Федерация ще обединява българите по света

Росен Иванов е председател на Държавната агенция на българите в чужбина.

Държавната агенция за българите в чужбина е органът, който координира и контролира държавната политика за българите зад граница. Естествено, приоритетите в дейността й се определят от тази функция. На първо място е контактът с българските общности, с българските медии, религиозни организации, културни дружества на сънародниците ни зад граница. Тези организации помагат на българите да запазят родната си култура. Второто, че и третото поколение потомци на българи, отрасло в други страни, искат да знаят своя език. Помага ли програмата на Министерството на образованието „Роден език и култура зад граница” е първият ни въпрос към РОСЕН ИВАНОВ, председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

-Агенцията е партньор по програмата „Роден език и култура зад граница”, осигуряваме необходимото за т. нар. неделни училища, за културни клубове. Образователната дейност е част от цялостната ни политика за съхраняване на българското етнопространство и национално самосъзнание.

-Агенцията ли е единствената институция с правомощия да издава документи за произхода на всеки потърсил българско гражданство?

-Да, ние издаваме документи за български произход. Отговорни сме за цялостната дейност по проверката им. Документите, установяващи български произход, не се изискват само за получаване на гражданство, а и за други административни услуги – получаване на визи, обучение в страната и т.н.

Съгласно разпоредбата на чл.15 от Закона за българското гражданство сме длъжни в едномесечен срок да издадем удостоверението за произход. Тези, които са с редовни документи или не се налага допълнителна проверка по тях, се издават до две седмици. От началото на годината до края на ноември над 3100 души получиха удостоверения за български произход.

-Защо още се бави новият Закон за българите зад граница?

-В началото на лятото работата по нормативния акт беше спряна, за да се набере повече информация от дипломатическите и консулските ни служби. Сега с усилен темп се подготвя проектозаконът, където участват експерти от агенцията. Мисля, че до пролетта на следващата година текстът ще бъде готов.

– Новите моменти в него?

– Предстои създаването на орган, който да обедини българите извън пределите на страната. Съществуващият досега, закрепен като структура към закона, е недействащ. Например, считаме, че представителството на българите и техните общности трябва да е реално. Тези 9 – 10 души, които представляват интересите на сънародниците ни, са недостатъчни. Има и припокриване на функциите им с тези на Агенцията. Мнението на работната група по новия закон е, че се налага по-широко представителство. Бъдещият Национален съвет – така условно сме го нарекли, и Фондът, който ще се създаде, са „точките” от законопроекта, по които предстои да работим. След публикуването на проектозакона – на електронната страница на Агенцията, ще очакваме българите, живеещи зад граница, да участват с идеи и предложения.

-Само преди дни на среща на представителите на българските общности в Испания бе издигната идеята за учредяване на международна организация на българите, живеещи зад граница. Идеята, която Вие представихте заедно с посланика ни в Мадрид, бе прегърната и от самия Христо Стоичков. Смятате ли, че на практика се положи началото нова организация?

-Сънародниците ни в Испания са прогледнали за чудесни идеи. Христо Стоичков е човекът, материализирал усилията на целия отбор преди години. Днес отново останах изумен от светкавичната му реакция. Веднага след представянето на инициативата за международна организация на сънародниците ни зад граница, Стоичков се включи с жар. Той предложи нещо много практично – организацията по-бързо да бъде създадена. Отложи ли се във времето, ще се разпилее като идея. Сам заяви, че ще помага с всичко каквото може. Това, че Христо Стоичков заложи своето емблематично име, като решително пое идеята българите в света да имат своя мощна, обща организация, вече е положено начало.
Работим усилено по план-програма за бъдещата федерация. Предвижда се структурата да бъде достатъчно свободна. Важно е и държавата чрез различните си институции да успее да съпровожда процеса не като наблюдател, а като жив участник.

– Имахте нарочна среща с омбудсмана Константин Пенчев. Какви общи въпроси решавахте?

-Омбудсманът няма право на екстериториално въздействие, но има организация на омбудсманите от страните на евросъюза. Това е сериозно предимство и може да ни помага със съвети, по питания, с личните си контакти.

По-конкретно на срещата си обсъдихме въпроси, свързани с правата на българите, живеещи в други страни. За какво става дума?

Чл.36 от Конституцията казва, че изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани, а чл. 2 говори за задължителното му изучаване. Продължавам с чл. 53, който изисква образованието до 16-годишна възраст да е задължително, както основното и средното е безплатно. Чл.26 на конституцията казва: гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази конституция. Налага се достатъчно ясен извод: тези хора, макар и извън пределите на страната, имат ясно определени и права, и задължения.

– Но има случаи български семейства да спират децата си да учат родния език. Как реагирате като институция на това?

– Аз вярвам, че ако се прояви внимание към тях, ако работим целенасочено, до голяма степен ще ограничим подобни прояви. Подехме инициатива да снабдим всяко българско училище и клуб зад граница със знаме, герб и химн. Символите показват, че България я има. Разбира се, няма да спрем дотук.

в. „АзБуки“