Проф. Цветан Дачев: Струва ли си да изпратим българин в Космоса?

Проф. Цветан Дачев е ръководител на секция в Института за космически и слънчево-земни изследвания към БАН. Академика БГ се срещна с него по повод празника на космонавтиката. Попитахме професора какви са перспективите България да има нов представител в Космоса; какво трябва да се случи с финансирането за наука; къде ще е човечеството след 50 години и дали е нужна нова атомна електроцентрала.

– Кои са най-интересните проекти, в които участвате в момента?

– Участваме в тясно сътрудничество с много международни програми. Тази, която е най-близко до нас е Европейската космическа агенция. Едни от въпросите, на които тя търси отговор, са „Как Земята и Слънцето си взаимодействат?”; „Как се променя климатът на Земята?“ и много други. Искаме докато изучваме тези параметри да получим важни отговори, които са в синхрон с това, което науката в Европа си поставя като задачи. Искаме да докажем на българския читател, на данъкоплатеца и на младите хора, че ние не сме „феодални старци”, а сме модерни учени, които се намират в реалната обстановка на световната наука, знаят какво правят и доколко то е ценно. Друга интересна програма, в която участваме, е „Международна програма на живот със звезда”. Тя се движи от НАСА, макар и да е международна. Нашите данни показват страхотна зависимост от звездата, до която се намираме. Трябва да продължим тези изследвания, за да разберем какво ново може да кажем за света. Малцина са тези, които могат да се похвалят с подобна активност.

– Откъде идва финансирането за всички тези изследвания?

– Всички те се финансират от великата заплата, която получаваме в БАН. Правенето на прибори, което е най-често в кооперация, се финансира от партньорите ни.

– Какво трябва да се случи, за да може България да се представи достойно пред света чрез космическите си изследвания?

– На първо място трябва да има млади хора с интерес да работят при нас. За съжаление той липсва. Докторантските програми, които обявяваме не срещат интерес. Дори 450-те необлагаеми лева, които се полагат на докторант в продължение на три години, не се оказват достатъчно привлекателни. Младият учен иска да вижда постоянно финансиране и възможност за реализация. Кой от великите способи за финансиране, които се тръбят от Дянков би ни дало програмно финансиране с голяма продължителност? Никой. Ако това нещо продължи, не виждам нещата как ще се променят. По същество Академията е умираща институция. Ще се пенсионирам след три години, а нямам човек близко до мен, на когото да предам всичко, което знам. Младият човек трябва сам да дойде при нас, няма значение БАН под чий покрив е. Никъде по света ученият не е богат, но любопитството му трябва да се генерира отвътре. Отделно – къде е бизнесът, който се интересува от наука? Къде са парите за изследвания? Няма друго решение, освен въпросът да се реши на държавно ниво. Трябва да с инвестира в приемащо поколение.

– Ще имаме ли трети български космонавт?

– Може да говорим за това, само при положение, че имаме какво да изследваме. Нито първият, нито вторият космонавт бяха самоцел Малко или много тогава имаше финансиране. Нито Русия, нито САЩ биха допуснали нов космонавт, за когото да не си платим. Цената за един кораб е 20 млн долара. Въпросителната е струва ли си да извадим тези пари, за да изпратим българин и после да се бием в гърдите, че той е бил там? Какво по-различно може да направи от шестте космонавта, които се намират на станцията? Американската програма е 16 млр долара, европейската е 4 млр, руската – 1 млр, България има нула. Какво да правим там? Самото адаптиране и живот в станцията не е лесна работа.

– Какво Ви е мнението за атомните електроцентрали?

– Аз съм от онези ястреби на ядреното лоби, които смятат, че без ядрени електроцентрали няма да се оправим. Колкото и да ни се иска да имаме зелена енергия, вероятността България да просперира без нова ядрена мощност, за мен е много малка. Аз съм за АЕЦ „Белене”. Дори американските технологии все още се борят с лигнитните въглища, за да ги накарат да горят. Другото спасение е да внасяме неимоверни количества газ. От друга страна поддържането на панели за алтернативни източници на енергия е много трудоемко.

– Къде ще е човечеството в своето развитие след още 50 години?

– Трудно е да ви отговоря. Едва ли има човек, който знае и след 10 години къде ще сме. Преди 10 години имаше 10 мутри с един мобилен телефон. Преди 50 години баща ми купи първия радиоапарат на старо и го донесе вкъщи. Беше велико постижение за семейството. Какво струва днес един радиоапарат? Какви са възможностите, които сега имам в телефона спрямо онази бръкма? Но мога да ви кажа едно – мечите за велики, далечни пътешествия на хората към звездите също няма да се осъществят следващите 50 години и изобщо не е сигурно дали ще се случат. Това е заради галактическата радиация. Тя се оказва опасна за хората. Важният въпрос, на който трябва да си отговорим е дали човекът , ако достигне до Йо ( спътник на Юпитер), например, ще се справи по-добре от един автомат. И отговорът е, че автоматът ще се справи по-добре. Друг е въпросът как ще стигнем дотам. Според изчисления на мои колеги ние не може да пътуваме повече от 900 дни, заради радиацията.

Презентация на резултатите от изследванията от 2009-2010, може да видите тук

Косара Белниколова
Снимки: Николай Николов