69 години се навършиха от смъртта на Никола Вапцаров

23 юли, 2011 21:11 | Афиш, Денят, Изкуство, Свободно време | 1 коментар

69 години се навършиха от смъртта на Никола Вапцаров

Днес се навършиха 69 години от смъртта на големия български поет Никола Йонков Вапцаров. На 23 юли 1942 година той е осъден на смърт и е разстрелян още същата вечер. Причината за присъдата му е била „антидържавна дейност“, като по това време Вапцаров е член на нелегалната Комунистическа партия, която е антифашистки настроена. Посмъртно е аминистиран.

Поезията на Никола Вапцаров е своеобразно явление в българската литература от периода на 30-те години на 20 век. Тя се интересува от всичко, което има отношение към човека от съвремието на неговия живот, труд, мечти. Творчеството на поета е свързано с обособилия се по това време вече модел на пролетарска поезия, който е форма на продължение на традициите на социално ангажиращата лирика от Ботев нататък.

Вапцаров е от онези творци, които непрекъснато проблематизират вечните теми за родината и историята и то не само в страниците на нейното минало, но и в безперспективността на настоящето, в красотата на бъдещето. Макар думата „живот” да е най-често присъстващата в поетическите му текстове, вярата е определяна като основна и най-висша екзистенциална категория. Художественото пространство на тази поезия е изпълнено с ритъма и езика на всекидневието. Това е лирика уловила пулса на епохата и динамиката на промените в света и у човека.

В процеса на своето битийно осъществяване, лирическият герой на Вапцаров неуморно търси отговор на екзистенциалните въпроси за смисъла на живота и смъртта, за неотменния прогресивен ход на историята, за мястото и ролята на отделния индивид в нея, както и за възможните избори, които водят или към духовно извисяване, или към самоунищожение на човека.

Стихотворението на Вапцаров „Прощално”, написано за жена му няколко часа преди да го разстрелят:

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Христо Лазаров

Подкрепете ни

Теми:
Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Хм... коментира на 23 юли, 2011 г., 22:34 ч.

    Голям поет! Макар и комунист…