацията, изкуствознанието, обучението учители в областта на изкуството. Това е 115-годишна традиция, която е доказала, че произвежда добро качество. Нашите студенти се реализират както в България, така и в Европа, в Америка. Много от тях и преподават в чужди университети.

Предимството е, че ние успяваме да следваме най-добрите класически академични традиции на XIX век от Мюнхен, Виена и Петербург. От друга страна, още от 30-те, 40-те, а след това и 60-те години – всички нови неща, които XX век е дал в тази посока (школи като Баухаус например). Имаме много силно влияние през 70-те и 80-те години от най-доброто от Чехия, от Полша и от Германия. Тук е натрупано безценно богатство като опит, като методика, което съчетаваме с новостите, които XXI век ни носи.

– Кои са най-предпочитаните специалности тази година?

– Традиционно нашите кандиат-студенти търсят специалностите, които осигуряват бързата им реализиация. Това са специалности, в които се преподава графичен дизайн, дизайн в областта на рекламата, в областта на книгоиздаването (книга и печатна графика, печат и визуална комуникация) и мода. Колкото и да е странно, продължава много високият интерес към специалности, които са изящни. При тях няма гарантирана реализация, но са интересни и любопитни за младите хора като олицетворение на истинското изкуство. В живописта продължават да кандидатстват много студенти.

– Как гледате на орязания бюджет за образование и наука? Ще повлияе ли това на развитието на Академията?

– Гледам с тъга. Няма да се отрази добре. Ще трябва да положим огромни усилия да запазим качеството. Неминуемо при намалени средства, трябва да се намали вложението в материали, в средства за консумативи за отопление, за хонорувани преподаватели. Имаме редица уникални специфични дисциплини и сме принудени да каним и външни преподаватели.

Изключването на допълнителното отопление през зимния период ни кара да намалим часовете за рисуване на голо тяло – нещо, което е фундамент, върху който стъпва академичното образование във визуалните изкуства в класическата му форма. Съкратихме летните учебни практики. Увеличихме зимната ваканция до месец и половина.

Намалената субсидия ще се отрази и в дейности, които досега Академията си е позволявала да подпомага студентите със социални плащания. Това са стипендиите. Не е ясно дали в пълен обем ще можем да изплатим стипендиите на докторантите. Ще трябва да слезем до минимума за стипендии, които се полагат по право на майки. Няма да можем да дадем стипендии за успех. Ще се наложи да увеличим наема на общежитията, за да покрием недостига между това, което ни дава държавата като субсидия и реалните разходи, които се правят за отопление, за ток и за заплати на персонала.

Наболял проблем е разпокъсаната и амортизирана материална база, която е крайно време да бъде обновена радикално. За съжаление, предвид кризата, тези планове ще бъдат отложени. В програмния период до 2013 година, явно са изчерпани възможносите. Ние кандидатствахме по програмата на енергийна ефективност за две от нашите сгради. Одобрени сме, но няма да бъдем финансирани, поради изчерпване на средствата. Класирането ни остави под чертата.

– Ще се наложи ли съкращение на щатни преподаватели и служители?

– Такова решение може да има, ако се окаже, че някоя структурна единица не е нужна. При нас организацията е така направена, че административният, преподавателският и техническият състав е минимумът, който можем да си позволим. Всички редовни преподаватели покриват учебния план и едно съкращение може да стане само след преструктуриране на учебните планове. Това ни изправя пред опасността да не отговорим на критериите за качество, за акредитация.

– Има ли тенденция възпитаниците на Академията да предпочитат работа в чужбина? Кои специалисти се реализират най-успешно зад граница?

– Разбира се. В коя област няма желание да се опита и навън? Нали затова е Европейския съюз – да дава възможност за пътуване зад граница.

Спектърът на нашите специалности е много широк. Съвсем наскоро един наш студент спечели доста сериозна, престижна световна награда в областта на модата.

– Разкажете повече за конкурсите и проектите, в които участват студентите на Академията. Как се финансират?

– В бюджетите на висшите учебни заведения има един раздел „Научна и художествена дейност”. Ние наблягаме на художествено-творческата дейност, тъй като такава е спецификата на учебното заведение. Имаме огромен списък от прояви – някои от тях са прерсонални, други – групови, трети – в смесени колективи (между предподаватели и студенти), на Софийско ниво, на национално ниво, на Европейско и Балканско ниво. Във всички тези нива имаме много сериозни натрупвания в последните 5-6 години.

