Честваме Деня на българската просвета и култура

Днес празнуваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден в България се чества създаването на глаголицата от Константин-Кирил Философ и Методий, известни още като „Солунските братя”, на която те написват първите преводи на свещените писания. По-късно глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид – кирилица, на която пишат Балканските народи, както и някои републики от Руската федерация.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от 12 век, като те са признати за светци още в края на 9 век. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на създателите на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка” от 1852г. на Неофит Рилски.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. честването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче той запазва своите функциите и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

С въвеждането на григорианския календар през 1916г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май. След 1969г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990г., а от 15 ноември 1990г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес най-често се изпълняват първите шест. Музиката към химна е създадена на 11 май 1900г. от Панайот Пипков.

24 май, като празник на славянската писменост, се отбелязва и в Русия, Чехия и други славянски страни. По повод на празника, преди няколко дни руският премиер Владимир Путин заяви, че празнуването на светлата дата трябва да е насочено към младежта и призова за широко честване на 24 май.

В България, денят по традиция се отбелязва с литийно шествие до паметника на Светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека и поднасяне на венци и цветя. В чест на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост се провежда и тържествено събрание на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на което ректорът на университета произнася празнично слово.

Освен като празник на славянската писменост и култура, 24 май се чества и като Европейски ден на парковете, Ден на националните борби (Бермудските острови), Ден на независимостта (Еритрея), както и като празник на българската журналистика (заедно с 1 ноември), и на народните читалища в България.

Христо Лазаров