Учениците не са готови за гражданското общество

Как и до каква степен училищното обучение подготвя младите хора за ролята им на граждани? Отговор на този въпрос дава третото световно проучване на гражданското образование. То е проведено от Международната асоциация за оценяване на образователните постижения. Тази неправителствена асоциация изследва състоянието на гражданското образование през различни обществени периоди. Първото оценяване се провежда през 1971 г. в 21 държави. Второто е през 1999 г. В него участват около 90 хиляди 14-годишни ученици от 28 държави. Сред тях са и 2884 български осмокласници.

Сегашното изследване е направено 10 години по-късно в условията на динамично променящи се обществено-икономически процеси, засилваща се глобализация и отслабващ интерес от страна на младите към обществено-политическия живот. Проучването обхваща държави от Европа, Латинска Америка и Азия. Участват повече от 140 000 ученици от над 5300 училища в 38 държави. Въпросниците попълват и около 62 000 учители.
Чрез тест и въпросници се измерват познавателните процеси, възприятията, ценностите и нагласите на участниците в изследването. Тестът съдържа 80 задачи с избираем или кратък свободен отговор.
Всеки ученик разполага с 45 минути, за да реши задачите. Българските ученици, както и останалите участници от европейските държави, попълват и модул, разкриващ знанията им за ЕС.
У нас изследването се провежда от Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието към Министерството на образованието, младежта и науката.

В България изследването е направено през февруари и март 2009 г. Участват 3257 осмокласници и 1850 учители от 158 училища в страната.

Първата медия, която разполага с резултатите от изследването, е в. „Аз Буки”.

Гражданското образование включва знания за официалните институции и процесите на гражданския живот и за възможностите за гражданско поведение и участие. От учениците се очаква да познават механизмите за взимане на решения, управление и законодателен контрол, функционирането на политическите институции и др.

Средният резултат на българските осмокласници, които са участвали в изследването, е 466 точки. Той е значително по-нисък от средния резултат за останалите държави – 500 точки. С най-високи постижения са учениците от Финландия, Дания, Република Корея. Най-ниско в ск?лата са Доминиканска република, Парагвай, Индонезия и Гватемала.

Особеност на гражданското образование е, че то в много голяма степен се основава върху по-широка обща грамотност на учениците. Без съмнение, за да анализира политически документи или да намира и интерпретира определена информация в медиите, например, ученикът трябва да притежава определени умения за работа с текст. В този смисъл гражданското образование може да се приеме и като критерий за равнището на тези умения.

Резултатите у нас показват, че почти ? от оценяваните ученици не са формирали гражданските си компетентности. Става ясно също, че момичетата в България се ориентират много по-добре в проблематиката на гражданското образование от момчетата. Те са показали среден резултат, по-висок с 26 точки от средния резултат на момчетата. Всъщност, във всички държави момичетата са се представили по-добре от момчетата, като разликата е 22 точки в полза на момичетата.

За целите на анализа българските ученици са обединени в три условни групи, отчитащи етапа на обучение и подготовката, която получават в училище: прогимназиална, гимназиална профилирана и гимназиална професионална.
Разликата между средните резултати на осмокласниците от основните училища, от една страна, и техните връстници от профилираните и професионалните гимназии, от друга, е значителна – съответно 132 и 91 точки. Необходимо е да се уточни, че осмокласниците в профилираните и професионалните гимназии не изучават учебните предмети, чрез които се осъществява гражданското образование: география и икономика, история и цивилизация и философски цикъл.

При европейския модул се оценяват знанията за символите на ЕС, броя на държавите-членки, институциите на Евросъюза и др. Забележително е, че средният резултат на българските ученици от европейския тест е 496 точки, т.е. значително по-висок от общия им среден резултат от 466 точки и се доближава до средното за общо ниво (500 точки).

Изследването проучва и факторите, които формират познанията на осмокласниците за гражданското общество. Затова резултатите се анализират и според семейната среда. Един от най-точните показатели за социално-икономическия статус на ученика е професионалният статус на родителите му. Зависимостта между статуса на родителите и постиженията на учениците се проявява с различна сила в отделните държави. В някои държави разликите са сравнително малки. В България обаче тази връзка е много силна. Според данните, които българските ученици са посочили за семействата си, може да се предположи, че:

– 37% от тях имат нисък социално-икономически статус. Техният среден резултат е 420 точки;
– 43% имат среден социално-икономически статус и средният им резултат е 486 точки;
– ?21% имат висок социално-икономически статус и среден резултат от 536 точки.

Разликата между постиженията на учениците с различен социално-икономически статус в България е значителна и се измерва с 48 точки. (Средната цифра за всички останали ученици е 29 точки). Това е най-голямата измерена разлика в сравнение с всички останали държави, което е знак за изключително силното влияние на социално-икономическите фактори върху постиженията на учениците изобщо.
Интересен факт е отношението към политическите партии у нас и в чужбина. Средно 41% от всички ученици посочват, че имат доверие в политическите партии в своите държави. Що се отнася до българските ученици, то тези, които вярват на политиците, са едва 32%.
Анализите показват, че младите хора се интересуват все по-малко от политика и желанието им да участват в политическия живот намалява. В този контекст са данните за готовността на учениците да гласуват на избори в бъдеще. Избирателното право е едно от най-важните завоевания на демокрацията и проява на гражданско самосъзнание. В другите държави средно 81% от учениците биха се възползвали от това свое право. Делът на българските ученици, които са мотивирани по този начин да участват в гражданското общество, е значително по-нисък – 69%. Техният среден резултат на теста е по-нисък с 45 точки от общия среден резултат. Значителна част от учениците у нас (78%) са убедени, че службите за сигурност трябва да могат да проверяват писмата, телефонните разговори и електронната поща на всеки, който е заподозрян, че заплашва националната сигурност. 94% са категорични, че полицията трябва да има правото да държи в затвора без съдебен процес хора, които са заподозрени, че заплашват националната сигурност. Подобна безапелационна позиция поражда недоумение, особено в контекста на човешките права и презумпцията за невинност, но тя е показателна за общите нагласи сред младите хора по отношение на престъпността и борбата с нея в нашата държава, посочват авторите на изследването.

Голяма част от учениците (87%) се самоопределят като патриоти и посочват, че изпитват дълбоко уважение към България. Според тях всички ние трябва да се гордеем с това, което сме постигнали. Не бива да се пренебрегват обаче останалите 13%, които казват, че нямат основание да се гордеят със своята родина. Като се има предвид, че мнението на тези 13% от учениците е представително за позицията на 15 454 български осмокласници, определено има повод за размисъл.

От своя страна учителите посочват, че не се затрудняват при преподаването на теми като човешките права, различни културни и етнически групи, права и отговорности на работното място, околна среда, емиграция и имиграция, равни възможности за мъжете и жените, граждански права и отговорности, конституция и политическа система и др. Затруднения обаче изпитват в областите икономика и бизнес, доброволчески групи, медии, глобално общество и международни организации.

Училището е институцията с водеща роля за подготовката на младите хора като автономни и отговорни граждани. Именно то трябва да ги поощрява да мислят самостоятелно, да отстояват позициите си и да поемат отговорност за действията си. За тази цел училището само по себе си трябва да се превърне в територия за гражданска изява на своите ученици.

в. „Аз Буки“