Проф.Стоян Денчев: Имаме уникални специалности

Проф. д.ик.н Стоян Денчев е ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии . Той е бивш главен секретар на Министерския съвет на Република България в правителството на проф. Любен Беров.Завършва Математическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ през 1978 г. От 1978 до 1986 г. работи в Централния машиностроителен институт. От 1986 до 1988 г. е директор по научните въпроси в Информационния център за трансфер на технологии „Информа“, София, а през 1988 – 1989 е заместник генерален директор на „Информа“. Последователно става кандидат на техническите науки, доцент, гост-доцент в университета в Бъркли, Калифорния, доктор на науките, професор. От 2002 г. е ректор на Колежа по библиотекознание и информационни технологии, от 2004 г. е ректор на същия колеж, преименуван в Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, а от 2006 г. е избран за председател на Съюза на народните читалища.

-Проф. Денчев, кое е уникалното в СВУБИТ?

– Отношението към българската книга и към книгата въобще. Аз по този повод казвам, че ние сме най-българското училище въобще, заради това, че тук се изучават всички проблеми, свързани с книгата и пренасяне на българския национален интендитет през вековете, неговото запазване и развитие.

– Кои са най-желаните специалности?

– Бих могъл да посоча някои специалности, но според мен е добре да кажа, че отношението към всички специално е еднакво и е добро. Преди 4-5 години имаше уклон към специалности, свързани с информационните технологии, с информационно банкерство. После този уклон премина към специалностите, свързани с изучаването на културно-историческото наследство на страната, а сега се възражда интереса към специалности, които носят консервативния позитивизъм на отношението към книгата – библиотекознание и библиография, библиотечен мениджмънт. Тък бих отличил специалността печатни комуникации. Имаме уникална специалност – информационно брокерство, която почти я няма в Европа. Взаимствана е от САЩ. Информационния брокер продава купува своите умения за боравене с информация.

– Радват ли се специалностите дистанционно обучение на голям интерес ?

– Предлагаме магистърски програми дистанционно обучение и те се радват на голям интерес. По-голяма част от бюджета на университета го формираме от тези постъпления.. Цените са много по-ниски сравнение с други утвърдени български университети – около 500лв.

-Какво ще се промени във вашето учебно заведение, след като стане университет?

– Ние сме най-новият университет с 6о-годишна история. Имаме приемственост – нещо, което продължава от 1950 година, когато е създаден Държавния библиотекарски институт. Сега той е преименуван в Университет по библиотекознание и информационни технологии. На първо място ще се промени самочувствието на нашите студенти и преподаватели. Още преди три години на визитните ни картички и бланки пише State University of library studies and information technologies., за да имаме нормалната разпознаваемост в Европейското образователно пространство. Не е обидно, но не е вярно да се представяме пред чуждестранните си колеги като специализирано училище. Звучи като школа за шофьорски курсове, което донякъде е обидно. Структурата и съдържанието на учебния процес, което се извършва при нас и във всеки чуждестранен университет, е едно и също.

– Имате ли нужните преподаватели, за да работите като университет?

– Това е нещото, с което се гордея най-много. Имаме най-добрия качествен състав на преподаватели в България. От 106 щатни преподаватели 25 са професори, 45 – доценти, имаме 21 доктора на науките и 58 доктора.

Имаме едно от малкото функциониращи докторски училища, което е уникално за нашата страна.

– Кои са най-интересните международни проекти, в които участвате?

– Работим по съвместни проекти с Австрия, Германия, САЩ. Ние сме представители на България в няколко международни институции и организации, които се занимават с библиотеки. Вчера, от международната организация на научните библиотеки „Либер” предлагат нашето висше училище, вече университет, да организира и проведе в България, през 2014 редовния конгрес на тази организация.

– Какво мислите за рейтингите на университетите? Знаете ли по какви критерии ще се съставят?

– Досега в България няма официална система за рейтинги, но различни социологически и други агенции се занимават с тази проблематика. От всички тези допитвания нашето учебно заведение е на едно от първите места. Не сме били на първо, но на второ, трето и четвърто сме били. От 51 висши училища в България да бъдеш на такива позиции уникално.

Струва ми се, че на първо място критерий в тези рейтинги е качеството на преподаването, както и броят на кандидатите за едно свободно място. По този показател сме на първо място от 5 години – имаме средно 15 кандидата за едно място за всяка специалност. Докато на други места има недостиг на студенти, при нас има наплив. Една от моите цели е да бъдем бутиков университет в България, който да мери своите постижения с най-добрите европейски и световни образователни институции

Нашият университет е един от най-конвертируемите – наши представители работят в почти всички големи библиотеки по света, включително Конгресната библиотека и България трябва да се гордее с това.

– Как според Вас новите технологии навлизат в образованието?

– Ако трябва да говоря за нашия университет – не сме най-добри в областта на компютърните технологии, но сме най-добри в информационните технологии, които имат отношение към библиотеките. Свързваме консерватизма, който е на базата на печатната книга, с новите информационни технологии.

– Какво мислите за занижената роля на библиотеките?

– Имаше спад. Сега тенденцията е обратна. Има различни международни програми – например програмата „Глобална библиотека”. В България има повече от 2000 читалищни библиотеки, които започват да живеят един нов живот. На фона на икономическите проблеми това се осъществява трудно. Но все пак има забележимо движение в позитивна посока в библиотечното дело в България и то е свързано с новите информационни технологии.

– Как ще коментирате навлизането на електронната книга?

– Това е екзистенциален въпрос. От моя гледна точка книгите се делят на две – книги за четете и книги – справочници. При първите човек изпитва удоволствие да я разтвори, да разгърне страниците. Това е като любовна тръпка – тя не може да се замени с нищо. А при книгите-справочници е като да влезеш в търсачките и да намериш това, което те интересува.

– Кое е най-важното, с което може да се похвалите навръх 6о-годишния юбилей?

– Пак се връщам към книгата – запазването на духовния облик на българския гражданин и преноса на тази идентичност през вековете. Ние ще продължаваме да правим това. Освен че бихме могли да се наричаме Библиотекарския университет на България, можем да бъдем наречени и университет на националната духовност.

Въпросите зададе Косара Белниколова

Снимки: Николай Николов