Проф. д-р Христо Пимпирев е антарктически изследовател и преподавател по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Директор е на Националния център за полярни изследвания. Проф. Пимпирев участва в Първата национална антарктическа експедиция през сезона 1987/88. Лидер е на ежегодните национални научни кампании в Антарктика и е председател-учредител на Българския антарктически институт.
– Проф. Пимпирев, кои са новостите около Българската антрактическа база?
– Българската антрактическа база очаква да бъде открита за новия полярен сезон. Това ще бъде 19-тата Българска антрактическа експедиция и 18-тата поредна. Първата беше организирана по случай 100-годишнината на Софийския университет през 1988г. След това имаше прекъсване от 5 години и от 1993 г. всяко астрално лято се провежда експедиция до о.Ливингстън. През 1994г. там обявихме официално, с указ за президента Жельо Желев, българската база „Св.Климент Охридски”. Тогава тя беше само с два малки форгона, но постепенно се разрастна. Сега е едно малко селище. Имаме една основна постойка, две къщи в алпийски стил, научна лаборатория, пречиствателна станция – грижим се и за екологията. Това е най-чистият континент на земята… все още.
19-тата експедиция би трябвало да стартира, но имаме проблеми. Базата не е спирала, дори и през най-трудните години. Сега ние все още нямаме минималното финансиране, което всяка година получаваме от държавата. То е в рамките на 400 000 лева за цялата експедиция. Това включва закупуване на гориво, хранителни продукти, превоз на участниците и е абсолютно символично, в сравнение с бюджетите на другите страни. Например Чехия, която дори не е пълноправен член на Антрактическия договор, има една малка база, но нейния бюджет е 1 милион евро. Да не говорим за Испания, чиито годишен бюджет е 20 милиона евро.
Ако спрем сега ще бъде изключително жалко, тъй като самата база много трудно ще може да се възстанови, ако цяла година никой не е бил там. В последствие може да струва много повече да се стегне. Ние имаме планиран и договорен интернационален проект, който е към Европейската комисия. Очакваме гости от Португалия, Испания и САЩ. Всичко това е договорено още преди година. Предвид ситуацията може да се наложи да спрем международните си ангажименти.
– Може ли да се очаква финансиране, което не е обвързано с държавата?
– Полярната дейност е държавна политика, а не частно мероприятие. Няма частни експедиции в Антрактида. Ако има – те са туристически.
– С какви трудности, освен финансовите, се сблъсквате по време на организирането на експедициите?
– Това са трудностите. Откакто провеждаме експедиции, нямаме собствен кораб, собствена логистика, но имаме отлични отношения с другите страни, които имат съседни бази. Испанците всяка година ни предоставят места в своите кораби. Разбира се, ние сме ограничени поради тази причина – не можем да закараме пълен екип.
Тази година вече имаме уговорка с Испанската полярна програма, че ще ни предоставят места на своя кораб „Las Palmas”. Тук нямаме проблем. Освен това имаме разговори с бразилците, за да можем да използваме техни самолети. Всичко това се случва само на базата на нашите отлични отношения. Най-важното перо в един бюджет за Антрактира е достигането до там.
– Кога ще стартира следващата експедиция?
– Първата група от 7 души трябва да замине на 29 ноември. Това ще бъде предимно технически персонал – механик, стоители… Тя трябва да тръгне от София за Южна Америка. Другите държави подготвят експедиците си, специално в Антрактида, повече от година. А ние още не знаем дали ще тръгнем. Като ни държат в неведение, експедицията става по-рискована. Все пак там са най-суровите климатични условия на цялата земя.
– Каква е ролята на Българския антрактически институт в полярните изследвания?
– Българският антрактитески институт е първата институция в България, която започна целенасочено и планомерно да развива антрактическите изследвания. Той е основан още през 1993 г. от 6 души ентусиасти. Само след една-две години, когато вече имахме база, когато България стана полярна нация и бе призната от останалите държави, бяхме приети в престижни международни организации като Съвета намениджърите на национални антрактически програми и като Научния комитет за антрактически изследвания. През 1998г. беше най-голямото признание, когато България беше приета за постоянен конкултативен член на Антрактическия договор. Това е своеобразното правителство на континента. България с 27 държави го управлява. Всяка година се прави съвещание в една от държавите, които са пълноправни членки. Решават се всички въпроси, свързани с този континент – с екологията, с природните му ресурси… Това са две седмици, в които се провежда форум с участието на външните министри на страните.
– Как България участва в проекта „Aurora Borealis”?
– България участва в този проект като полярна държава. Европейсният полярен борд е самостоятелна организация, подкрепяна от Европейската научна фондация. България е член на Европейския полярен борд и бе включена в този мащабен инфраструктурен проект за Европейския съюз.
България, както и Европа, само може да спечели от този проект. А и науката в цял свят… Този кораб има възможности да бъде на лед през цялата година. За пръв път се появява плавателен съд, който може да сондира в морското дъно до 1 500 метра. Това не е правено досега. Науката е основна, но се преплита с икономика, тъй като в Северните полярни региони има индикации за големи находища на нефт и газ. Преплитат се и етически въпроси – на морското право, на международното право.
Това е наистина мащабен проект и ние само можем да се радваме, че сме част от него. Нашите учени ще имат възможност да работят на тази уникална научна лаборатория в недостатъчно изучените райони на планетата.
Въпросите зададе Десислава Пътева
Снимка: Николай Николов

8 октомври, 2010 09:19 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+
Мунчо коментира на 8 октомври, 2010 г., 16:18 ч.
С този т. нар. ректор Илчев, когото постоянно уличават в далавери и постоянно не желаят да подведат под отговорност, скоро и за тебишир няма да има пари.
Алма матер се превърна в Аква васер.