77 световни научни библиотеки имат българския етимологичен речник

12 май, 2011 11:04 | Книги, Свободно време | Няма коментари

Том VІІ на българския етимологичен речник излезе в навечерието на 11 май – Денят на съпокровителите на Европа – светите братя Кирил и Методий. Изданието е високо оценявано от специалистите. Окончателното му завършване се очаква от целия славистичен свят.

Българският етимологичен речник е многотомно фундаментално научно издание, което обяснява произхода на думите. Основите му са поставени през 1951 г. от големите хуманитаристи на ХХ век Владимир Георгиев, Стефан Илчев, Йордан Заимов, Иван Дуриданов. Досега са излезли над 5000 статии и богата библиография. Изданието е печелившо. Някои от томовете са изчерпани, други непрекъснато се преиздават. В него голяма част от думите получават за първи път етимологично обяснение. При други се правят поправки и допълнения на съществуващи вече етимологии. Установяват се връзките на българския език с останалите славянски, балкански, индоевропейски и неиндоевропейски езици и народи. Речникът отразява съвременното състояние на широки пластове от лексикалния състав на езика ни. Обхваща книжовната и диалектната лексика – старобългарското, среднобългарското, възрожденското, новобългарското словно богатство. Така се съхранява и утвърждава националната ни идентичност в процеса на европейска интеграция и глобализация.

Българският етимологичен речник е един от най-добрите речници от този тип. Заема ключово място сред основните справочници за българския език.
Притежават го 77 от големите научни библиотеки в англоезичния свят. Той активно се използва в езиковите изследвания в центровете на Западна Европа.

Като „изключително научно дело” го оценява чл.-кор. А.М. Молдован, директор на Института за руски език „В. В. Виноградов” към Руската академия на науките. Той е и председател на Националния комитет на славистите на Русия.

Речникът е на академичното издателство „Марин Дринов”. Тревога обаче буди фактът, че в момента само един щатен учен работи върху том VІІІ. Все по-невъзможно става да бъдат привлечени млади сътрудници.

Татяна Дикова, в. „АзБуки“