6000 кукери разтърсиха Перник

Над 6000 кукери от цяла България и Европа разтърсиха град Перник с юбилейния брой на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва 2011”. За 20-ти пореден път хиляди звънци и страшни маски прогониха злите сили от миньорския град и пожелаха на събралото се множество една по-добра, по-здрава и по-благодатна нова година.

Фестивалът в Перник се провежда още от далечната 1966 година. От 1985 година има статут на международен, а през 2009 година президентът на Федерацията на европейските карнавални градове Хенри ван дер Кроон обявява Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. Тази година за всеобща радост „Сурва” стана част от конвенцията за нематериално културно наследство в ЮНЕСКО.

Международният фестивал в Перник e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Кукерските игри са най-голямото събитие, което се случва в града за цялата година. Те са и най-голямата радост за жителите на Перник, които въпреки че всяка година стават свидетели на карнавала, отново и отново се впускат със страст в празника. С всеки изминал път пък туристите се увеличават, стотици фотоапарати запечатват забележителни и неповторими моменти, медии от цяла Европа идват, за да заснемат уникалните български традиции.

В продължение на 3 дни различни групи от участници представят пред специална комисия своя „номер”, а тя, заедно със зрителите, определят победителите за всяко издание. Истината обаче е, че не наградата кара участниците да се връщат за 20-ти път на площада в Перник. „Веднъж станеш ли кукер, оставаш кукер за цял живот”, разказа със сълзи на очите най-стария участник във фестивала, който е на 87 години. Най-малкият пък участник тази година е само на година и 7 месеца, но родителите му са категорични, че детето ще бъде въведено завинаги в магията на кукерите.

За да съществува фестивал като „Сурва” толкова успешно, то той трябва да си има специални традиции. Всяка една група „загрява” още рано сутринта с песни, танци и греяно вино. Сурвакарите си имат строга програма, която спазват. Имат си и водач, който се познава по перото в шапката си, острата сабя, която сече въздуха в знак за команда, и свирката, която надува в такт. Истината е, че докато дойде ред на всяка една от 90-те групи да се покаже пред комисията и да бъде оценена, минават часове, тъй като опашката до сцената е безкрайна. Това обаче е най-хубавата част от празника, тъй като през тези часове кукерите се впусакат в едно безкрайно забавление както за себе си, така и стотиците любопитни лица, които изпиват с очи маските и звънците им. Всъщност кукерите не носят звънци, както сами поправят, а чанове. Повечето от тях са им предадени по наследство от бащи и дядовци. Момче от Батановци разказва, че тежи 80 килограма, а чановете, с които танцува, тежат 50. Въпреки това то е убедено, че докато съществуват игрите всяка година ще идва с тях.

Всяка трупа има своя запазена марка и стил. Познавачите на кукерския фестивал в Перник вече могат да познават по вида маски и кожи самия регион, от който идват кукерите. Село Дивотино, област Перник, е най-отличаваната група през годините. Техните маски, които поставаят на главите си, стигат размери над 2 метра. От групата разказват, че самите маски не тежат, тъй като са „нашарени” само от цветни кокоши пера, подредени в определена комбинация, за да могат да изобразят надпис или страшно лице. „Високите маски всъщност наричаме ликове, тъй като със уродливите им лица гоним злите духове”, разказва Стоян, който за 14-ти път играе заедно със съселяните си в Перник.

Във всяка група по традиция трябва да има булка и младоженец, които да бъдат венчани от поп. Кукерите от Бела вода представиха пред публиката свой сватбарски обичай, в който свекъра хвърля върху бял плат пари за черни дни за младото семейство. Свекървата пък хвърли жито за здраве. Групата води истинско магаре, което оре нивата, за да има с какво младите да се трудят за насъщния хляб. „Господ здраве да ви дава, да обелеете достолепно като Рила планина”, нарежда стария свекър. Над 50 души в народни носии извиват кръшно хоро на пъпа на Перник, топли погачи се чупят, червено вино се лее, страшното топче гърми, стар мечкар води своята мечка, която гази за здраве, а страшните кукери започват своя танц за благодат.

Чужденците, които участват в „Сурва”, трудно се вписват във фестивала, тъй като техните карнавални маски сериозно се разграничават от традиционните български. Но това не пречи всяка година участници от Франция, Япония, Китай, Германия, Русия, Гръция, Турция, Сърбия и още десетки държави да идват пак.

Българските участници обаче са приети с най-голяма радост. Миро танцува вече 4 часа и публиката не спира да му ръкопляска. За Академика БГ той разказа, че е от групата на Павел Баня, на 75 години е и откато се помни участва във фестивала. Чановете му тежат 35 килограма и са по-специални. „На моя дядо са и са правени от войнишки каски, ползвани през Първата световна война”. Кожата, в която е облечен, е овча. „Не, не ме е страх от шап, това са глупости, опитаха се да ни развалят празника като го отменят, но ние не позволихме”.

Христо пък е от Благоевград. Той дори не може да си спомни от коя година идва да танцува в Перник. Облечен е в костюм, чийто косъм достига над метър. Всичко е изработено ръчно. Разказва, че за направата му са били необходими 8 диви кози и пръчове. „Ние ще представим на комисията сватба, и по-скоро посрещането на чорбаджиите в къщата”. Христо признава, че участва, за да се забавлява, но не крие, че се гордее и с наградите на групата си от предходните години. Миналата година например са грабнали наградата за атрактивност и за най-малък участник. Същия участник и тази година е сред кукерите, но той вече е на 2 години и 8 месеца. Това не му пречи да има завързани на пояса си малки чанове.

Петя пък е от село Расник, и въпреки че е жена, редом с мъжете танцува, облечена в кожи. За 16-ти пореден път участва. „Много награди сме печелили, от цял свят. Десетки медали – сребърни, бронзови, златни, статуетки. Много пътуваме в чужбина – Франция, Хърватска, Сърбия. Но най-обичаме игрите в Перник, конкуренцията е огромна, събитието е мащабно, невероятно е”. Казва, че традициите отдавна са променени и все повече жени започват да обличат кукерски костюми.

От 28 до 30 януари Перник е преобразен. Семейства с децата си, хванати за ръце, се потапят в магията на българското. Празникът сякаш сплотява познати и непознати в една всеобща радост и еуфория. С песни, български хора, тъпани и гайди, захарен памук и балони хиляди българи стават едно цяло. Макар и само за 3 дни.

Десислава Недялкова
Снимки: Николай Николов