18 октомври, 2010 08:37 | 
Тийнейджърите ни се оказаха най-мързеливи в Европа. Родните младежи тръгват на работа най-рано на 23 години. Връстниците им в Европа обаче започват да се трудят 7 години по-рано. 70 на сто от 16-годишните в Холандия учат и работят. Средната възраст, на която стартират трудовия си стаж във Великобритания, пък е 17 г., в Германия и Австрия – 19 г. Това сочи статистиката, записана в новата Стратегия за младежта, която Министерският съвет прие преди дни. Проучванията показват също, че 50 на сто от младите хора у нас искат да развиват собствен бизнес, за да си бъдат сами началници. Същият процент младежи в Европа пък се насочват към предприемачеството заради предизвикателството да успееш. Освен това родните младежи не искат да работят друго освен това, за което са учили. В Европа обаче връстниците им започват трудовия си стаж с обща работа, която да им изкарва таксите за университетите, а след като завършат, се насочват към специалността си.
Данните, представени на заседанието на кабинета, показват още, че българските мъже живеят най-дълго при мама. Девойките у нас изкарват в родната къща до 28 г., а мъжете – най-малко до 30 г.
Друго интересно разминаване между данните у нас и в Европа е за начина на образование. Всеки пети младеж у нас няма книги в дома си. Сериозна литература четат едва 16% от учениците, 29% от студентите, 13% от работещите и само 8% от безработните. Значителна е ножицата и в ползването на компютър. 57% от тийнейджърите в България влизат редовно в нета. В Европа този процент обаче стига 85 на сто.
Младите хора у нас не само не се интересуват от политика, но и са скептично настроени към всякакви видове организирана дейност и доброволчеството. Едва 7% от младите българи членуват в неправителствена организация, а 2,2% се причисляват към някоя партия. В Европа този процент е три пъти по-висок.
Фактите от изследването провокираха кабинета да подготви стратегия, която да насочва развитието на младите у нас още в ученическите им години. Идеята е тийнейджърите да знаят с какво искат да се занимават, преди да отидат в университет, за да могат, докато учат и да работят или пък да се образоват допълнително с курсове и работа в неправителствени организации.
Сияна Севова, в. „Стандарт“
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype. 
Facebook
Twitter
Google+
Na Brat Pit Brat mu коментира на 11 април, 2011 г., 22:27 ч.
Ми мързеливи сме. Да не е лесно да си мързелив. Освен това никой не ни организира за нещо. С тези компютърни игри и цигари до никъде не се стига. По-добре отново да се направят занимания за тийн-хората ама такиа квит си искаме ние . Можем де предложим това онова на учителите ама те нали са консервативно. шото иначе няма смисъл насила да ни карат да праим нещо. просто нема да стане. Тъй си мисля
Ziwa коментира на 28 април, 2011 г., 23:15 ч.
И какво и къде според вас да работим като навсякъде искат опит? Къде да го натрупаме? Даже в заведение за бързо хранене е трудно да се уредиш, почти навсякъде искат 18. Няма условия! Толкова ли е трудно да се разбере? Какво да работим, с цялата административна бумащина все повече работодатели не взимат непълнолетни.
А живеенето дълго при семейството – е с тия заплати какво очаквате?! Тука минималната заплата е 240 лв, в Австрия за 10ч. кетъринг взимат 120 евро. Аман от такива неадекватни съпоставки!