До 2020 година 36 на сто от българите трябва да са с висше образование

Съветът по образование, младеж, култура и спорт на своето редовно заседание на 14 февруари 2011 г. в Брюксел одобри заключения за ролята на образованието и обучението за изпълнение на Стратегия „Европа 2020”. Съветът изтъкна, че образованието и обучението ще играят основополагаща роля за постигане целите на „Европа 2020”, като дават на гражданите уменията и компетентностите, от които се нуждаят европейската икономика и европейското общество. Съветът отчете и спешнaта нужда да сe инвестира ефикасно във висококачествено, модернизирано и реформирано обучение, което ще помогне за преодоляване в краткосрочен план на последиците от кризата и ще положи основите на благополучието за Европа в дългосрочен план. На срещата в Брюксел България бе представена от заместник- министъра на образованието, младежта и науката Петя Евтимова.

– Госпожо заместник-министър, каква е българската позиция, която представихте на срещата в Брюксел?

– В представената в Брюксел българска позиция се набляга на факта, че изпълнението на целите, поставени в стратегия „Европа 2020” изисква глобален подход. Определянето на националните цели, свързани с общоевропейските, следва да стъпи на обективните фактори на всяка държава-членка. Целите трябва да бъдат оптимистични, но в същото време и реалистични, изпълними. Да не се залита в поставяне на недостижими цели. Три от водещите цели на „Европа 2020” са свързани с образованието и науката. Общите европейски цели включват до 2020 г. да се намали делът на отпадналите от училище ученици; да се повиши делът на завършващите висше образование на 40 на сто; 3 на сто от БВП да бъдат заделяни за наука и иновации.

– Доколко тези цели са реалистични за България?

– В проекта за национална програма за реформи в изпълнение на стратегия „Европа 2020” сме заложили като национални цели намаляване на дела на отпадналите от училище до 11% .. В момента този процент е малко над 14. Посочили сме като национална цел повишаване на дела на завършилите висше образование на 36 на сто. Според предходното преброяване към момента 28 на сто от българите са с висше образование. Предвиждаме до 2020 г. да се постигне дял от БВП за наука и иновации в размер на до 1.5 на сто.

– Уважи ли Европа българското становище да се тръгне от реалното състояние на всяка отделна държава?

– Мнозина колеги се изказаха в този тон. Интересното е, че българската позиция се споделя и от силни в икономическо отношение държави, сред които Германия. Основни и водещи трябва да бъдат обективните и субективните условия на всяка държава-членка. Изходните позиции, от които се тръгва в определяне на националните цели, са много различни.

– Какво друго интересно се случи на Съвета на министрите в Брюксел?

– Европейският комисар по образованието Андрула Василиу представи новата европейска инициатива „Нови умения и работни места”. Тя е една от двете водещи инициативи, съпътстващи изпълнението на стратегия „Европа 2020”, заедно с „Младежта в движение”. Добре знаем, че целта на стратегията е да се намали безработицата и да се повиши качеството на образованието. Ще припомня, че според стратегия „Европа 2020” заетостта до 2020 г. за целевата група между 20 и 64-годишна възраст трябва да достигне 75%.

– Какво е характерно за програмата „Нови умения и работни места?

– Основните компоненти на програмата са четири. Първият е „Създаване на по-добре функциониращи пазари на труда в рамките на Европейския съюз”. Вторият е „Осигуряване на по-висококвалифицирана работна ръка”. В контекста на този компонент задължението ни е да осигуряваме обучение, което да съответства на потребностите на пазара на труда. Затова са необходими гъвкави учебни програми и добро партньорство с бизнеса. И не на последно място – да осигурим на завършващите необходимия набор от умения, което ще им позволи да се впишат в пазара на труда. Третият компонент на програмата е свързан с по-високото качество на работните места и с по-добрите условия на труд. Последният е установяване на по-стабилни политики, насърчаващи създаването на работни места. По тези четири компонента ще работим, за да постигнем целите на „Европа 2020”.

– Ще имаме ли закон за младежта?

– Създадена е вътрешноведомствена работна група, която работи по текстовете на проект за закон за младежта. Стъпваме на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г., приета през есента на миналата година. Ще припомня, че тя е ориентирана към хора на възраст от 15 до 29 години. А основните й цели съвпадат и с целите, за които Европа днес говори – намаляване на броя на отпадащите от образователната система и повишаване на процента на завършилите висше образование.

Друг акцент на стратегията е насърчаване на кариерното развитие на младите хора, включително и създаване на по-добри условия за израстване на млади държавни служители. Стратегията е инструмент и за стимулиране на таланта и творческите умения и за насърчаване на младите хора за по-активно участие в усилията на обществото за превенция на престъпността. Предвидените за младежта дейности са съобразени със стратегията на Европейската комисия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020”.

– Информация в аванс. Кои са по-важните моменти в предложението за нов Закон за младежта?

– Един от важните акценти на бъдещия закон е ясното разписване на отговорностите между институциите, имащи пряко отношение към младежката политика – като се започне от НС и се стигне до ниво общини. Изключително важно е да се регламентират и диалогът, и начините, по които той ще се осъществява между отговорните лица по вземане на решения по младежката политика и самите младежки организации.

– Кога да очакваме проектът да бъде представен за обсъждане?

– Предвиждаме широк обществен дебат по проекта през април т.г.