И през 2010 година имаме редица много добри международни прояви, голямо количество индивидуални и групови участия. Имаме няколко мащабни събития, на които Академията е център. Вторият фестивал за дигитални изкуства, който мина през септември, с много силно чуждестранно участие на артисти, преподаватели и изследователи от цяла Европа и от Съединените щати, както и със силно българско участие. При орязания ни бюджет той не можеше да бъде направен без сериозната подкрепа на Столична община, на културните институти и посолства на Австрия, Германия, САЩ и Франция, както и на Национален фонд „Култура“.

През септември се проведе много интересен международен симпозиум по скулптура от дърво в Ахтопол. НХА участва в един международен проект, поредица от изложби и други събития, съвместно с Академията за изящни изкуства в Ханджоу, Китай по повод 50-годишнината на специалност „Текстил” и в чест на проф. Марин Върбанов, който е основал нашата специалност и ателие в китайската академия преди много години.

Във всичките тези проекти активно участват наши студенти. Това е своеобразен преход от образованието към реалния живот.

За следващата година планираме една много сериозна проява с участие на още 9 академии от Балканите. Проектът „Transform”, който ще се състои от 6 април до 8 май 2011. Той беше иницииран преди няколко години. Първото издание беше в Истанбул, сега ние ще бъдем домакини. Това е своеобразна олимпиада на академиите по изобразителни изкуства. В сегашната финансова ситуация ни е много трудно да реализираме този проект, но разчитаме да откликнат спонсори. Имаме обещана подкрепа от Столична община. Това ще бъде една много голяма изложба в залите на Националната галерия за чуждестранно изкуство с участието на около 200 студенти.

Фактът, че сме домакини на това събитие, е още едно доказателство за нивото на Академията като център на образованието в изобразителното изкуство в България и на Балканите. Без да претендираме да сме монополисти и без да се отказваме да се изправим на полето на конкуренцията, смятаме че Академията отговаря в истинския смисъл на думата Национална.

– Престижно ли е да си човек на изкуството в днешно време?

– Отговорът не може да бъде еднозначен. Знаем, че във всички браншове на изкуството има звезди. Има и хора на малко по-ниско ниво, има по-посредствени, има търсени, има нетърсени, както и оценени и недооценени. Реализацията на таланта и уменията е въпрос и на собствен мениджмънт. Пробивността играе голяма роля, когато говорим за успеха на един артист, било при нас или на международната сцена.

Но у нас има силно подценяване в тази област. В годините на прехода се наблюдава отдръпване на традиционния инвеститор в културата, на законния меценат – държавата. В продължение на много години не се правят откупки за изящно изкуство от нашите държавни музеи и галерии. Това драстично се разминава с европейските практики.

– Как ще коментирате появилите се слухове, че Академията ще се обедини с НАТФИЗ?

– Не всички слухове са верни. Нямаме нито такова решение, нито такава инициатива. Не е тайна, че министър Игнатов ни провокира да мислим в тази насока, но все още не ни е изложил реални мотиви и аз не разбирам защо го прави. Няма изчисления дали от финансова гледна точка това ще бъде изгодно. Аз дори се страхувам, че може да бъде по-скъпо. Дори и да се съкратят служители и преподаватели, бройката ще е минимална. А по всяка вероятност ще се появи някаква административна шапка, със съответните чиновници и съпътстващото утежняване на управленските процеси. Ако трябва чисто статистически да се отчита намаляване на бройката на висшите училища, едва ли трябва да се започва от най-утвърдените.

С колегите от другите национални академии сме в близки контакти. Често се случва студенти от нашата академия да отиват за магистърска специалност в НАТФИЗ, като Зорница София например. Имаме обмен на преподаватели. Така е било винаги и така ще бъде, но не виждам нужда от административно обединяване.

В проектобюджета за следващата година, който бе публикуван току-що, Академиите по изкуствата са с намалена субсидия, дори и спрямо тазгодишния. Това е катастрофа за нас. Всички ограничения, които правим тази година, са пряко силите ни. Казваме на студентите, че това е временно и трябва да издържим и да сме солидарни, отлагаме задължения и трупаме лихви. Ако този проектобюджет бъде утвърден, за нас, за Музикалната академия и НАТФИЗ това ще е тотален срив. И ние ще се обединим. Студенти и преподаватели от трите академии трябва да защитим правото си на съществуване, за да има бъдеще българската култура.

Въпросите зададе Десислава Пътева
Снимка: Николай Николов