Огнян Стоичков: Държавата да контролира парите, които дава на университетите

Огнян Стоичков е роден на 1 април 1968 г. в гр. Омуртаг. По професия е юрист. Народен представител в 41 НС от избирателен район Пловдив окръг. Председател e на Комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта. За Академика БГ/академика.бг, той даде интервю по повод готвените промени в закона за висшето образование и същността на „Национална стратегия за научните изследвания 2020“.

– Какви са по-строгите мерки за акредитация на висшите училища, които бяха приети на първо четене?

-Предлагаме от оценките, които се получават, да зависи от образователно-квалификационната степен, която всяко висше училище ще има право да дава. Само отличниците, които имат най-високи оценки – между 8 и 10, ще дават научната степен „доктор”. По този начин останалите ще се стремят да повишат свето качество. Дори да не стигнат тези нива, със Закона за развитие на академичния състав, те биха могли да си „произведат” доценти и професори, ако са им необходими за хабилитиран състав. Това, което предлагаме и мисля, че ще бъде широко дискутирано, е едно хабилитирано лице да се брои за едно висше училище при акредитацията. По този начин се стремим да повишим качеството на образователния процес и да върнем науката във вузовете. Към момента лекторите нямат интерес да се занимават с научна дейност, тъй като се водят в акредитацията на два вуза и четат лекции в поне още 4-5 т.е нямат финансов стимул и мотивация да се занимават с научна дейност понеже могат да формират едно добро месечно възнаграждение. За нас преподавателският състав дава облика на висшето училище.

-Какво се предвижда за прекратяване на практиката на издаването на фалшиви дипломи?

-Това, което беше заложено в проекта на Министерски съвет, е Националният център за признаване на дипломи към МОНМ да продължи да съществува, но за продължаване на обучението в по-висока степен или за обучение на чуждестранни студенти в България, самите вузове да признават дипломи. Това не беше прието единодушно от вузовете, например от Техническия. Те могат да признаят съдържанието на дипломата, но не и автентичността й. Какво би станало, ако се опитам да постъпя на работа и МОНМ не ми признае дипломата, а в следвашия момент съм безработен, отивам да уча и университетът ми я признае. Това проблем, който трябва да бъде решен.

-Вие каква промяна ще подкрепите?

Против съм сегашния дуалистичен вариант – две ведомства да правят това признаване по различен режим. На висшите училища ще им е трудно да признаят автентичността на дипломите. Подкрепям идеята, че това е в услуга на студентите – с оглед по-голяма бързина и по-малка бюрокрация. Но недоглеждането на този въпрос може да доведе до много бели. В същото време, по Конституция, министърът отговаря за дейността на висшите училища и за осигуряване на качествено образование – то се удостоверява с диплома. Така че МОНМ трябва да носи отговорност за издаване на удостоверителни документи. Вярвам, че до второ четене на закона, тези неща ще се изгладят.

-Какво мислите за предложението за сливане на университети към за подобряване качеството на образование?

По-скоро предлагам идеята за сдружаване и съвместна дейност, отколкото предложения от Министерски съвет търговски термин „франчайз” (преотстъпване на права срещу заплащане от едно висше училище на друго – б.а). Това няма да означава сливане. Имаше предложения университети от една научна област да се сливат, но това няма да реши проблема с прекалено големия брой вузове в България – 53.

-Какво ще кажете за идеята за разкриване на филиали на български университети в чужбина?

-Това е предложение, което заслужава подкрепа. От първи януари 2007 съществува тази възможност на принципа на реципрочност. Въпросът е колко качествена е тя. Първо трябва да направим образователната институция качествена в България и да бъде оценена от нашите студенти. Имаме дълг към започващите своето следване, че след 5 години ще имат осигурена работа с добро заплащане – нещо, което към момента, е в пожелателен аспект. Обратният вариант – филиали на чужди университети тук – това може да стане в изменения в закона. Песимист съм, че ще бъде близка реалност.

-В закона се предвижда и вузовете сами да определят таксите за магистратури. Ще има ли увеличение на цените?

-Миналата година, когато въвеждахме платеното обучение, казах, че това ще взриви висшето образование – бях противник на пазарните механизми в държавните институции. Ако искаш да си частен субект и да играеш по пазарни правила, бъди така добър да не се нареждаш на опашката за държавни субсидии – определи какъв искаш да бъдеш. В момента нещата са неравнопоставени – имаме държавни университети, на които им е разрешено платеното обучение и частни, на които не им е разрешена държавна субсидия. Не би трябвало държавата да абдикира от задължението си да субсидира висшите училища като им разрешава платеното обучение. Това е прехвърляна на кризата върху гърба на студентите. Като отпадне този таван на таксите – те ще се повишат. Не може да се осигури нормални условия за развитие на образование и наука, когато се развържат ръцете на държавните вузове да работят на пазарен механизъм.

-Какво се случва с предложението за назначаване на финансов директор в университетите?

-Въпросната идея на министър Игнатов евентуално ще залегне в новия закон за висшето образование, който престои да бъде внесен септември. Длъжността на въпросния мениджър в момента съществува под формата на зам.-ректор по стопанската дейност. Идеята е академичното ръководство да не се натоварва с неприсъща за тях мениджърски функции. Бих подкрепил такава идея, но без политически фактор. Не трябва да се стига до назначения от МОНМ, които не са приети от академичната общност и не са припознати като част от ръководния екип. Има различни механизми това да стане – както стана с БАН. Настоятелството по закон има и надзорни функции – в него влизат представители от Академията и представители от работодателски организации. От въпросното настоятелство може да се избере един човек, който да докладва за изпълнение на финансовите параметри в частта на държавната субсидия. Има логика, когато държавата дава пари, въпреки академичната автономия, да ги контролира. Този човек ще помогне да се разтовари академичната общност, както и на държавата да следи дали средствата се изразходват по предназначение.

-Кои са най-важните точки в „Национална стратегия за научните изследвания 2020”?

-Записани са пет приоритета – здраве, енергия, възобновяеми източници, нови материали и технологии, информационни технологии. Предвидени са 15% от бюджетните средства да са за фундаментални науки. Имаше доста критики в Комисията по образование. От 18 получени отговора от научни организации само шест я подкрепят изцяло – БАН не я подкрепя. Идеята беше забележките да бъдат взети предвид в работна група и в кратки срокове да се нанесат корекции. Министър Игнатов като вносител не подкрепи тази идея и Комисията по образование имаше два варианта – или да застане зад първоначалния текст или да го отхвърли –тя го подкрепи.

Като съм запознат с научните стратегии на останалите страни-членки, мога да кажа, че от Португалия до Чехия, акцентът е един и същ – нанотехнологии, зелена енергия, информационни технологии. За мен Еропейската научна карта е ориентир, но не трябва да я копираме, защото когато всички страни развиват едни и същи приоритети, се развиват и едни и същи отрасли в икономиката. За мен научната стратегия трябва да отрази традициите, възможностите и пазарите за реализация. В настоящата стратегия не видях последното.

Косара Белниколова
Снимка: Николай Николов