Н.Пр. Карел ван Кестерен е роден през 1948 г. Завършва международно право в университета в Наймехен, Нидерландия. През 1974 г. започва работа в Министерството на външните работи. Работи по сътрудничеството с ООН. Става заместник-посланик на страната си в Колумбия, после и в Испания. Посланик е в Никарагуа, както и в Танзания с три държави на коакредитация – Мадагаскар, Мавриций и Съюз на Коморски острови.
От семтември 2009 г. е посланик в България.
Владее нидерландски, английски, френски, испански и немски език.
– Какви са по-важните моменти на сътрудничество между Нидерландия и България в областта на образованието и науката?
– Сътрудничеството между Нидерландия и България в областта на образованието и науката датира още преди присъединяването на България към Европейския съюз. Благодарение на стипендиантски програми като MTEC и Matra, създадени от холандското правителство, много български студенти, учени и държавни служители получиха шанса да се обучават, да правят научни изследвания или да участват в специализирани курсове. Днес все още има такива възможности, но българите вече трябва да се състезават с младите хора от целия Европейски съюз, желаещи да се обучават в Нидерландия.
Независимо от това, моята страна продължава да бъде популярна дестинация за обучение сред младите българи. Според последните данни, предоставени от Нидерландската организация за международно сътрудничество в областта на висшето образование, в момента 1200 български студенти се обучават в държавни университети в Нидерландия. Преди няколко години, те бяха около 200. Това прави българите една от най-бързо растящите групи и ние сме щастливи от този факт.
Свидетели сме също и на засилващо се сътрудничество между български и холандски университети при съвместни магистърски и бакалавърски програми.
Интерес представлява и Нидерландският институт за научни изследвания (NIAS). Той обединява учени от различни страни, като им предоставя възможност да реализират проучванията си за периоди от пет или десет месеца в град Васенаар. Българите, специализирали в NIAS, са сформирали група в България и поддържат добри контакти с останалите свои колеги от института. Според мен това е пример за отлично холандско-българско сътрудничество в областта на науката и образованието.
– Каква ще бъде 2011 г. за системата на средното и висшето образование и науката в Нидерландия?
– Нидерландия се стреми да бъде сред първите пет икономики, базирани на образованието. В момент, в който България реформира образователната си система, нашето правителство също предприема редица мерки в тази област.
Една от амбициите на нашето правителство е да подготви по-добре младите хора за международния трудов пазар. Политиката в тази посока предвижда подкрепа за образователната система чрез сътрудничество с бизнесобщността, фокусирани върху предприемачеството и трудовия пазар. Бихме желали да привлечем изтъкнати лектори и студенти от чужбина, както и да стимулираме големи академични и научни изследвания в Нидерландия. Ще работим за превръщане на научните резултати в пазарни приложения. Нашето правителство ще съдейства на сътрудничеството в областта на изследванията между бизнесобщността, правителството и университетите. Така например, ще бъдат подкрепяни университетски програми за стартиране на бизнес. Повече служители в търговски компании и различни индустрии ще могат да работят почасово и като учители.
– Ще се отразят ли международните финансови и икономически проблеми върху образователния и научния сектор в страната Ви?
– Правителствата в цяла Европа срещат бюджетни затруднения, включително и холандското. Образованието и науката не могат да останат изцяло незасегнати от финансовите проблеми. На този етап обаче, ще има само ограничени съкращения в системата с цел тя да стане по-ефективна. Предвижда се въвеждане на по-високи образователни такси за студентите, на които им отнема повече от средното време за завършване на образователната им степен. Ще има и финансови санкции за университетите, в които тези студенти се обучават.
– Модерната и добре развита образователна система на страната Ви привлича студенти не само от Европа, но и от целия свят. Каква е целта на тази политика ?
– Бих казал, че това е двустранен процес. От една страна, Нидерландия с удоволствие приема за няколко години ентусиазирани млади хора от цял свят. Моята страна е малка, но отворена към света. Аз често се шегувам, че ако желаете да видите Франция – вие отивате във Франция, ако се интересувате от Германия – посещавате Германия, но ако желаете да опознаете света – вие отивате в Нидерландия.
Много млади хора избират нашата страна, защото са привлечени от многобройните и висококачествени образователни програми на английски език. От проучвания знаем, че чуждестранните студенти, както и работодателите, особено ценят и факта, че образователните курсове не са просто теоретични. Има изобилие от програми по приложни науки, подготвящи студента за професията, като например логистика, хотелиерски мениджмънт и други. Относително ниските образователни такси – средната годишна такса е около 1700 евро – също са смятани за привлекателни. Според последни данни, в Холандия се обучават 76 750 международни студенти. С увеличението на таксите в други страни холандските университети очакват дори ръст по този показател.
– Как се финансира науката в Холандия и доколко се инвестира в нея?
– Научните програми в Холандия покриват спектъра от фундаментални до приложни изследвания. Гамата от теми е широка. Всеки министър е отговорен за развитието на науката и изследванията в своята област. Министърът на образованието, културата и науката координира политиката в областта на науката. Министърът на икономическите отношения отговаря за технологичната политика. Компаниите и правителството са най-важната финансова опора на научните изследвания в Нидерландия, с дял респективно 52% и 36%. Други финансови източници са медицинските фондове, чуждестранните компании и, разбира се, Европейската комисия. Общата сума на подкрепата възлиза на около 8.1 милиарда евро.
Може би някои от читателите ви не знаят, но холандците имат дългогодишна традиция на изобретения и открития. Холандски учени и инженери са допринесли значително за човешкия прогрес като цяло: от създаването на микроскопа през ХVІ век, през процеса на фотосинтезата през ХVІІІ век и компактдиска и хемодиализата през ХХ век. Благодарение на новите технологии и науката, ние успяхме да постигнем добри резултати в управлението на водите и енергийния сектор.
в. „АзБуки“

17 февруари, 2011 10:19 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+