Училищата зад граница с орязан бюджет

Българските училища зад граница ще имат сериозно орязан бюджет. Обещаните 5 млн. лв. са се стопили до 2 150 000 лв. Този проблем бе поставен в Народното събрание от Меглена Плугчиева, депутат от БСП.

Академика БГ е единствената българска медия, която от самото си създаване преди две години поддържа ежедневна рубрика „Зад граница“, в която се публикуват информации за българските училища извън страната. Темата е изключително важна за нас и поради това публикуваме текста на стенограмата от Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с питане към министъра на образованието, младежта и науката господин Сергей Игнатов от госпожа Меглена Плугчиева относно образователната политика на Министерството на образованието, младежта и науката спрямо българската общност в чужбина и особено страните на Европейския съюз.Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър, моето питане е не само актуално, но е и изключително тревожно поради факта, че българската общност в чужбина, за съжаление расте и особено драматично нараства броят на напускащите страната в последната година и особено последните месеци. Десетки, за съжаление, стотици, напускат България и търсят по-добро препитание, по-добър живот в чужбина, благодарение на политиката, която води това правителство.За съжаление това са главно млади хора, които заминават със семействата си, заминават с децата си, и затова темата за образователната политика на нашето министерство в чужбина, за българите в чужбина, става все по-голям и все по-важен.Трябва да припомня, че най-голямата българска общност е в Съединените щати. В Испания по официални данни имаме 164 хиляди българи. Наскоро вътрешният министър от тази трибуна обяви, че са вероятно 320 хиляди. Такъв, голям е броят на българската общност и в Гърция, и изобщо в преобладаващата част от страните – членки на Европейския съюз. По неофициални данни, защото за съжаление тази статистика я няма и в министерството, в чужбина има над 300 хиляди деца или младежи, които са в училищна възраст. Това означава, че България има дълг, има отговорност към тези деца, ако не искаме да ги загубим за България с тяхната национална идентичност и културна принадлежност. Трябва да кажа също, че темата за българската общност в чужбина не е от днес и че в предишното правителство се стартират, първо, финансовите помощи за българската общност, като се стартира специална Програма за роден език и култура. Тази програма стартира с 5 млн. лв. за 59 училища в чужбина. В момента, след три години, тези училища в чужбина са нараснали и общият им брой е 180 и в момента помощта, която се предвижда, за съжаление драстично е намалена.Вие, господин министър, сте били в Лондон на 9 март и сте имали среща с българската общност и официално, публично сте поели ангажимент, че тази година средствата за българските училища ще бъдат запазени поне в обема от 5 млн. лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Приключвам.Вчера, за съжаление, излиза официалното съобщение, че тези средства ще бъдат намалени на 2 млн. 150 хил. лв. Очаквам от Вас, господин министър, да дадете отговор по параметрите на политиката на министерството като регулаторна рамка – разбирайте законодателна, и като мерки – финансови, които предвиждате за тази година. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАТАСОВ: Заповядайте за отговор, министър Игнатов.

МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, образователната политика на Република България на Министерството на образованието, младежта и науката е насочена към създаване на условия за стимулиране изучаването на български език и литература, история и география на страната ни от българите зад граница, както и за провеждането на извънкласни дейности, съдействащи за съхраняване на националното самосъзнание, бит и култура. Безспорно, става дума за дълъг процес, чието финализиране изисква както законодателно уреждане, така и множество практически стъпки по линия на финансовото, кадровото и организационното подпомагане на процеса на обучение в различните образователни институции и форми зад граница, които към настоящия момент са: обучение в български държавни училища; обучение по български език в училища на други държави – Украйна, Молдова, Сърбия и Румъния; обучение по български език и литература, история и география на България към дипломатическите представителства на Република България; и в така наречените съботно-неделни училища към асоциации, дружества, съюзи, църкви и други сдружения на българските общности в чужбина, най-вече в страните на Европейския съюз.За улесняване на процеса на обучение и за решаване на проблемите в обучението към българските дипломатически представителства и в така наречените съботно-неделни училища, създадени от българските общности, през 2009 г., са утвърдени адаптирани учебни програми по български език и литература от 1 до 12 клас за обучение на българските граждани в чужбина, като са разработени и електронни учебници по български език и литература от 9 до 12 клас. Израз на ангажираността на Министерството на образованието, младежта и науката, с проблемите на българските деца зад граница от 2009 г. насам, е реализирането на националната програма, за която споменахте – „Роден език и култура зад граница”. По нея се осигуряват средства за учебници, помагала и дидактически материали, лекторски часове, наем в помещенията за провеждане на обучението, за закупуване на народни носии, фолклорни музикални инструменти и битови предмети за извънкласни дейност и други. Тази програма е добро начало за изграждане на по-модерна и по-ефективна държавна политика по отношение на българската диаспора. През 2009 г. по програмата са финансирани 53 проекта в различните градове и държави.През 2010 г. броят им нараства двойно и е 108 понастоящем. Приета е и програмата за 2011 г. Крайната цел на тази дейност е чрез финансовото подпомагане на българските общности в чужбина да се създадат по-добри условия за осъществяване образователните дейности на българските деца зад граница. В проекта на новия Закон за предучилищното и училищното образование се урежда и статутът на училищата към дипломатическите представителства на Република България. Също така в изпълнение на Постановление № 103 на Министерския съвет за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина, през 2010 г. от страна на министерството са извършени следните дейности:- предоставени са близо 8 хиляди тона българска книжнина за образователни цели на българските общности в Молдова, Украйна, Сърбия, Казахстан, Австрия и Гърция; – осигурени са двумесечни курсове за обучение и квалификация на 1145 наши сънародници от Украйна, Молдова, Сърбия и Румъния, сред които 600 преподаватели, 245 студенти, 300 ученици; – за 215 ученици и студенти от българската народност, живеещи в Украйна, Молдова, Сърбия, Румъния и Македония, е предоставена възможност за летен отдих в България; – от България са изпратени 37 преподаватели и учители в Чехия, Словакия, Унгария, Казахстан, Молдова, Сърбия и Украйна и са назначени 22 местни учители в българските държавни училища в Прага, Братислава и Будапеща. Във връзка с конкретния въпрос за намаляването на програмата – тя е намалена поради действащата криза. Аз водя активни разговори с финансовия министър и министър-председателя и мисля, че поетият ангажимент за 5 милиона ще бъде осигурен, ще бъде осъществен. Вие правилно казахте, че това, което гласува онзи ден Министерския съвет, бяха тези 2 млн. 150 хиляди, но имаме амбицията да постигнем това число. Освен това, българите заминават в чужбина не заради политиката на правителството. Голямата вълна, знаете, започна от 1990 г. Причините са много, те са икономически, но те са и поради отварянето на границите. Аз благодаря за питането днес, защото наистина ние в България трябва да преосмислим своята представа за България. България вече много години не е между четирите граници. България днес е там, където има българска общност и особено там, където има българско училище. По примера на нашите съседи, които благодарение на своите исторически предпоставки от средата на първото хилядолетие преди Христа, започват да се развиват. Доскоро пращаха на седем деца по един учител. Ние също се нуждаем от преосмисляне на тази политика и навсякъде, където има българска общност, през последните години наистина има много активни наши учители, които организират училища. Случаят в Лондон – учителка, която работи в английско училище си съкращава хорариума наполовина, за да може да поеме българското. Ние през годините трябва да започнем да мислим за България в този много по-голям мащаб. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)Освен това, наистина имаме много важен проблем и с това приключвам – българската общност в чужбина, голяма част от тях, притиснати и от последната икономическа криза изявяват желание да се върнат в България, поради което поставят въпрос лично към мен и към министерството да регламентираме обучението по български език, история и география, така че техните деца, връщайки се тук, да могат да продължат своето образование. Въпросът Ви е навременен. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.Госпожо Плугчиева, можете да зададете два уточняващи въпроса.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.Господин министър, първо, се радвам, че сте осъзнали важността на темата. Понятието „българска общност в чужбина” не е имагинерно, а е свързано с реални отговорности. Но, дотук с моето задоволство. Моите допълнителни въпроси са свързани с въпросите, които българската общност задава към българското правителство, и конкретно към Вас.

Какво се случва със Закона за средното образование? Кога в този закон ще бъдат внесени предложенията за промени, за да се намери форма и начин да бъде легализирано обучението в училищата, които са зад граница? Този проект на закон беше на вашата итернет страница. В момента този проект, който се обсъждаше, е снет. Кога този закон ще влезе в парламента, за да дадем и ние нашите предложения?Второ, кога и как водите разговори със страните от Европейския съюз, с които имаме подписани спогодби за образование и култура, за двустранни такива споразумения? Крайно време е българският език да стане език, по който се води матура, така както са извоювали голяма част от другите страни членки, в случая конкретно Полша. Трябва да кажа, че в Австрия всички други страни са успели да извоюват съответния майчин език да бъде матуритетен, а само ние и Румъния сме тези, които все още не сме успели. Съответно такава практика има в Ирландия. Това означава, че се иска активност от българското правителство, респективно от Вас, тези спогодби да бъдат така коригирани, за да може българският език да бъде признат за матуритетен.Трето, трябва да се осигурят съответните училищни сгради, за да могат българските деца да учат. Конкретен случай в Испания – оказа се, че имаме 23 хил. деца, от които само 1000 са обхванати в системата за обучение по български език. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В момента добър пример са Валенсия и Мадрид, където българската общност със съдействието на посланика, е успяла да извоюва и да подпише такива спогодби. Кога това ще бъде направено и за другите страни?Стои въпросът и за признаване на частните ученици в чужбина, защото има деца, които не могат да пътуват на хиляди километри, за да отидат в българско училище.Очаквам да дадете отговори на тези въпроси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.Заповядайте, министър Игнатов, да дадете отговор на допълнително поставените въпроси.

МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Плугчиева, имате четири въпроса. За Закона за средното образование – това, което беше на интернет страницата на министерството не беше проектозакон, а проект на текст, който да се обсъжда, за да се изготви проектозаконът. През изминалата година бяха осъществени цял цикъл от кръгли маси в страната в една инициатива, която нарекохме „Българско училище през ХХІ век”, а в писмен вид имаме над 3500 предложения и мнения. Важното е, че през цялото време обсъждането е във формат както колегите учители, така и родителите, неправителствените организации, самите ученици участваха в обсъждането на закона, поради което ние бяхме в състояние съвсем наскоро да представим и концепцията, защото е важно да се дефинира философията на промяната към модернизация на българското образование. Специално по темата: и в проекта, който беше оповестен, и в концепцията ясно личи, че е поставен въпросът за признаване на статута на българските училища, на първо място, към нашите дипломатически представителства. По втория въпрос – темата е ясна. Преди 20 години примерно във Великобритания, много добре знаете, българският език е имал равнището Ей левъл и нашите деца, които преди 20 години са завършили, в своите дипломи имат това положение, след това то е загубено. Загубено е, не защото е „проспано” от българските правителства, а тъй като признаването на Ей левъл е свързано с времето на политиката, която е била провеждана по време на Студената война и естествено тази емиграция, която е отивала на Запад, по този начин са осигурявали реализацията им. В момента в министерството правим сериозно проучване и специално се опитваме да разберем конкретните стъпки на колегите от Полша, защото имаме амбицията да възстановим Ей левъл във Великобритания. С Франция също водим активен диалог за признаване на българския език като матуритетен на базата на това, че те самите излязоха насреща и поставиха подобен въпрос за нас във взаимоизгоден план да бъде решен този въпрос. Той естествено не касае само тези две държави. Хубаво е в целия Европейски съюз изучаването на български език, там, където то се провежда, да има този статут, за да може с него българските деца да кандидатстват и да продължат своето образование във висшите училища на съответната страна. Сградите са проблем. Те са проблем по много причини. Нормативно въпросът не е уреден. Сега голямата болка е, знаете, че нашето училище в Париж изведнъж се оказа без сграда – място, където да провежда обучението. Ние активно се занимаваме с решаването на този въпрос.

Въпросът за частните ученици е много навременен. Смятам, че нормативно трябва да бъде уреден въпросът, след като те нямат възможност да пътуват и да посещават занятия, те трябва да получат правото да се явят на изпит пред сертифицирана комисия, примерно в посолството. Затова водихме разговори с нашия посланик в Лондон, като пример, за да може да се организира така, че всяко българско дете да получи възможността да се яви на тези изпити. Радостно е, че наистина през последните години има възраждане на българския дух в българските общности. Те вече не са тези емигранти от стар тип, които ги гледахме: заминали са, не знаем къде са, а тъкмо обратното – те се самоорганизират. Благодарение на тази организация и натиск – те оказват наистина един положителен натиск върху нас, за да решаваме по-бързо проблемите.

Въпросите, които поставихте, стоят. Те стоят пред нашето правителство, ще стоят и за в бъдеще, защото тази мобилност в глобалния свят, в който сега живеем, ще става все по-активна и по-динамична и наистина България се оказва в различни точки на света. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.Заповядайте – за отношение, госпожо Плугчиева.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.Благодаря Ви, господин министър, че признавате за наличността и тревожността на тези големи проблеми. Накратко ще кажа, че трябва да се потърси синхрон в действията и политиката на двете министерства – на образованието и на външните работи, защото не всички посланици се отзовават така, както нашия посланик в Лондон – господин Кючуков. Той е взел присърце тази тема и подпомага с всичко българските училища там. Има консули в САЩ, както знаете, които формално отговарят, че докато не получат ясни указания, те не могат да подписват дипломи на децата, без да има ясни критерии, по които това да става.

Много тревожен факт – за случая в Австрия, където началникът на Вашия кабинет изпраща писмо на кабинета на министър-председателя и казва: австрийците не са ни потърсили и затова не можем да занимаваме с темата дали българският език ще стане матуритетен език в Австрия. Това е недопустимо като отношение и явно пълно неразбиране.

В заключение, нека тези възрожденци, които наистина действат като възрожденци, имам предвид представителите на българската общност, да получат реална подкрепа от българската държава и да не губим тези съграждани за нашата страна. Трябва да кажа, че остават малко неща, които не искат й много пари – поне ги поздравявайте за 24 май! Качете на интернет страницата на министерството, че има Агенция за българските училища в чужбина. Обяснете на министъра на финансите, че който реже бюджет за образованието, поема изключително тежка отговорност. Изпратиха ми от Лондон лозунга, който британските студенти ползват при такива случаи, а той казва: „Белезите от рязането на бюджета за образование никога не зарастват!”. Предайте това на господин Дянков. Надявам се, че Вие и господин Дянков, ще се поучите от всичко това и наистина реалният бюджет от 5 млн. лв. ще бъде осигурен, и то не в края на годината, когато няма да може да се ползва, а сега, когато имат нужда децата на България, които са зад граница. Направете така, че такива възрожденци като Петя Цанева и други, които радеят и болеят, и са направили страшно много за обучението на децата в чужбина, да получат съответно една добра дума, една престижна оценка тук. Има предложение госпожа Цанева да бъде обявена за българка на годината. Направете го, ще ви подкрепим! Благодаря.