150 юнаци извиха хоро в ледените води на Тунджа

Над 150 мъже извиха здраво хоро навръх Богоявление в ледените води на река Тунджа в Калофер под звуците на черковните камбани. Традицията мъже да пеят и да играят хоро в реката на зазоряване датира от стотици години. Подготовката за празника започнала дни преди 6 януари, разказа кметицата на Калофер София Димитрова. В деня преди хорото мъжете от градчето се събрали и направили бент на реката. Така спрели буйните й води, а самите те започнали да се подгряват също 24 часа преди празника.

Прегърнати през рамо, облечените в народни носии мъже развяваха българския трибагреник и пееха народната песен „Залюбила е Василка”. Начело бяха музикантите с две гайди и тъпан. Отец Мирчо от местната черква отслужи празничен водосвет, след което хвърли Богоявленския кръст в реката.

За участниците в мъжкото хоро няма значение кой ще се докопа първи до кръста. Вчера той бе изваден от калофереца Румен Стоянов, който също по стара традиция го връчи на най-малкия участник в хорото. Това беше 9-годишният Генко Славчев от Калофер, който под бдителния поглед на майка си навлезе за първи път през живота си в ледената Тунджа. „За първи път ми е да играя мъжко хоро. Няма да замръзна, защото никой не замръзва, когато хваща кръста. Пожелавам си да съм жив и здрав”, казва малкият смелчага.

„Отсега почваме подготовката за догодина”, се пошегува на излизане от реката Румен Стоянов. Според него мотивацията мъжете да влязат в студената вода е само и единствено от чувство за патриотизъм и спазване на старите традиции. Друг участник в мъжкото хоро – Христо Пънов от Калофер, си призна, че е подгрял с близо 4 литра вино. „От снощи си пием винце с черен пипер и няма да се разболеем”, бе уверен мъжът.

Никой не кани мъжете предварително за хорото. След като решат да участват, подгряват телата си с греяна ракия и вино, обличат се в народни носии с червени пояси и вълнени потури и се хващат на хорото. Час преди зазоряване на 6 януари хорото обикаля улиците на подбалканското градче и събира желаещите да се потопят в реката. Минути преди 8,30 часа сутринта, след като местната черква „Свети Архангел” удари празничните камбани, мъжете нагазват в реката под съпровода на тъпан и гайди.

Самите те не спират да пеят народни песни, докато, хванати през рамо, танцуват. Повече от час продължи ритуалният танц в реката, наблюдаван от близо 4000 зяпачи, привлечени от необикновеното вадене на богоявленския кръст в Калофер. След мъжкото хоро в реката празникът се пренесе в центъра на Калофер, където бяха поднесени венци и цветя в чест на 163-тата годишнина от рождението на Христо Ботев.

В съседния Сопот пък се шегуват, че с калоферци са кръвно свързани от столетия. Легендата разказва, че когато на Калифер войвода му омръзнал скитническия живот, решил да се задоми. Местният турски бей обаче му казал, че ще даде прошка с ферман на четата му, само ако всички се оженят. Така щял да им разреши да се заселят на неговите земи. Войводата и хората му отишли на хорото на мегдана в Сопот и всеки грабнал по една девойка.

Калифер войвода взел за жена Раданка, сестрата на своя знаменосец. Така калоферци се сдобили с жени от Сопот и завинаги се свързали кръвно. Увлекателната легенда разказва кметът на Сопот Веселин Личев. Заради тази кръвна връзка между двата града от три години традицията да се играе мъжко хоро в реката е възобновена и в Сопот.

Йордан Делев, на 24 години, извади разпятието в Асеновград при Великия богоявленски водосвет. Мъжът е от Асеновград и скача за кръста за 6-а поредна година, но за първи път успява да го улови. По традиция Делев получи от кмета на община Асеновград 200 лева и буренце с 10 литра асеновградски мавруд. При предаването на разпятието той получи награда и от църквата. За първа година кметът отличи и най-възрастния мъж, набрал смелост да скочи в ледените води на р. Чая. Това е 77-годишният Щерьо Георгиев Арабаджиев, който получи грамота с пожелания да бъде още дълги години здрав и все така жизнен, за да участва в ритуала.

Великият богоявленски водосвет се състоя в предварително завирената река Чая до моста на хотел “Асеновец”. В надпреварата в “ловенето” на кръста се включиха 15 мъже. На празника присъстваха стотици граждани на града.

Свещеници от местните църкви отслужиха преди това традиционния Богоявленски водосвет на бойното знаме на 4-ти артилерийски полк в Асеновград. След прочитане на молитвата „За успех на народа” свещениците поръсиха със светена вода за здраве и успехи представителните части на подразделението и бойното му знаме.

В Пловдив кръстът от река Марица бе изваден от 24-годишния студент Стойчо Керкелов. Заедно с него в реката навлязоха около 35 мъже. Близо половин час продължи Богоявленския водосвет, отслужен от Пловдивския митрополит Николай. Стойчо Керкелов е студент в първи курс в Пловдив, учи физическо възпитание и се хвърля в ледените води на реката за девети път.

За първи път водосвет у нас е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година. От тогава до падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет. Традицията се възстановява след Освобождението през 1878 г. от първия военен министър на Княжество България Пьотър Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г. След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет се извършва за първи път през 1993 г.

Ели Крумова, в. „Монитор“